Решение № 567 от 01.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. София, 01.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20261000500028 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ЗК“Лев Инс“АД, подадена чрез процесуалния представител юрк. К. А. срещу Решение № 6185/15.10.2025г. по гр.дело № 14850/2024г. на Софийски градски съд, ГО, 9с-в., в частта му с която е присъдено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на Р. Й. О. в размер на 26 000 лева; обезщетение за имуществени вреди за 11 740 лева, ведно със законната лихва от 20.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Счита решението за неправилно в обжалваната осъдителна част, като постановено поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Сочи се в жалбата, че при постановяване на решението си съдът неправилно бил приел, че е налице влошаване на здравословното състояние на ищцата в сравнение с уврежданията, които е получила непосредствено след пътната злополука. Оспорва се и извода на съда, че с Решението по гр.дело № 5374/2012г. на СГС, ГО,8с-в, не е присъдено обезщетение за бъдещи вреди, чието настъпване е било сигурно и неизбежно с оглед състоянието на пострадалата, като към момента на постановяване на решението не е могло да се предвиди, че ще настъпи влошаване на здравословното състояние на ищцата и че ще са необходими нови медицински интервенции за преодоляването му.

В жалбата се излага довод, че съгласно съдебната практика за ексцес може да се 1 говори само, когато е налице промяна в състоянието на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Тази негативна промяна следвало да е в причинна връзка с увреждането, а влошаването следва да е било предвидено и съобразено при определяне на първоначалното обезщетение за неимуществени вреди.

Предвид горното жалбаподателят счита, че в настоящия случай не е налице промяна в състоянието на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което да се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение, а влошаването/новите стоматологични интервенции, иззършени през 2023г./ са били предвидени и съобразени при присъждане на първоначалното обезщетение. Поради това се счита за неправилно решението на съда, в частта с която на ищцата е било присъдено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 26 000 лева.

Обжалва се и решението в частта му, с която на Р. Й. О. е било присъдено застрахователно обезщетение за имуществени вреди за сумата над 10 765 лева. Счита че разходите в размер на 11 740 лева не са били в причинна връзка с настъпилото на 05.07.2021г. пътнотранспортно произшествие и не са били направени във връзка с претърпените при него вреди. Заявава довод, че стоматологичните интервенции на стойност 11 740 лева неправилно са били приети от съда като извършени във връзка с настъпилото произшествие разходи и че те не следва да бъдат обезщетени от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ на виновния водач.

Конкретни съображения за неправилността на обжалвания съдебен акт са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решение № 6185/15.10.2025г. по гр.дело № 14850/2024г. на Софийски градски съд, ГО, 9с-в., в частта му с която е присъдено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на Р. Й. О. в размер на 26 000 лева; обезщетение за имуществени вреди за 11 740 лева, ведно със законната лихва от 20.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата и вместо него да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени в обжалвания размер.

Моли да му бъдат присъдени всички сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение по повод на въззивното обжалване.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата Р. Й. О. е възразила против въззивната жалба на ищеца. Иска потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната от ищеца отхвърлителна част по съображенията изложени в отговора.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивните жалби като подадени в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, са процесуално допустими. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема 2 за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на ищеца Р. Й. О., с която са предявени срещу ответника ЗК“Лев Инс“АД обективно съединени искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Искането към съда е било да се постанови решение, с което да се осъди ЗК“Лев Инс“АД да заплати 26 000 лева - обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи с нови болки и страдания, във връзка с проведеното дентално лечение в период от м. 04.2023 г. м.

10.2023 г. и свързаните с него оперативни интервенции и манипулации- 22 505 лева обезщетение за причинените имуществени вреди, представляващи разходи във връзка с лечението на ищцата, заедно с лихва по чл. 429, ал. 3 КЗ в размер на законната лихва върху сумите по обезщетенията, считано от 20.08.2024 г. (датата на молбата-претенция до застрахователя) до окончателното плащане.

От фактическа страна се установява следното :

Между страните не се спори, а и се установява, че ищцата Р. Й. О. е пострадала при ПТП, настъпило на 05.07.2011г., около 09:00ч„ в гр. София, на бул."Околовръстен път", на 380 м. преди бензиностанция "Еко” в посока от бул. "Климент Охридски" към бул."Симеоновоко шосе", между л.а. „ВАЗ", модел „2101" с рег. № ********, управляван от С. И. И. и мотоциклет марка "Чинсун", модел "КС50Т2, с рег.№ ********, управляван от пострадалата. Пътнотранспортното произшествие е настъпило вследствие виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил ВАЗ, който, предприемайки маневра „ляв завой“, не пропуснал насрещно движещия се е предимство мотоциклет и го блъснал.

Не е спорно, а и се установява, че гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответника по полица № 2251110030668.

При удара били нанесени телесни увреждания на ищцата, като за обезщетяване на причинените вреди на пострадалата е присъдено обезщетение по влязло в сила решение по гражданско дело № 5374/2012 г. по описа на Софийски Градски съд, ГО, 8 състав.

От приетата в хода на производството пред първоинстанционният съд съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на настъпилото на 05.07.2011 г. ПТП ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се в избИ.е на трети горен зъб вдясно и първи горен зъб вляво, счупване на коронката на първи горен зъб вдясно, счупване на алвеоларния израстък на горната челюст в областта на няколко зъба, както и мекотъканни травми в областта на устната лигавица. Установено е, че тези увреждания са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие. Във връзка с тях още след инцидента е било проведено дентално лечение, при което е била изработена мостова конструкция във фронталната област на горната челюст. През 2023 г., поради необходимост от последваща дентална намеса, се е наложило свалянето на тази мостова конструкция и извършване на повторно протетично-хирургично лечение. То е включвало поставяне на вътрекостни 3 импланти на мястото на избитите зъби, извършване на мекотъканна присадка, както и възстановяване с циркониеви корони на засегнатите зъби и на имплантите. Вещото лице сочи, че в съвременната дентална медицина се използва локално обезболяване, при което пациентът не изпитва болка, като дискомфортът е свързан единствено с периода на лечение и възстановяване, който се определя от лекуващия дентален специалист. Сочи също, че в конкретния случай са използвани циркониеви корони, които имат висока степен на биологична съвместимост и отговарят на изискванията за естетика, функция и профилактика.

Разходите в размер на 22 505 лева за извършеното повторно лечение, според експертното заключение на вещото лице, са пряко свързани с уврежданията, причинени от произшествието, като тяхната стойност е отразена в приложените по делото финансови документи. Вещото лице приема, че проведените дентални манипулации през 2023г. са в пряка връзка с настъпилото през 2011г. пътнотранспортно произшествие и са били необходими за пълното възстановяване на увредените зъби и нормалните функции на устната кухина, с изключение на посочената манипулация в позиция 8 на изготвената в заключението към съдебно медицинската експертиза таблица, а именно „естетична фотополимерна пломба х2“, доколкото вещото лице при обсъждане на заключението е посочило, че това описание в счетоводния документ не е достатъчно ясно, за да направи категоричен извод, че разходът от 600 лева е в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.

От показанията на св. Р., който живее на съпружески начала с пострадалата, се установява, че ищцата е търпяла болки и страдания при осъществяване на лечението през 2023г. Търпяла е сериозно неудобство при смяната на стария мост, по време на самото лечение, както и след поставянето на новите корони. Изпитвала е силни болки, след като е преминало действието на упойката, включително е плачела от болка. Наложило се е да приема обезболяващи, предписани с рецепта, както и да спазва диета, при която е трябвало да се храни само с меки храни.

В производството пред настоящата инстанция не са допуснати нови доказателства.

При така установените факти следва да се формират следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят изцяло същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора на исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден подробен и изчерпателен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :

Съгл. задължителната за настоящата инстанция и константна практика на ВС и ВКС ( 4 т. 10 на ППВС № 4 от 30. X. 1975 г.) от принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди, уреден с нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. Ново обезщетение не се дължи така, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.

За да се ангажира отговорността на ответника за ексцес следва да е налице появило се ново страдание на увреденото лице или съществено увреждане на старите страдания, което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение ( в този смисъл е трайната съдебна практика: решение № 196/12.07.2011Г. на ВКС по гр. д. № 1724/2009 г., което е постановено по реда на чл. 290 ГПК).

Следователно, за да се приеме наличието на ексцес следва да се установи качествена промяна на полученото увреждане, като влошаването следва да е в причинно- следствена връзка с увреждането и това влошаване следва да не е било предвидено и съобразено при първоначалното обезщетение за неимуществени вреди ( решение № 993 от 15. ХІІ. 2009 г. на ВКС по гр. д. № 2587/2008 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК) За да се ангажира отговорността на едно лице по иск за ексцес следва да е налице появило се ново страдание на увреденото лице или съществено увреждане на старите страдания, което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение-така и решение № 196/12.07.2011г. на ВКС по гр. д. № 1724/2009г. Следователно, за да се приеме наличието на ексцес следва да се установи качествена промяна на полученото увреждане, като влошаването следва да е в причинноследствена връзка с увреждането и това влошаване следва да не е било предвидено и съобразено при първоначалното обезщетение за неимуществени вреди-решение № 993 от 15.