Решение № 204 от 27.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Варна, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря П. П. П. като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100501977 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 7543/22.11.2023г. и въззивна жалба вх.№ 7568/22.11.2023г., представляваща допълнение към тази с вх.№ 7543/22.11.2023г., подадени от Б. Н. С., ЕГН ********** срещу решение № 163/19.10.2023г. постановено по гр.д. № 1042/2022г. по описа на РС-Д., в частите му, с които:

- са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 127, ал.2 СК вр. чл. 143 СК , предявени от Б. Н. С., ЕГН ********** против Т. А. М., ЕГН **********, за местоживеенето на детето С. Б. С., ЕГН **********, при бащата Б. Н. С., ЕГН **********, на адрес в гр.Д., ул. „П.“ ***, за предоставяне на родителските права на бащата Б. Н. С., ЕГН **********, и определяне на режим за личен контакт на детето С. Б. С., ЕГН **********, с неговата майка Т. А. М., ЕГН ********** и определяне на месечна издръжка в минималния размер, определен за страната.

- е предоставено упражняването на родителските права върху детето С.

Б. С., ЕГН ********** на майката Т. А. М., ЕГН **********;

- е определен режим на лични отношения между бащата Б. Н. С., ЕГН ********** и детето С. Б. С., ЕГН **********, както следва: бащата може да 1 се вижда с детето всяка първа, втора и трета седмица от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден с преспиване на детето в дома на бащата; до навършване на петгодишна възраст на детето - две седмици през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, а след навършване на петгодишна възраст от детето – един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; както и всяка четна година детето да прекарва Коледните празници с бащата за времето от 10.00 часа на 24.12. до 18.00 часа на 27.12., а всяка нечетна година да прекарва Новогодишните празници с бащата за времето от 10.00 часа на 30.12. до 18.00 часа на 02.01., както и всяка нечетна година да прекарва Великденските празници с бащата от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден, като при упражняване на личните контакти бащата взема от и връща детето в дома на майка му;

- е определено местоживеенето на детето С. Б. С., ЕГН **********, при майката Т. А. М., ЕГН **********, на адрес в с. Б., общ.В., обл.Варна;

- е осъден Б. Н. С., ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка на детето С. Б. С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Т. А. М., ЕГН **********, в размер на 300 лева /триста лева/, считано от 24.11.2022г. –датата на депозиране на насрещния иск, до настъпването на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

В частта му относно отхвърляне на иска за издръжка за разликата над 300 лева месечна издръжка до пълния предявен размер от 350 лева месечна издръжка като неоснователен решението не е обжалвано.

В жалбите са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени процесуални нарушения, нарушение на материално-правните норми и в противоречие със задължителната съдебна практика. Сочи се, че съдът не съдът не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства и не е съобразил трайната съдебна практика по чл.127, ал.2 от СК вр. с чл.59 СК. Подчертава се, че не е в интерес на детето да се отглежда от майката предвид липсата на предходни полагани грижи и психиатричното й заболяване, включително съпроводено със суициден опит и прояви на агресия. Излага се, че майката има нужда от помощ при отглеждането, каквато бабата по майчина линия не може постоянно да осигурява, предвид че работи. За бащата се сочи, че той полага самостоятелни грижи за детето си, а когато е на работа е подпомаган от своята майка. По отношение на издръжката въззивникът счита, че е завишена и не е съобразена с нуждите на детето, включително и че не е следвало да се присъжда от датата на предявяване на насрещния иск – 24.11.2022г., а едва след като майката фактически е поела грижите за детето според постановените привременни мерки, считано от 08.11.2023г/. Сочи се, че в периода от 11.10.2022г. до 08.11.2023г. детето е отглеждано от бащата и майката е следвало да бъде осъдена да заплати издръжка. Въззивникът моли решението да бъде отменено в обжалваните части и вместо него да бъде 2 постановено ново, с което родителските права по отношение на детето С. да бъдат предоставени на бащата и да бъде определено местоживеенето й при него, да бъде определен режим на лични контакти с майката и майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето в минималния за страната размер от датата на изпълнение на решението, включително и за периода от 11.10.2022г. до 08.11.2023г.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Т. А. М., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи, че съдът е съобразил всички факти, обстоятелства и доказателства по делото. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Подадена е и въззивна жалба вх.№ 7543/22.11.2023г. от Б. Н. С., ЕГН ********** срещу решение № 170/24.10.2023г., постановено по гр.д. № 1042/2022г. по описа на РС-Д., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на Решение № 163 от 19.10.2023 г. по гр. дело № 1042/2022 г. по описа на РС-Д., като е постановено заличаване на стр.2, абзац 6 от ред 1 до ред 12 от съдебният акт. В жалбата се сочи, че разпоредбата на чл.247 от ГПК намира приложение само в случаите, когато очевидна фактическа грешка е допусната в някои от елементите на решението, посочени в чл.236, ал.1 от ГПК, а не в мотивите на решението. Въззиваемата страна не е подала отговор на посочената въззивна жалба.

Подадени са и въззивна жалба вх.№ 3913/12.06.2024г. и въззивна жалба вх.№ 4014/22.11.2023г., представляваща допълнение към тази с вх.№ 3913/12.06.2024г., подадени от Б. Н. С., ЕГН ********** срещу решение № 119/21.05.2024г. по гр. дело № 1042/2022 г. по описа на РС-Д., с което е допълнено Решение № 163 от 19.10.2023 г. като е отхвърлен като неоснователен иска на Б. Н. С., ЕГН ********** да бъде осъдена Т. А. М., ЕГН ********** да заплаща издръжка в полза на общото им дете С. Б. С., считано от 26.09.2023г. датата на подаване/ изпращане/ на исковата молба в съда до 08.11.2023г. и е осъден бащата Б. Н. С., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в полза на детето С. Б. С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Т. А. М., ЕГН ********** , в размер на 300.00 лв. /триста лева/ месечно, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата от датата на постановяване на привременните мерки 19.10.2023г. до влизане в законна на окончателното решение.

С жалбите са наведени оплаквания за неправилност на решението поради неспазване изискването за мотивираност на съдебния акт и противоречие със закона и съдебната практика. Излага се, че първоинстанционният съд не е обсъдил нито един от изброените в молбата за допълване на решението доводи. Сочи се още, че ищецът не е претендирал издръжка от 26.09.2022г. /датата на фактическата раздяла на страните/, а от 10.11.2022г. – датата на подаване на исковата молба по пощата. По отношение на началния момент на издръжката, която бащата е осъден да заплаща, се 3 подчертава, че същият следва да е съобразен с привеждане в изпълнение на решението за родителските права, в случая от 08.11.2023г. Настоява се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде уважен искът на Б. Н. С. за осъждане на ответницата да заплати издръжка на детето С. в минималния за страната размер от датата на подаване на исковата молба /10.10.2022г/. до датата на привеждане в изпълнение на привремнните мерки /08.11.2023г/.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на гореописаните въззивни жалби.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Провадия е образувано по искова молба на Б.

Н. С., ЕГН ********** срещу Т. А. М., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл.127, ал.2 от СК за предоставянето на родителските права по отношение на детето С. Б. С., ЕГН ********** на бащата, за определяне на местоживеенето на детето при бащата, за определяне на режим на лични отношения на майката с детето всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 до 12:00 часа и за осъждане на майката да заплаща на детето чрез неговата майка месечна издръжка от 180 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 04.11.2022 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване.

В исковата молба за изложени твърдения, че страните са живели на съпружески начала в периода от м. септември 2021г. до м. септември 2022г. в къщата на родителите на ищеца. От съжителството им на 19.06.2022г. се родило детето С.. След като заживели заедно ищецът разбрал, че ответницата страда от тежко психиатрично заболяване, което обстоятелство било скрито от него и близките му. Ищецът купувал всички изписвани на Т. М. лекарства и се стараел тя да ги приема редовно. Въпреки това лекарствата не помагали и тя често била отпуснала, нищо не правела и не се интересувала от нищо. Това състояние се редувала с буйствания, крясъци, блъскане и трошене на 4 предмети. След раждането на детето, акушерките не й го давали и казали на ищеца да не я допуска до бебето. Т. не проявявала интерес към детето и не се грижела за него. Майката на ищеца поела изцяло грижите за С.. Към подаване на исковата молба детето се отглеждало от бащата с помощта на неговата сестра и майка му, малко преди това майката на ответницата я взела от дома на ищеца, без изобщо да заявяват какво смятат относно бебето. Ищецът твърди, че в къщата на родителите си, където живее, е осигурил всичко необходимо за отглеждане на детето. Твърди още, че работи по социална програма към община Д..

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответницата Т. А. М., ЕГН **********, с който се изразява становище, че родителските права следва да се предоставят на майката, като при нея се определи и местоживеенето на детето. Не се оспорва, че страните са живели на семейни начала и от съжителството име родено детето С.. Ответницата оспорва останалата част от изложената в исковата молба фактическа обстановка. Твърди, че след като забременяла, ответникът започнал да осъществява психически тормоз над нея във връзка с извършено спрямо нея блудство от биологичния й баща през 2019г. , за което последният бил осъден с влязла в законна сила присъда. Вследствие на престъплението Т. изпаднала в посттравматичен шок и състоянието и наложило продължително лечение. За това състояние Б. бил уведомен. След известно време вербалната агресия на ищеца срещу Т. прераснала във физическа и тя била малтретирана ежедневно по време на бременността си. След първия побой родителите на ищеца му направили забележка, но впоследствие спрели да се намесват. Т. не споделяла със своите родители, за да не притеснява и постепенно започнала да изпада в състоянието си от 2019г. След раждането ответницата изпаднала в тежка депресия, поради което майка й взела нея и бебето при себе си. След десетина дни по желание на Т. двете със С. били върнати в дома на Б., Малтретирането на ответницата продължило, както психическа, така и физически и сексуално.