Определение № 5 от 13.02.2024, Военен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№5

В ИМЕТО НА НАРОДА

Днес, тринадесети февруари, две хиляди двадесет и четвърта година, в гр. София, Съдебната палата, кабинет № 58, Софийският военен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. Цанко Грозев и съдебен секретар Ю. Иванова разгледа ЧНД № 20236100200 122, по описа на съда, образувано по жалба срещу постановление за прекратяване на наказателно производство по д. п. № 6-СЛ/21г. по описа ва ВОП-София.

Производството е по чл. 243 от НПК.

ЧНД № 20236100200122, по описа на СВС, е образувано на 25.10.2023г. по жалба на М. О. В., подадена от адв. Н. А. срещу постановление за прекратяване на наказателно производство от 28.09.2023г по д. п. № 6СЛ/21г., по описа ва ВОП-София.

Досъдебно производство № 6-СЛ/21г. по описа на ВОП-София, първоначално е било образувано в СГП по сигнал на М. В., затова, че на 18.09.2018г. била причинена смъртта на съпругата му Ж. В. поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност-лекарска професия.

Поради наличие на предпоставки, обуславящи компетентност на ВОП-София, с постановление от 26.01.2021г. досъдебното производство е прието по компетентност от прокурор при ВОП-София.

Постановлението за прекратяване на досъдебно производство № 6-СЛ/2021г. от 28.09.2023г. на прокурор от ВОП-София е било връчено на В. и адв. А. на 12.10.23г./л.45,т. 16 д.п./.

1

Недоволен постановлението за прекратяване В.-чрез адв. А., го обжалвал.

Жалбата е подадена от А. по електронната поща на 19.10.2023г. във ВОПСофия, където на 20.10.2023г. е била разпечатана и заведена/ л. 2, чнд/.Жалбата/л.3-17,чнд/, ведно с досъдебно производство №6-СЛ/21г. постъпили в СВС на 25.10.2023г, като същия ден е било образувано настоящото ЧНД № 20236100200122.

От изложеното съдът намира, че жалбата е подадена в седемдневния срок по чл. 243, ал. 4 от НПК.

Ето защо съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, от пострадало лице, срещу подлежащ на съдебен контрол прокурорски акт и следва да бъде разгледана по същество.

Като се запозна с материалите по ЧНД № 20236100200 122 съдът установи, че след образуването на делото е бил определен съдия-докладчик от СВС/ л.25,чнд/, който си е направил отвод по делото на основание чл. 29, ал. 1 б. „в“ от НПК/ л.26, чнд/.

С протокол за избор от 23.11.2023г. е бил определен нов докладчик по делото.

При разглеждане на жалбата по същество съдът намери за установено следното:

В атакуваното постановление за прекратяване на досъдебно производство № 6-СЛ/2021г. от 28.09.2023г./ л. 39-44,т. 16 д.п./, прокурор от ВОП-София е приел за установена следната фактическа обстановка:

Ж. Г. В. и св. М. О. В. имали сключен граждански брак. През 2000г. след раждането на дъщеря им св. Г. М. В., Ж. В. изпаднала в следродилна депресия, във връзка с което й било проведено лечение със серопрам. В резултат на проведеното лечение, състоянието й се нормализирало и В. се върнала на работа, грижела се за детето и водела обичаен и нормален живот.

През периода 2005-2011 г. В.а често посещавала личния си лекар с оплаквания като били поставяни еднотипни диагнози, еднакви анамнези, отразени еднакви общи статуси и терапия. Характеризирали се три групи заболявания-остра вирусна инфекция, остър пансинуит и болки в дясното подребрие. В. посещавала личния си лекар със следните оплаквания, както следва: на 03.08.2005 г. - главоболие, отпадналост, замаяност, световъртеж и слабост в крайниците; на 21.03.2006 г. - отпадналост, лесна уморяемост, тахикардия; на 30.11.11 г. - отпадналост, сърцебиене, изпотяване, отслабване при запазен апетит като било констатирано дифузно увеличение на щитовидната жлеза, за което била насочена за консултация с ендокринолог, но липсват резултати от проведена такава консултация.

2

От показанията на св. Б., се установява, че два-три дни преди инцидента от месец септември 2012 г. Ж. В. споделила пред нея за неразположение и лека температура, за което приемала аналгин.

На 10.09.2012 г. при излизане от жилището, в което семейството живеело, придружавана от дъщеря си, на Ж. В. й прилошало и паднала по стълбите. Детето извикало силно и св. М. В., който се намирал в апартамента излязъл от жилището и намерил съпругата си паднала на стълбите между етажите, с глава в посока надолу и с рана на главата. Той я издърпал на междуетажната площадка и се обадил на спешна помощ. В 13:55 часа В. била взета от спешен екип на БМП от гр. София, кв. Люлин, бл. 330, пред вх. А и била закарана в противошокова зала на ВМА с данни за падане по стълби и работна диагноза- контузия на главата в челната област, контузия на мозъка, кома. От показанията на св. В. се установява, че през месец септември 2012 г. я намерил паднала на стълбите като същата „обърнала очите“ и загубила съзнание. В клиниката по „Интензивна терапия“ на ВМА – София била приета на 10.09.2012 г. и поради затруднено дишане била интубирана, а след това екстубирана. При приемането й била в крайно тежко общо състояние, неконтактна, в кома, в принудително лежащо положение в леглото, афебрилна.

Локално било установено периорбитален хематом на дясно око, разкъсноконтузна рана над дясна вежда, и оток на дясната буза. Дишането било чисто, везикуларно, двустранно с проведени хрипове от горните дихателни пътища.

Пулсът бил 74/мин, правилен. Артериалното налягане било 135/80. От ЕКГ бил установен синусов ритъм, ЛПХБ, без реполаризационни промени, без екстрасистоли. Била поставена вероятна диагноза - кома, неиндуцирана от травма. В диференциално диагиостично отношение били поставени епилепсия, токсично отравяне, исхемичен мозъчен инсулт в басейна на лява средна мозъчна артерия и перикардна тампонада. Проведено било скенерографско изследване на глава и шия на 10.09.2012 г., при което не са били установени болестни или травматични промени. На 12.09.2012 г. било проведено ядрено-магнитно резонансно изследване, при което не били установени промени. Били провеждани консултации с токсиколог, съдебен лекар, неврохирург, психолог, инфекционист. По време на престоя в клиниката състоянието й се било подобрило. На 4-5 ден били наблюдавани зрителни халюцинации и делирен синдром. Била изписана след 10 дневен престой в ясно съзнание без психотична симптоматика с диагноза: кома, неиндуцирана от травма. Състояние след орорахсална интубация. Състояние след колапс. Контузио ин регио фронто-орбиталис декстре. V.L.C. сутурата регио фронталис декстра. Епи гърч /1 бр/. Комоцио церебри. Органична психоза с предимно зрителни халюцинации. Дадени били препоръки за терапия с медикаменти и била насочена към общопрактикуващ лекар, невролог, психиатър. По показанията на съпруга , след изписване от ВМАСофия, В.а залитала, удряла се в острите ръбове на мебелите.

На 16.02.2015 г. Ж. Г. В., била прегледана от общопрактикуващ лекар като била поставена диагноза бронхит, изписан бил антибиотик - клацид и мукосолван и излязла в болнични. На 18.02.2015 г. св. М. В. се прибрал около 22:00 часа и заварил съпругата си напрегната и трепереща и се обадил на 3 личния лекар д-р Б. Г. по телефона като описал състоянието на В. След разговор с личния лекар, св. М. В. дал на В. таблетка Езобел – антидепресант, който бил предписан на неговата майка.

През нощта около 03.00 часа св. В. се събудил от шум, който идвал от тоалетната. Отишъл в тоалетната където заварил В., която миела с душа тоалетната. Изведнъж клекнала, опряла са на тоалетната чиния и изпаднала в гърч, със стиснати зъби и трепереща.

Съпругът й веднага извикал екип на спешна медицинска помощ и Ж. В. била откарана във ВМА-София, където била приета и настанена в противошокова зала в коматозно състояние. Екипът лекари не били запознати изрично от никого и не открили данни за нейни минали или придружаващи заболявания, както и такива за алергии преди да пристъпят към медицински манипулации спрямо нея. При оценка по ГКС били отчетени изпуснати тазови резервоари. В шокова зала поради гърчове и тежко състояние, неповлияващо се от интензивната терапия, В. била интубирана и приета в интензивно отделение. Направен бил опит за екстубация и подпомогнато дишане през Т-парче, но поради бронхоспазъм била поставена отново на апаратна вентилация. При приемането били установени в урината циталопрам и ефедрин. Било започнато лечение с назначените от токсиколога медикаменти. Били наблюдавани многократно генерализирани тонично клонични гърчове. Поради повишена стойност на серумна амилаза пациентката била консултирана с дежурен коремен хирург и било назначено лечение със Сандостатин. На 23.02.2015г. било взето решение, при възстановяване на съзнанието да бъде екстубирана. В. била контактна на моменти. На 24.02.2015 г. В. била екстубирана по протокол, но веднага след това била интубирана отново ендотрахеално поради тежък бронхиален спазъм, затруднение на дишането, оток на ларинкса, обърканост и сънливост.

На 25.02.2015г. била извършена трахеотомия с медикаментозна седация и релаксация. На 26.02.2015 г. здравословното й състояние било влошено и била в увредено общо състояние, като това било съответно отбелязано и протоколирано. Пациентката се намирала и продължила да бъде на изкуствена белодробна вентилация.

На 27.02.2015 г. в 7.00 часа, била извършена манипулация от санитарен сестрински екип за сутрешен тоалет на В. По това време св. д-р С. С. – лекар ординатор в КИТ – ВМА бил в помещението, в което В. била настанена на легло. След приключване на сутрешния й тоалет, сестрите започнали извършването на сутрешен тоалет на пациента, настанен на съседното легло.

В този момент мониторът на В. отчел и регистрирал асистолия и 0/0 мм артериално налягане. Св. д-р Стефанов видял на монитора камерно трептене.

Дежурният екип лекари осъществил кардиопулмонална ресусцитация /КПР/ в пълен обем и към 7.15 часа била отбелязана достигната сърдечна честота 110/мин, както и артериално налягане 140/80 мм при 100% сатурация на 02.

През цялото време на провеждане на КПР пациентката била апаратно обдишвана. Впоследствие било проведено образно изследване на централната нервна система /ЦНС/ като при това било установено исхемично огнище в мозъка . На 09.03.2015 г. били наблюдавани и отбелязани неубедителни 4 данни за нейни волеви движения. На 27.03.2015 г. било констатирано състояние, наподобяващо "Minimally conscious state" /състояние на минимално съзнание или MCS – разстройство на съзнанието, различно от персистиращото вегетативно състояние и от синдрома на блокиране/. След проведено поредно клинично обсъждане лекуващият я лекар и наблюдаващ лекарски екип приели, че била налице хипоксично-аноксична енцефалопатия.

Последвало динамично проследяване на неврологичен и соматичен статус на пациентката В., също така биологичен и биохимичен контрол на показатели, както и жизнените параметри.

В хода на продължаващото лечение на В. настъпили усложнения: първо от възпалителен характер; второ от хирургични интервенции, тъй като на 26.03.2018 г. била оперирана по спешност за вътрекоремна хеморагия на съдови усложнения. При клиничните обсъждания лекарите приели, че се касае за състояние в резултат от нежелана реакция при лечение с циталопрам и ефедрин, с гърчови състояния и тежки ритъмни нарушения. През цялото време на продължителния тригодишен престой в болничната структура – клиника на ВМА, пациентката била в минимално познавателно състояние, с нужда от интермитираща ИБВ /изкуствена белодробна вентилация/ и кислородозависима. В периодите от натрупалото се пролежаване се развила кахексия, наложила комбинирано ентерално и парентерално хранене. На 18.09.2018 г., в 15,30 часа, на монитор бил забелязан и регистриран спад на сърдечната честота до асистолия на фона на изкуствена белодробна вентилация. Последвали и проведени били навременно реанимационни мероприятия, но въпреки тях настъпил летален изход като в 17:15 часа на 18.09.2018 г., Ж. В. починала.

От заключението по изготвена по делото съдебно-медицинска аутопсия на труп № Т-80/2017 г., вх.№ 21989/13.12.2018 г. по описа на СГП, /приложена в том 5, лист 35-42 от ДП/ е видно, че при огледа и аутопсията на Ж. В. е установено начално трупно разложение, анемия на трупа и вътрешните органи, общо измършавяване – кахексия, дистрофични промени на вътрешните органи, особено на мозъка, енцефаломалация, данни за възпалителни промени на трехеоброихиалното дърво и на белите дробове от хипостатичен тип, състояние след продължителна реанимация - трахеостомия, гастостома, декубитални рани в областта на кръста, петите и гърба, контрактури на киткови и глезенни стави. Съобразно резултатите от аутопсията и видно от заключението на вещите лица, се касае за болестно обусловена ненасилствена смърт.