Решение № 20842 от 18.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20842 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110131760 по описа за 2024 година

Настоящото дело е образувано по искова молба от Н. К. С., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „,8. С така предявените искове ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 13 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания на физическата телесна цялост и психични и социални неудобства, предизвикани от непозволено увреждане от з-о лице по "Гражданска отговорност", ведно със законна лихва за забава от деня на настъпване на процесното ПТП, а именно 25.03.2022 г. до окончателно изплащане на дължимата сума, както и имуществени вреди в размер на 350 лева / триста и петдесет лева / ведно със законната лихва от дата на извършването им, а именно - Фактура от 11.04.2022г. за сумата в размер на 60 лева за заплатен преглед при д-р Тодоров, Фактура от 31.03.2022г. за сумата в размер на 35 лева за заплатена рентгенова снимка, Фактура от 13.06.2022г. за сумата в размер на 120 лева, за заплатени: преглед при специалист, рентгенография на раменна става и лицева проекция.

Фискален бон № 798542 за сумата в размер на 135 лева от дата 24.10.2022 г. за заплатен преглед при специалист.

Ищецът твърди, че на 25.03.2022г. около 13:20 часа в гр. София е настъпило тежко ПТП между л.а.марка "Мерцедес“ модел 180 ,Х, управлявана от Б,ов и л.а. марка „Киа“, модел „Соренто“ с рег. № , ищцата. Водачът на Мерцедес“ модел 180 ,Х се движил по ул. „Мими Балканска“ и е навлязъл в кръстовището на забранен светлинен светофар се предприел преминаване на червен светофар и е причинил настъпване на ПТП с движещото се правомерно по бул. „Брюксел" МПС управлявано от пострадалата, понастоящем ищца. Ударът за двете МПС е в предна лява част в областта на 1 предна лява гума ,калник и предна лява врата на управляваното от настоящата ищца МПС, а на МПС управлявано от виновния водач- челен.

Излага, че състоянието на ищцата след ПТП-то е било тежко, получила е натъртвания по тялото, контузия на гръдният кош с увреждане на гръдните коренчета, контузия на раменният пояс и мишница, рана на дясна китка и длан, фрактура на 8мо ребро и силен емоционален шок. Пострадалата и до настоящият момент търпяла последиците от получените травми при процесното ПТП, както физически така и психически. След ПТП-то болките и продължавали и били открити увреждания: 1/ 3 дена след ПТП-то следните увреждания-контузия на раменни пояс и мишница, открита рана на дясна китка и длан, болки в областта на ребрата в дясна половина на гръден кош, повишено кръвно налягане; 2/на 31.03.2022г. била установена фрактура на 8мо ребро вляво.; 3/ на 11.04.2022г. било установено увреждане на гръдните коренчета, диагноза интеркостална невралгия-ДВ-9 в ляво; 4/ на 14.04.2022г. Палпаторно налична болезненост продължаващи болки в ляво по хода на 8-мо ребро по задната аксиална линия и паравертебрално. Предписани са и медикаменти включително и имобилизараща външна шина; 5/ на 13.06.2022г.

- „Синдром на удареното рамо".; 6/ на 21.06.2022г. - деформация на 8мо ребро в ляво.; 7/ на 24.10.2022г.- Есенциална (първична) хипертония; 8/ на дата 14.11.2022г. пак била на преглед поради силна болка; 9/ на 08.02.2023г. – отново потърсила лекарска помощ; 10/ на 09.08.2023г. - и е било поставена диагноза „Синдром на удареното рамо". Излага, че към днешна дата при пострадалата е налице високо кръвно ,което е породено от изживения стрес при процесното ПТП и последващите неспиращи и към настоящият момент болки. Не е в състояние ,да стой дълго време статично, тъй като след това получава силни болки, не е в състояние да става от леглото нормално ,а става през лакът, подпира се на лакътя и така става. Преди процесното ПТП не е имала такъв проблем. Твърди, че е претърпяла психологически стрес, получила е проблем със съня в силно-тежка фаза до септември 2022г. ,след което по-рядко спяла е на пресекулки, усещала си е кръвното. Оздравителния период не бил приключил. Моли за уважаване на исковата претенция.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като излага становище за неоснователност на исковете.

Оспорва механизма на настъпване на ПТП-то, като твърди, че за него има вина водача на л.а. марка „Киа“, модел „Соренто“ с рег. № ,. Навежда доводи, че не настъпили имуществени и неимуществени вреди. Оспорва твърдяната от ищеца причинна връзка на вредите с ПТП-то. Твърди, че искът е завишен по размер, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение по застраховка "ГО" за МПС л.а. марка "Мерцедес“ модел 180 ,Х. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е предявил обективно кумулативно съединени осъдителни 2 искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на Застраховането (КЗ) във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма в чл.

432 КЗ, се урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи предпоставки: 1) деяние, което може да се изразява в действие или бездействие; 2) противоправност на деянието; 3) вреди (имуществени или неимуществени), които са настъпили за увреденото лице; 4) вина, която съгласно ал. 2 на чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на противното и 5) причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди за пострадалото лице. За уважаването на иска по чл. 432 КЗ, освен наличието на непозволено увреждане, за да е възникнало вземане от непозволеното увреждане към ответника, то е необходимо да се докаже, че към момента на извършване на деянието деликвентът е трето лице по валидно застрахователно правоотношение с ответника.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е отделено за безспорно следното: 1) водачът на л.а.марка "Мерцедес“ модел 180 ,Х, управлявана от Б,ов е застрахована от ответника „Л,8, по време на твърдяната дата на ПТП. Страните не спорят, че 2) на 25.03.2022г. около 13:20 часа в гр. София е настъпило тежко ПТП между л.а.марка "Мерцедес“ модел 180 ,Х, управлявана от Б,ов и л.а. марка „Киа“, модел „Соренто“ с рег. № ,.

Като доказателства по делото е приет Констативен протокол за ПТП № , (лист № 11 от делото) от 25.03.2022 г., в който е посочено, че механизмът на ПТП-то е следния: на 25.03.2022 г., около 10:30 ч., лек аавтомобил "Мерцедес“ модел 180 ,Х се движи по ул. „Мими Балканска“, с посока от ул.

„Източна тангента“ към ул. „Продан Таракчиев“, и на кръстовището с бул.

„Брюксел“, поради преминаване на червен сигнал на светофорната уредба, водачът реализира ПТП с идващия от дясната му страна на зелен сигнал на светофарната уредба лек автомобил „Киа Соренто“, с рег. № ,. Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че "Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла н а чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, 3 съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ- така и Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК.

Представено като доказателство по делото е удостоверение от Отдел „Пътна полиция“ при СДВР с рег. № 433200-41034 от 21.04.2022 г., в което се сочи, че е съставен АУАН с бл.№ 545146/25.03.2022 г. за нарушени разпоредби по чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и издадено наказателно постановление въз основа на АУАН-а, с което е наложена глоба в размер на 200 лева по чл. 179, ал. 2 ЗДвП.

Представени са писмени доказателствени средства - медицински документи (л. 20-37 в кориците на делото), от които се установява, че ищцата е посещавала многократно медицински специалисти в периода март 2022 г. до ноември 2022 г., включително един път през юни 2023г., като от основната диагноза във всички медицински документи е „контузия на гръдния кош“, анамнезата е, че е „претърпяла ПТП при шофиране на 25.03.2022 г.“, обективното състояние – „видими синини, слаб оток в областта на дясна мишница и предмишница, охлузна рана по дясната китка, болка при натиск в/у ребрата в дясната половина на гръден кош, високо кръвно налягане“, като впоследствие диагнозата се установява на „счупено ребро“. В края на 2022 г. се диагностицира и есенциална хипертония, а през август 2023 г. и синдром на удареното рамо.

Настоящия съд кредитира така представените писмени доказателства, доколкото последните изхождат от специалисти в областта в рамките на тяхната компетентност, и кореспондират на останалите факти по делото. Следва да се отбележи, че ответникът не наведе убедителни доводи в посока, че посоченото в медицинската документация не съответства на действителността или не обективира твърдяното от ищеца.

По делото са приложени Фактура от 11.04.2022г. за заплатен преглед при д-р Тодоров, Фактура от 31.03.2022г. за заплатена рентгенова снимка /на бял дроб/, Фактура от 13.06.2022г. за заплатени: преглед при специалист, рентгенография на раменна става и лицева проекция. Фискален бон № 798542 от дата 24.10.2022 г. за заплатен преглед при специалист, ехокардиография и ЕКГ с 12 отвеждания от които се установява, че ищцата е заплатила парични суми за извършените медицински прегледи.

От молба с вх. № 3911/13.04.2022 г. (представена от ищеца) се установява, че ищцата е поискала заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени в размер на 95 лева и неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. С молба № 4248 от 21.04.2022 г. са представени изисквани от ответника документи – Амбулаторен лист. С последваща молба от 30.05.2022 г. са представени допълнителни документи. С молба № 5569 от 07.06.2023 г. е отказано предложението на застрахователя за заплащане на обезщетение в размер на 4 000 лева за неимуществени вреди и 95,00 лева за имуществени, като претенцията на г-н С. е увеличена до размер от 30 000 лева. С молба от 22.02.2024 г. ищцата е представила в оригинал определени документи, поискани от застрахователя. С имейл от 26.03.2024 г. застрахователят е посочил, че сумата, която смята за достатъчна е в размер на 5 000 лева относно неимуществените вреди. Ищецът отново е изразил несъгласие в писмена молба до ответника.

4

В изпълнение на задължението по чл. 190 ГПК ответникът е представил застрахователна щета № 0000-1000-04-22-7230/13.04.2022 г. От последната се потвърдиха фактическите изводи, направени от представените до този момент доказателства, като от преписката се установява също, че при вътрешната проверка по щетата лекаря-съветник също е дал заключение, че е налице злополука, причинена от ПТП-то, за която средния срок за възстановяване е 25 дни.