Решение № 476 от 11.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. С., 11.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20241110170350 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми, претендирани спрямо ответника, а именно: 1 188,54 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 244,30 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2022 г. до 22.05.2024 г., сумата от 48,46 лева – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 11,56 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2021г. до 22.05.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35509/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника, като собственик на процесния имот с аб.

№ .. находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл.. ет. ап било налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

Ответникът чрез назначения особен представител е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Посочва, че исковата претенция е недоказана, доколкото от представените доказателства не се установява безспорно наличието на договорно правоотношение между страните, т. к. не е доказано, че ответникът е титуляр на правото на собственост, респективно липсват доказателства за актуален титуляр на вещното право на ползване върху процесния топлоснабден имот. Релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност по отношение на част от задълженията на ответника. Моли за отхвърляне на предявените 1 искове.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч. гр. д. № 35509/2024 г. по описа на СРС, 36 състав, се установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 1 188,54 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва за период от 11.06.2024г. до изплащане на вземането; сумата от 244,30 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2022г. до 22.05.2024г.; 48,46 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 11.06.2024г. до изплащане на вземането; сумата от 11,56 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 22.05.2024 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 2 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД От приложения към исковата молба Договор за продажба на държавен имот по реда на Наредба за държавните имоти от 15.08.1988г., се установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот - Апартамент № находящ се в гр. С., ж.к. Д., бл. вх.А. По делото не са представени доказателства, от които да се установява извършването на последващи разпореждания с правото на собственост или вещното право на ползване върху имота.

По делото е представен и приет като доказателство договор 25.09.2002 г., с който Е. с с адрес гр. С., ж.к. Д., бл. в.и вх. е възложила на ТАЕС „Н. и.“ ООД да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределителни и термостатни винтили, както и дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата Е. с.

По делото са приети общи условия на "Т. С." ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

По делото да представени и приети писмени доказателства от третото лице помагач „Н.“ АД, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот през исковия период.

Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към настоящия спор.

Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от „Н.“ АД. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., като технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите. За процесния период ответникът е осигурил достъп на фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет. Фирмата за дялово разпределение е посещавала имота по време на годишния отчет, като по време на отчетите са попълнени документи, които са подписани от потребител. По данни на ФДР в имота има два монтирани отоплителни тела съответно два монтирани топлоразпределители. В имота има щранг лира за отопление в банята, за която се начислява служебна топлинна енергия. В имота се ползва топла вода. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и ТЕ за отопление на имота, отдадена от отоплителните тела. ТЕ за загряване на топла вода и ТЕ за общи части не са начислявани. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като изчисленията са извършвани съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023г. е в размер на 578,19 лева.

От приетото заключението по съдебно-счетоводната експертиза, изготвена въз основа на извършени справки в счетоводството на ищцовото дружество, се установява, че 2 стойността на дължимата главница за топлинна енергия и дялово разпределение е в размер на 1 237 лева, които са останали незаплатени.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - Е. с, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - Е. с, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответника да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия.

От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия. Въз основа на представените по делото описани по-горе писмени документи се установява, че през процесния период ответникът е притежавал собствеността върху процесния топлоснабден имот. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответникът – да заплаща цената .

Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда - Е. с, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - Е. с, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - Е. с, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър.