Решение № 185 от 05.09.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Враца, 05.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20231400500383 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2 , т.6 и т.7 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 33342/09.08.2023 г., допълнена с молба вх. № 34852/17.08.2023г., депозирани от С. К. М. с ЕГН **********, живущ в гр. София – длъжник по изп. дело № 2023***0401355 по описа ЧСИ И. Ц. с peг. № *** в КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Враца, срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството по изпълнителното дело и срещу приетите за събиране от нея разноски, обективирани в покана за доброволно изпълнение с изх. № 23164/19.07.2023 г. и разпореждане № 1299/ 01.08.2023 г. по изпълнителното дело.

Жалбоподателят твърди, че няма никакво правно основание ЧСИ И. Ц. да води това изпълнително дело, тъй като изпълнителният лист е издаден от софийски съд, поради факта че той постоянно живее на адрес: гр. София, ***, който е настоящия му адрес, тъй като работи в гр.София от десетилетия и там гласува. Счита, че ЧСИ У. Д. с peг. № *** в КЧСИ с район на действие СГС е 1 надвишила правомощията като е изпратила изпълнителния лист на ЧСИ И.

Ц., вероятно без да се съобрази с волята на взискателя, както и че е трябвало да го изпрати на държавен съдебен изпълнител, защото се касае за заплащане на съдебна такса. Поддържа, че н е е бил уведомен за решението и е щял веднага да заплат и дължимата сума, но е сторил това след като е бил уведомен от ЧСИ И. Ц., която си е позволила за сумата от 300 лева по изпълнителния лист да му поиска сума от 603 лева, без да конкретизира по какви пера те са дължими. Посочва, че на 28.07.2023 г. е изпратил на ЧСИ И.

Ц. разписката за платената по изпълнителния лист сума и е направил искане за прецизиране по пера сумите, които претендира, тя не го е сторила. Счита , че ЧСИ И. Ц. неправилно не се е съобразила с доброволното му плащане на разноските, защото не е осъществено преди изпълнителното дело, тъй като не е бил поканен преди това от взискателя, з а да си плати доброволно, поради което дължимата от него сума от 300 лева е станала изискуема едва след като е получил покана за доброволно изпълнение и затова се дължи приспадане на разноските по делото. Изтъква, че сумата от 150 лева адвокатски хонорар е дължима за процесуално представителство през цялото дело, а в случая е налице само написване на молба за образуване на делото и след като е налице доброволно своевременно заплащане от негова страна, то делото следва да се прекрати и адвокатския хонорар да се редуцира само до извършената от адвоката работа. Твърди, че не е съгласен и с разноските, които е направила ЧСИ И. Ц. за уведомяване на ЧСИ Д. и др. чрез пощата, след като законът не предявява към съдебния изпълнител такова изискване, а е имала възмож‐ ност безплатно да я уведоми по електронен път, защото няма ЧСИ в Бълга‐ рия, който да няма електронен подпис. Моли съда, да отменени действията на ЧСИ И. Ц. и да й укаже да прекрати незабавно изпълнителното дело срещу него с всички законни последици.

В подадени в срока по чл.436, ал.2 ГПК писмени възражения взискателят И. Б. П. от гр. Нови Искър, чрез пълномощника си адв. В. Г. – САК, счита жалбата за неоснователна. Твърди, че е неоснователно твърдението на длъжника за извършено от него плащане на дължимите по изпълнителното дело суми, тъй като видно от приложения към жалбата платежен документ, същият доказва плащане към ВКС, представляващо държавна такса по гр.д. № 1346 от 2022г., каквато сума не е постъпила по негова сметка. Поддържа, че е бил уведомен от отговарящия за първоначално образуваното в гр.София дело служител в канцеларията на ЧСИ Д. с оглед променения постоянен адрес на длъжника от гр. София в с. ***, обл. Враца и че той, чрез процесуалния си представител, е извършил подбора на съдебния изпълнител, на който да бъде препратено изпълнителното дело в гр.Враца, както и че липсва каквото и да било законово задължение за взискателя да предпочете държавен пред частен съдебен изпълнител. Уточнява, че сумата от 150 лв. срещу размера на която възразява жалбоподателя, е дори по-малка от минималния размер на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, предвиден в чл. 10, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните 2 размери на адвокатските възнаграждения. Посочва, че делото за отмяна на влезли в сила решения е било образувано по молба на жалбоподателя, че ВКС не е длъжен да уведомява страните за решения, които не подлежат на обжалване и че взискателят не е длъжен да изпраща специална покана до длъжника за заплащане на дължимите суми, преди да сезира съдебния изпълнител за образуване на изпълнително дело. Моли съда да остави без уважение жалбата на длъжника по изп. дело № 2023***0401355 срещу действията на частния съдебен изпълнител като неоснователна.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалвания отказ, в които поддържа неоснователност на жалбата.

Счита действията си за законосъобразни, поради което моли съда да остави жалбата без уважение, като неоснователна и да потвърди действията му по изпълнително дело № 2023***0401355, като законосъобразни.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото производство, очертани в жалбата и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

От изпратеното копие на изпълнително дело № 2023***0401355 по описа ЧС И И. Ц. с per. № *** в КЧСИ с район на действие Окръжен съд Враца, се установява, че по молба на И. Б. П. с ЕГН **********, чрез пълномощник адвокат В. Г. – САК и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 05.12.2022 г. от Районен съд София на основание решение № 143 от 09.11.2022г. по гр.д. № 1346/2022г. на ВКС вр. с гр.д. № 13999/2018г. на Районен съд София, срещу длъжника С. К. М. с ЕГН ********** с адрес гр.

София, *** е образувано изпълнителното дело № 2022***0401993 по описа на ЧСИ У. Д. с per. № *** с район на действие СГС. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложено пълномощно от 21.12.2022г. за адв. В.

Г. – САК и договор за правна защита и съдействие от същата дата с предмет оказване на правна защита и съдействие на И. Б. П. по изпълнителното дело, от който се установява, че клиента е заплатил на адвоката авансово сумата 150, 00 лева.

След направена справка в ЕСГРАОН ЧСИ Д. е установила, че длъжника С. К. М. е с постоянен и настоящ адрес в село ***, ***, т.е. извън съдебния й район, за което е уведомен взискателя И. Б. П.. От последния, чрез пълномощник адвокат В. Г., е депозирана молба с вх. № 20337/09.05.2023 г. за изпращане делото за продължаване на изпълнителните действия по подсъдност на ЧСИ И. Ц. с per. № *** и район на действие ОС Враца. С разпореждане от 11.07.2023г. ЧСИ У. Д. е разпоредила изпълнителното дело да се изпрати по подсъдност на ЧСИ И. Ц..

Изпълнителното дело е постъпило в кантората на ЧСИ И. Ц. на 13.07.2023г., и е преобразувано под № 2023***0401355 по неин опис. На 3

17.07.2023г. ЧСИ И. Ц. също е извършила справка в ЕСГРАОН, от която се установява, че длъжника С. К. М. е с постоянен и настоящ адрес в село ***, ***.

Съгласно молбата на взискателя са извършени справки ГРАО, ИКАР, БНБ за наличие на банкови сметки и НАП за сключен трудов договор и до длъжника С. К. М., чрез „Български пощи“ АД, е изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 23164/19.07.2023 г. В кантората е върната обратна разписка с отбелязано лично получаване на 25.07.2023 г.

На 31.07.2023 г. с вх. № 31095 в кантората на ЧСИ И. Ц. е постъпило искане от длъжника С. К. М. за разяснение относно критерия по който образуваното при ЧСИ Д. изпълнително дело й е изпратено за продължаване на изпълнителните действия и как е сформиран дълга в поканата за доброволно изпълнение. Към искането е приложена разписка на Изи Пей за внесена от С. К. М. на 28.07.2023 г. сума в размер на 300.00 лева по сметка на ВКС, представляваща държавна такса по гр.д. № 1346/2022г., с която длъжника твърди, че е извършил доброволно плащане на задължението по приложения изпълнителен лист.

Искането е изпратено за становище на взискателя на 31.07.2023 г.

На 01.08.2023 г. с вх. № 31421 е постъпило становище от взискателя, в което се изразява, че е неоснователно твърдението на длъжника за извършеното от него плащане на дължимите по изпълнителното дело суми.

От приложения към искането платежен документ е видно, че извършеното плащане е по сметка на ВКС, с посочено основание „държавна такса по гр. д.

№ 1346 от 2022 г.“, която сума не е постъпила по сметка на взискателя.

Сумата от 150.00 лв. е адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, предвидено в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е под минимално определения размер.

С разпореждане № 1299 от 01.08.2023 г. ЧСИ И. Ц. е отговорила на длъжника на въпросите му относно подсъдността и е направила разбивка на задължението по основание и размер. С разпореждането съдебния изпълнител е установил, че изпълнителното дело е образувано законосъобразно и че няма основание за намаляване на размера на задължението по изпълнителното дело.

С придружително писмо изх. № 25318/02.08.2023 г., чрез „Български пощи” АД, разпореждането е изпратено на длъжника на посочения от него адрес за кореспонденция, като пратката е върната в кантората на 05.08.2023 г. с отбелязване „адресът е недостатъчен“. На 08.08.2023 г. разпореждането е изпратено отново, с куриерска пратка по ЕКОНТ Експрес ООД, която е получена от П. Т., на 09.08.2023 г. със задължение да я предаде на адресата.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

4

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнително дело, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т.6 и т.7 ГПК – отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение и да не събира от длъжника приетите разноски, включително за адвокатското възнаграждение, поради което е процесуално допустима. Съгласно задължителните тълкувателни разрешения, дадени в т. 2 на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

За да се произнесе по същество на жалбата, съдът взе предвид следното:

С нормата на чл. 427 ГПК по императивен начин е регламентирана местна компетентност по изпълнителните дела, като с оглед предмета на изпълнението по процесното изпълнително дело в настоящия случай приложение намира общото правило на алинея 1, т.5, а именно „молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника”.

Следователно, местно компетентен да образува изпълнително дело въз основа на издадения срещу С. К. М. изпълнителен лист е съдебен изпълнител, в чийто район се намират постоянният или настоящият адрес на длъжника.

Видно е от извършените от Ч С И У. Д. и от ЧСИ И. Ц. справки в ЕСГРАОН, че длъжника С. К. М. е с постоянен и настоящ адрес в село ***, ***.

От направената служебно от съда справка от ЕИСС се установява, че длъжника има постоянен и настоящ адрес село ***, ***, като постоянния адрес е заявен на 05.05.2011г., а настоящия е заявен на 01.01.1980г., т.е. и двата адреса на длъжника за заявени преди образуване на изпълнителното дело.

Изложеното налага извода, че взискателят И. Б. П. неправилно е подал молбата за изпълнение до ЧСИ У. Д. , чиито район на действие е СГС, и че законосъобразно съдебния изпълнител е разпоредил образуваното пред него изпълнително дело да бъде изпратено на съдебен изпълнител с район на действие ОС-Враца, в чийто район се намират постоянният и настоящият адрес на длъжника С. К. М., конкретно на избраният от взискателя ЧСИ И. Ц..