Решение № 1476 от 20.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1476 гр. Варна, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110112152 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Г. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ***********, срещу „***********" ООД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в гр.

***********, представлявано от ***********.

Предявени са следните искове:

Установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, да бъде прогласена нищожността на Договор за кредит № *********** от *********** г., сключен между „***********" ООД и Г. А. К..

- осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на "***********" ООД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в гр. ***********, да заплати на Г. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ***********, сума в размер на 336,43 евро (658 лева), заплатена без правно основание по нищожен Договор за кредит № *********** от *********** г., сключен между „***********" ООД и Г. А. К. ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2025г. до окончателното плащане.

В исковата молба се излага, че на *********** г. между страните е 1 сключен Договор за потребителски кредит № ***********, по силата на който на ищеца е предоставена главница в размер на 1500 лева.

Съгласно чл.6 от договора по него се дължала неустойка. Съгласно договора било възложено в тежест на заемателя да предостави обезпечение по кредита в срок от два до три дни от сключването, изразяващо се в осигуряване на поръчителство на трето лице или предоставяне на банкова гаранция. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят дължи неустойка по кредита.

Тази неустойка представлявала скрито оскъпяване или лихва, разход за длъжника и възнаграждение за кредитора, който не бил посочен на потребителя като лихва по договора в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.

Посочените изисквания за потребителя на практика били неосъществими.

Нарушен бил чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като неустойката не била включена при посочване на размера на ГПР. След включването й размерът на ГПР надхвърлял максимално допустимия такъв, определен в чл.19, ал.4 от ЗПК.

Всичко това водело до нищожност на процесния договор за кредит.

Общата заплатена сума от заемателя за погасяване на заема била в размер на 2158 лева. На основание чл.23 от ЗПК при нищожен договор за кредит се дължала само чистата стойност на кредита. Поради това ищецът неоснователно надплатил на ответника по нищожния договор сума в размер на 658 лева.

Иска се уважаване на иска и заплащане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника.

В него се признава предявения иск.

Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на ищецът не се явява. В писмена молба моли да бъде постановено решение при признание на иска.

Представител на ответника не се явява в открито съдебно заседание, в писмена молба признава иска. Иска се намаляване на адвокатското възнаграждение заплатено от ищцовата страна.

2

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, да бъде прогласена нищожността на Договор за кредит № *********** от *********** г., сключен между „***********" ООД и Г. А. К. и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на "***********" ООД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в гр. ***********, да заплати на Г. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж. к.

„***********, сума в размер на 336,43 евро (658 лева), заплатена без правно основание по нищожен Договор за кредит № *********** от *********** г., сключен между „***********" ООД и Г. А. К. ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2025г. до окончателното плащане.

Ответникът, е направил изрично изявление за признание на предявения иск. Спазени са и изискванията на чл. 237 ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил на страните за приетия от него ред за разглеждане на делото и правната квалификация на предявения иск, като те не са възразили.

Ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска.

С оглед направеното признание на иска и събраните по делото писмени доказателства: Справка за получаване на пари в брой за периода 01.02.2020 – 07.02.2025., съдът намира, че предявения иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.

По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК няма да излага мотиви относно признатите права.

Направено е искане за присъждане на разноски от ищеца. На ищеца се дължат разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК и въпреки направеното признание на иска от ответника, тъй като последния с поведението е станал 3 повод за предявяване на иска. Претендираните от ищеца разноски са в размер на 59,80 евро – държавна такса и 500 евро адвокатско възнаграждение.

Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. По настоящото дело липсва правна и фактическа сложност, материалния интерес е нисък, налице е признание на иска, което дава основание на съда да намали адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца под предвидения минимум по Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Такова решение е застъпено и в Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22. С оглед на горното адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца следва да бъде намалено на 100 евро. На ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 159,80 евро.

Воден от гореизложеното Варненският районен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, на Договор за кредит № *********** от *********** г., сключен между „***********" ООД и Г. А. К. ЕГН **********.

ОСЪЖДА "***********" ООД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в гр. ***********, да заплати на Г. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж. к. „***********, сума в размер на 336,43 евро (658 лева), заплатена без правно основание по нищожен Договор за кредит № *********** от *********** г., сключен между „***********" ООД и Г. А. К. ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2025г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „***********“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.София, *********** да заплати на Г. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж. к. „***********, сумата от 159,80 евро, представляваща сторените разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в 4 двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5