Решение № 239 от 06.12.2024, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Свиленград, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20245620100679 по описа за 2024 година

Производството е образувано по субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Ищците Х. Б. Д. и П. Б. Д. искат от съда да осъди ответника Агенция „Пътна инфраструктура” да заплати на всеки от тях суми от по 8878,60 лв. (след допуснато в о. с. з. на 07.11.2024 г. увеличение на размера на всяка от исковите претенции от 5950,00 лв. на 8878,60 лв.), представляващи обезщетения за лишаване от ползването на площ от 3,586 дка от съсобствения им Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Генералово, общ. Свиленград, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1293/28.06.2018г. на Изп. директор на АГКК, с площ 30,017 дка, с начин на трайно ползване - нива, категория на земята: 5, номер по предходен план: 013002, находящ се в местност „Ченгене дере“ в землището на село Генералово, ЕКАТТЕ 14708, общ.

Свиленград, при граници: имоти с №№ ***, ***, ***, ***, за периода 20.08.2021г.-19.08.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба в съда - 19.08.2024г. до окончателното й изплащане.

Ищците твърдят, че са съсобственици, при равни права, на описания поземлен имот, който придобили по наследство от майка си С.П. Д.а, починала на 22.12.2000г. В наследството на последната имотът бил включен по реда на ЗСПЗЗ – с Решение № 02006 от 14.04.1999г. на Поземлена комисия - Свиленград. Твърдят, че през 2002 година било извършено отчуждаване на част от имота - площ от 0,890 дка - за изграждане на автомагистрала /АМ/ „Марица”. Твърдят, че ответникът започнал изграждането на автомагистралата не само върху отчуждените 0,890 дка, а върху по-голяма част от имота, така че при строителството на пътния участък до имота процесните 3,586 дка били фактически завзети. Ответникът бил възложител на строителните дейности, съгласно чл. 21, ал. 3, т. 4 от Закона за пътищата. Ищците били лишени от възможността да ползват тази част от имота им с площ 3.586 дка, която не била отчуждена за изграждането на магистралата.

Ответникът продължавал да държи фактически частта от имота, не предприел действия за придобиването й на законово основание и не заплатил обезщетение за неправомерното ползване.

1

Поради изложеното, ищците искат от съда да уважи предявените искове и да им присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищците, чрез упълномощен процесуален представител, поддържат предявените искове.

Ответникът изпраща представител в съдебно заседание, който оспорва исковете като неоснователни. Излага съображения за съпричиняване на вредата на ищцата от страна на трето лице - изпълнителя на проекта за изграждането на автомагистралата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за намаляване поради прекомерност на разноските на ищцата за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищците са съсобственици, при равни права, на нива от 30.017 дка, представляваща имот № 013002 по плана за земеразделяне в землището на с. Генералово, общ. Свиленград, възстановена с Решение № 02006/ 14.04.1999г. на ПК – общ. Свиленград на майка им С.П.

Д.а, починала на 22.12.2000г. Безспорно е и обстоятелството, а и от представените писмени доказателства е видно, че във връзка със строежа на АМ „Марица“, Държавата е отчуждила част с площ от 0.890 дка от описаната нива.

Видно от представената скица на поземлен имот № 15-751519/11.07.2021г., издадена от СГКК – гр. Хасково, описаната в решението на ПК нива от 30.017 дка (бивш имот № 013002) е идентична с описания в исковата молба Поземлен имот с идентификатор ***.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, действителната площ, която е завзета от земното платно на АМ „Марица” до оградата й, е 4.476 дка, като в тях се включва отчуждената площ от 0.890 дка (890 кв.м.)от гореописания имот и неотчуждена площ от 3.586 дка. (3586 кв.м.).

По делото е назначена и съдебно-икономическата експертиза, от заключението на която е видно, че при определяне на средната наемна цена за исковия период вещото лице е предложило три варианта: средната наемна цена, определена като земеделска земя; средната наемна цена, определена като земеделска земя с лице към автомагистрала; средната наемна цена, определена като на земя, върху която може да се постави минимум един билборд, за което собственикът ще получава наем от заявителя на реклама. Според заключението, при използване на тези три варианта, средната наемна цена за процесния период възлиза на 8092,04 лв., определена като средноаритметична стойност от трите варианта: средната наемна цена на земеделска земя – 518,30 лв., средната наемна цена на земеделска земя с лице към автомагистрала – 17757,21 лв. и средната наемна цена на земя, върху която може да се постави минимум един билборд на автомагистралата – 6000,60 лв.

От показанията на свидетеля Л.П.П., леля на ищците /сестра на тяхната майка/, се установява изложената в молбата фактическа обстановка, относно отчуждаването на част от имота и завземане на по-голяма част от отчуждената – за строителството на автомагистралата.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Претенциите на ищците спрямо ответника намират правното си основание в разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗС, доколкото няма друг иск, с който да се защитят. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД, извън случаите на неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 от ЗЗД, всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Т.е., за да е налице основание за уважаване на претенция по чл.59, ал.1 от ЗЗД, следва да се установят всички елементи от фактическия 2 състав, а именно: обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на друго лице, липса на основание за това и отсъствие на друга правна възможност за защита на интересите на обеднелия. В случая, от събраните по делото доказателства се установява наличието на посочените предпоставки за уважаване на ищцовите претенции.

Безспорно се установи, че ищците са съсобственици на процесния имот, при равни квоти от правата на собственост. Въз основа на заключението по назначената съдебнотехническа експертиза и показанията на разпитания свидетел се установи също, че ответникът е ползвал част от този собствен на ищеца имот при изграждането на АМ „Марица”, което е продължило през целия процесен период и до сега, респективно че ищците не са ползвали частта от имота и не могат да я ползват понастоящем според предназначението й на земеделска земя.

Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/ автомагистралите са част от републиканската пътна мрежа, чието управление, на основание чл.19, ал.1, т.1 от ЗП е възложено на ответника Агенция „Пътна инфраструктура”. Според чл.19, ал.2 от ЗП дейността по управление включва както осигуряване на проекти и строителство на пътища, включително възлагане на обществени поръчки и на концесии за тези дейности, така и организиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с изграждането, ремонта и поддържането на пътищата и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя. Като съобрази изложеното и твърденията на страните, съдът приема, че именно ответникът Агенция „Пътна инфраструктура” е възложител на дейността по строителството и отговаря за поддържането на АМ „Марица”. Обстоятелството, че фактически изграждането е било осъществено от трето лице-изпълнител на проекта е ирелевантно в настоящата хипотеза, доколкото ответникът е този, който е възложил и контролирал осъществяването на дейността. Подобно възражение би имало значение при предявяване на регресни права от страна на ответника спрямо строителя.

От изложеното следва, че част от процесния имот с площ от 3.586 дка /неотчуждената част/, е ползвана от ответника през исковия период, доколкото тази част е включена в магистралата при изграждането й и е загубила характера си на земеделска земя именно вследствие изграждането на магистралата. Следователно, ответникът е препятствал съсобствениците да си служат с имота, съгласно обичайното му предназначение – като земеделска земя. По тези съображения съдът приема, че ответникът е използвал през периода 20.08.2021г. - 19.08.2024г. процесната част от съсобствения на ищците имот, като по този начин ги е лишил от възможността те да си служат с него.

Предвид изложеното, съдът счита, че фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД е изпълнен, като в случая обогатяването на ответника се изразява в спестяване на разходи за заплащане на наем, а обедняването на ищците – в пропуснатите от тях доходи, които те биха получили при отдаване на имота под наем.

Поради това, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците обезщетение за ползвания без основание техан имот в процесния период.

При определяне на размера на обезщетението следва да се държи сметка за вида и спецификата на вещта, които имат значение за наемната цена. Поради това и предвид гореизложеното, за най-точна следва да се приеме определената от вещото лице наемна цена за земеделска земя с лице към автомагистрала, която за исковия период е определена на 17757,21 лв. Именно с тази сума, която ответникът би дължал като наем за процесния период, той се е обогатил. Със същата сума собствениците на имота са обеднели, тъй като не са могли да реализират приход в размер на наемната цена за него. Следователно, по предявените искове всеки от ищците има право на обезщетение в размер на 8878,60 лв., поради което исковете ще се уважат изцяло. ще следва да се присъдят, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 19.08.2021 г. до окончателното им изплащане.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците следва да се присъдят направените разноски, които се установиха в размер на 3315,17 лв. и за които е 3 представен списък по чл.80 от ГПК.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за намаляване поради прекомерност на разноските на ищците за адвокатско възнаграждение, тъй като не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК. В случая са предявени два иска, като всеки от ищците е направил разноски за адвокат от по 900,00 лв. Това адвокатско възнаграждение, от една страна е адекватно на фактическата и правна сложност на делото, а от друга страна не надвишава значително и необосновано минимума, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, с административен адрес: гр. София, ***, да заплати на Х. Б. Д., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.

Свиленград, *** – чрез адв. Т. Коларова, на основание чл.59, ал.1 от З ЗД , сумата 8878,60 лв. (осем хиляди осемстотин седемдесет и осем лева и 60 ст.), представляваща обезщетение за лишаването му от ползване за периода 20.08.2021г .19.08.2024г., без правно основание, на площ от 3,586 дка от собствения му, притежаван в съсобственост с П. Б. Д., при равни права, недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.

Генералово, общ. Свиленград, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-181293/28.06.2018г. на Изп. директор на АГКК, с площ: 30,017 дка, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5, номер по предходен план: 013002, находящ се в местност „Ченгене дере“ в землището на село Генералово, ЕКАТТЕ 14708, общ. Свиленград, при граници: имоти с №№ ***, ***, ***, ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба в съда 19.08.2024г. до окончателното й изплащане.