Решение № 164 от 20.10.2023, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Девня, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №

20213120101549 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 СК и чл. 127А СК.

Ищцата С. Р. К., ЕГН **********, твърди, че е живяла във фактическо съжителство с О. Т.. От съвместното си съжителство страните имат дете И., родено на **.0*.20** г. От раждането грижите по детето И. били поети изцяло от молителя С. К.. Ответникът О. Т. припознал сина си през 2015 г., след което не поддържал контакт с ищцата и с детето, не е полагал грижи за него и не е изплащал издръжка. Моли се, съдът да постанови решение, с което да предостави на ищцата упражняването на родителските права спрямо детето И. О. Т., ЕГН **********, да определи местоживеенето му при нея на адрес в гр. Д., ул. „ К. И. „ №**, да постанови режим на лични отношения на детето с неговия баща, както и да осъди О. Т. да заплаща месечна издръжка в размер на 600 евро ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на влизане в сила решението на съда и ежемесечна издръжка за минало време за период една година назад от датата на влизане решението на съда в сила в размер на 250 евро, да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване на необходимите документи за пътуване в чужбина на детето И. О. Т., да бъде дадено разрешение от съда детето И. О. Т. да напуска пределите на РБ, като пътува в държави членки на ЕС и държави извън ЕС единствено със съгласие на майката, придружавано от майка си или упълномощено от нея лице, за срок до навършване на неговото пълнолетие.

Постъпил е отговор на исковата молба, в който се излага, че ответникът е инвалид и получава минимална пенсия при инвалидност, не разполага с трудови и нетрудови доходи. Твърди, че ищцата поддържа връзки с различни мъже, които подпомагат финансовото й състояние, а тя от своя страна не полага никакви грижи за детето, което е изоставено в България. През годините ищцата не прави усилия и не дава възможност на ответника да вижда детето и да установи връзката баща – син, която е важна за развитието на едно дете, заплашва ответника лично и чрез други мъже, с които живее на семейни начала, изнудва го финансово, за да финансира свои пътувания в чужбина и забранява свижданията на бащата с детето.

Видно от представения по делото дубликат на удостоверение за раждане страните са родители на детето И. О. Т., р. на **.0*.20**г.

1

По делото са представени и други писмени доказателства относно имуществено състояние на ищцата, относно семейно положение на ответника О. Т., медицинска документация за детето И. О. Т., справка за минимална работна заплата в Белгия.

Ангажирани са и гласни доказателства чрез разпита на един свидетел на страната на ищцата. В своите изявления пред съда свидетелката С. М. С., без родство и дела със страните, излата, че детето И. живее с майка си, леля му живее в близост и помага. Твърди, че майката се грижи за дрехите и храната на детето. Свидетелката е виждала детето, когато отива на училище, то е чисто и винаги поздравява. Явства, че не познава бащата на детето.

При своето изслушване от съда ищцата С. К. заявява, че в момента детето живее при нея на адрес гр.

Д., ул. „ К. И. „ №**. Твърди, че в грижите за него й помага майка й и сестра й. Заявява, че синъг й е записан в училище и ходи на занятия, но често боледува. Твърди, че бащата не се грижи за него и не е давал пари за детето, И. му поискал 20 евро за обувки за Байряма, но той му отказал. Излага, че детето си има телефон и месинджър, тя не му забранява, да говори с баща си, ако иска и не ограничава контактите му, но той не го е търсил. Явства, че бащата има фирма, работи и има три тира, има всички контакти на детето, но не го е виждал от три години, когато е идвал в България, не се е обаждал, да види сина си. Твърди, че ответника се дължал лошо към И., казал, че ако го вземе в Белгия при него, ще го върже със синджир, за да ходи само до тоалетната и да седи и спи на леглото.

При своето изслушване от съда детето И. Т. заяви, че живее с майка и с сестра си Е. и с баба Р. в къща в гр. Д. на ул. „К. И.” № **. Излага, че има стая с легло, играчки, телефон, който му купил мама. Твърди, че баща му не му се обаждал, преди пет години И. позвънил на баща си да поиска пари за рождения си ден и за Байрям и да поиска да му разреши да пътува за чужбина, но той отказал да даде пари и да подпише разрешение също. Излага още, че баща му не го търси по телефона, нито по вайбър или месинджър. Твърди, че преди шест години последно видял татко си в Девня, той купил на другите си деца закуски, сирене и кашкавал, но на него не купил.

Излага, че къщата, в която живее, е на един етаж, има две стаи и дворче, пристройка, която още не е измазана.

Желае да види други страни с майка си.

По делото е представен социален доклад, изготвен от ДСП Девня. В същия се излага, че потребностите на детето И. Т. за задоволени от неговата майка в добра степен. Същата, подпомагана от своите близки, полага пълноценни грижи за сина си, осигурено му е всичко необходимо за правилното му развитие. По данни на роднини и на самото момче бащата живее в чужбина и от години не е посещавал страната, двамата почти не общуват, баща му не го търси, не изпраща подаръци за празниците.

Страните по делото не са в брак и не живеят заедно, следователно правното основание на иска се съдържа в чл.127 ал.2 от СК. Видно от доказателствения материал по делото грижите по отглеждане и възпитание детето И. се полагат от ищцата С. К., подпомогната от своя родител. Съдът приема за установено с оглед свидетелските показания и отразеното в социалния доклад на ДСП Девня, че до настоящия момент бащата не е полагал грижи за отглеждането и възпитанието на сина си. Съдът приема за установено също така съгласно ангажираните по делото свидетелски показания и факта, че средствата за отглеждане на детето се предоставят изцяло от майката с помощта на нейния родител, с който живее в едно домакинство. Преценявайки особеностите на конкретния случай, желанието на майката да отглежда и възпитава сина си, както и установените факти, сочещи наличието на необходимия родителски капацитет на майката, необходимите битови условия, добрата и спокойна среда, в която живее детето И., според съда в интерес на детето е да бъде определено неговото местожителство при неговата майка С. Р. К. на адреса в град. Д., ул. “ К. И. “ №**, като последица от това е и предоставянето на упражняването на родителските права спрямо детето И. О. Т. на неговата майка. Следва да се отбележи, че възлагайки упражняването на родителските права само на единия родител, другият не губи нито качеството си на родител, нито правата и задълженията си на такъв. Съдът намира, че на бащата О. Т. следва да бъде определен режим на личен контакт с детето И. О. Т. по следния начин: две съботи и недели месечно без преспиване от 10.00 ч. на съботния ден до 17.00 часа на съботния ден и от 10.00 часа на неделния ден до 17.00 часа на неделния ден без преспиване, ако бащата и детето пребивават на територията на една и съща държава и след предварително уведомяване на майката С. К., като бащата ще взема детето от дома, където се намира и ще го връща обратно и първите 10 дни по време на лятната ваканция от 10,00 часа на първия ден до 17 часа на последния ден, с право на преспиване при бащата, като бащата ще взема детето от дома, където се намира и ще го връща обратно. Съботните и неделните месечни дни не се налага, да се определят като обичайно постановяваните 2

/първа и трета или втора и четвърта/, тъй като могат да бъдат и поредни. Единственото условие за ползването им е бащата и детето да се намират на територията на една и съща държава. По този начин режимът може да бъде упражняван както в Република България, така и в Кралство Белгия, където би било възможно бащата да осъществи личните отношения със сина си в рамките на две последователни съботи и недели. По отношение на учебните ваканции удачно би било детето да пребивава известно време от установената за съответната учебна година лятна ваканция, която е и с най –голяма продължителност, при своя баща, което да се компенсира с установената за съотв. година по – малки коледна и есенна и пролетна ваканции, които детето следва да прекара с майка си. По този начин се постига равновесие между учебната ангажираност на детето и провеждането на достатъчни лични контакти с бащата, което е в интерес и на двамата. Извън така определения режим се допуска и водене на телефонни разговори, по интернет, скайп и други средства за комуникация при поддържане на контакти с детето.

В о.с.з. на 20.09.2023г. ищцата чрез процесуален представител заяви, че претендира ежемесечна издръжка в размер на 600 евро с падеж 10-число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, от датата на подаване на исковата молба и ежемесечна издръжка за минало време за период една година назад от датата на предявяване исковата молба в размер на 250 евро, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Съдът приема, че това процесуално действие на ищцовата страна не представлява твърдения за факти, които поясняват вече заявеното в исковата молба, а представляват предявяване на нов иск за издръжка за период от една година назад от датата на предявяване на иска и за период от датата на предявяване на иска до една година преди датата на влизане в сила решението по делото. Същевременно се изменя в частта относно размера от 250 евро на 600 евро на предявения иск за издръжка за периода една година назад от датата на влизане съдебното решение в сила, което изменение е допустимо, тъй като е само относно размера на претендираната издръжка в рамките на първоначално посочения период в исковата молба. Едновременното добавяне /изменение/ на периода, за който се търси защита и увеличение на размера на иска обаче е недопустимо, тъй като представлява изцяло нов иск – с ново основание и петитум и не може да се постигне нито по реда на чл. 143, ал.2 ГПК , нито по реда на чл. 214 ГПК. С оглед така изложеното съдът намира, че следва да се произнесе по искането за осъждане О. Т. да заплаща месечна издръжка в размер на 600 евро ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на влизане в сила решението на съда и ежемесечна издръжка за минало време за период една година назад от датата на влизане решението на съда в сила в размер на 600 евро на месец или обща сума от 7200 евро за целия период издръжка за минало време.

По отношение размера на издръжката съдът намира, че в закона достатъчно ясно са указани двата кригерия, от които следва да се ръководи при определяне размера на издръжката – нуждите на детето и възможностите на дължащия издръжката.Наистина вероятно стандарта на живот в Кралство Белгия е по - висок от този в Република България и вероятно ответника разполага с възможността да реализира доходи в размер по – голям от минималната работна заплата за Република България. Средствата за издръжка обаче следва да се съобразяват при определяне на същите както сочи ВКС с нуждите на търсещия издръжка съобразно обикновените условия на живот за него, като не следва да бъдат в размери, стимулиращи към лукс и обществено неполезен начин на живот. От ангажираните писмени доказателства се установява, че детето И. О. Т. е боледувало, няма ангажирани други доказателства за нужди на детето над основните и обичайните такива за възрастта му, които да обосновават по-висок размер на издръжката и разходи, по-големи от обичайните за възрастта му. По отношение на възможностите на бащата и неговото материално състояние, същия съгласно отговора на исковата молба реализира доходи от пенсия. Същевременно по делото не са представени доказателства за него да е налице задължение и към други лица от кръга на посочените в чл.140 от СК / макар както ищцата, така и детето И. да упоменаха в изслушването си пред съда за други деца, но предвид обстоятелството, че ответника е чужд гражданин съдът не може да направи и служебна справка за тези обстоятелства в НБДН /, нито за влошено здравословно състояние, което да му пречи да полага труд. С оглед изложеното съдът като взе предвид и обстоятелството, че детето И. живее при майка си и същата ще полага ежедневни грижи за него, а ответникът е освободен от полагането на лична грижа за детето, а също и от поддръжката на домакинството, в което живее, приема, че за издръжката на детето И., месечно са необходими и достатъчни средства в размер на 204,52 евро /400 лева /. Ответникът следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето И. О. Т. в размер на 117,60 евро или 230 лева чрез неговата майка и законен представител С.