Решение № 668 от 03.10.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. Б***, 03.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б***, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Александра Анд. Стоева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Гражданско дело № 20261210101020 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 237 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с пасивно субективно съединени положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от М. С. М. с ЕГН ********** от гр. Б*** против К. З. М. с ЕГН: ********** и М. В. М. с ЕГН: **********, и двамата от гр. Б***, за признаване за установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик на основание Заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с пар. 4б, ал. 1, изр. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на следния недвижим имот:

Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Б*** по КККР на гр. Б***, одобрени със Заповед № РД-18- 32/10.05.2006г. на Изпълнителен директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 10.10.2023г., с адрес на поземления имот: гр. Б***, с площ 331 кв.м. (триста тридесет и един квадратни метра), с начин на трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 ПЗРЗСПЗЗ), категория на земята: 0 /нула/, при граници (съседи) на имота: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***.

Отправя се и акцесорно искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на издадения в полза на ответницата К. З. М. Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижими имоти, придобити по давност №61, том III, per. №5937, дело №440 от 2024г. на нотариус М***, с район на действие: Районен съд - Б***, вписан в СлВп с вх. per. №7883 от 20.12.2024г., акт №80, том XXVII, дело №3943/2024г., в частта, с която е признато правото на собственост на К. З. М. върху процесния недвижим имот с идентификатор ***.

Ищцата твърди, че на 01.03.1972г. Градският общински съвет - Б***, въз основа на 21-то Постановление на ЦК на БКП и Министерския съвет от 31.01.1963 г. относно развитието на животновъдството и личните стопанства на кооператорите и използуването на нестопанисваните земи край населените места и Протокол №3, решение №12, от 01.03.1970г. на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет - Б***, е предоставил на нейния баща - С*** (бивш жител на гр. Б***, починал на ***г.) за безвъзмездно ползване пустееща земя от ДЗС в землището на гр. Б***, м. Ч***, с площ от 0,3 дка, при граници: И***, който понастоящем представлява процесния поземлен имот с идентификатор ***. Въз основа на предоставеното право на ползване, имотът бил предаден на баща й, който изградил в него лозови насаждения и го обособил като лично земеделско стопанство. До смъртта си, бащата на ищцата обработвал имота, засаждал го, поддържал го и ежегодно прибирал реколтата, като по този начин осъществявал явно, трайно и необезпокоявано 1 владение върху имота. Изтъква се, че след неговата смърт ищцата е наследила от своя баща владението върху имота и е продължила да го владее лично. С оглед на това на ***г. ищцата депозирала Заявление с вх. № КРЗ-0138-5 до Община Б***, вследствие на което била издадена Заповед №802/17.05.2023г. на Заместник-кмета по икономика, финанси и европейски проекти на Община Б***, с която била одобрена приетата от комисията по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ при Община Б***, протокол №2, т.2 от 15.05.2023г., оценка за процесния имот. С Писмо от 22.05.2023г. ищцата била уведомена за изготвената заповед, като й бил предоставен тримесечен срок от влизане в сила на заповедта за внасяне на определената цена. След заплащането й, на 14.06.2023г. кметът на Община Б*** издал Заповед №991/14.06.2023г. по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1. от ППЗСПЗЗ, във вр. с пар. 4б, ал. 1, изр. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е наредено ищцата да придобие правото на собственост върху процесния недвижим имот. Заповедта влязла в сила на 06.07.2023г., след което същата е била вписана в Служба по вписванията с вх.per.

№4785/25.08.2023г, акт №30, том XVIII, дело №2443/2023г.

Твърди се, че на ***г. ищцата била уведомена с писмо с изх. №24-17074- 30.03.2026г. от АГКК, че в резултат на подадено заявление е извършено изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти за процесния недвижим имот, като изменението се състои във вписване и на лицето К. З. М. с 1/1 ид.ч. от правото на собственост върху имота. Още на същия ден ищцата извършила справка в СлВп, от която установила, че на 20.12.2024г. непознатата за нея ответница К. З. М. се е снабдила с констативния нотариален акт за собственост, чиято отмяна се иска на осн. чл.537, ал.2 ГПК. Отрича се ответницата М. някога да е упражнявала владение върху имота, тъй като и към настоящия момент имотът се владее единствено от ищцата. Предвид обстоятелството, че констативният нотариален акт е съставен по време на брака на ответницата с втория ответник, искът се насочвал срещу двамата.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците К. З. М. и М. В. М., чрез пълномощника им адв. Г. Ч. са депозирали писмен отговор, с който признават исковете за основателни и молят по реда на чл. 237 ГПК да бъде постановено решение при признание на иска. Твърди се, че при изготвянето на посочения констативен нотариален акт е допусната техническа грешка при индивидуализиране на имота, вследствие на която в нотариалния акт е бил посочен процесният имот с идентификатор ***, върху който ответниците не претендират права и не оспорват собствеността на ищцата. На осн. чл.78, ал.2 ГПК се иска от съда да възложи разноските, които ответниците са направили в тежест на ищцата, тъй като с поведението си не са дали повод за завеждане на делото и са признали иска.

Евентуално се моли сторените от ищцата разноски да останат за нейна сметка, а в случай, че същите бъдат възложени в тежест на ответниците, се иска да бъдат определени от съда в минимален размер.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд - Б*** е сезиран с пасивно субективно съединени положителни установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. Направено е и искане за отмяна на констативен нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, което искане не представлява самостоятелен иск, а е само законна последица от уважаването на предявен иск за собственост – в този смисъл е трайно установената практика на Върховния касационен съд Решение № 123 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4730/2019 г., II г. о., Решение № 142 от 06.04.2021 г. по гр.д. № 619/2020 г., I г. о. и др.

В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответниците признание на иска.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Съгласно 2 разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото в отговора на исковата молба и в първото по делото съдебно заседание ответниците, чрез пълномощника им адв. Ч. са заявили, че признават предявения иск. Ищцата, чрез процесуалния й представител, е поискала постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в първото по делото съдебно заседание.

Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно - признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.

По така изложените съображения предявените субективно съединени искове следва да бъдат уважени, като на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК се постанови отмяна на Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижими имоти, придобити по давност – чл.587, ал.2 от ГПК № 61, том III, рег.№ 5937, дело № 440/2024г. по описа на нотариус М***, вписан в Служба по вписванията – Б*** под вх.рег.№ 7883/20.12.2024г., Акт № 80, том XXVII, дело № 3943/2024г., в частта за процесния имот с идентификатор ***.

Относно отговорността за разноските:

Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на спора относно предмета на делото - спорното материално право. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК възвежда изключение от този принцип само, ако са налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал иска. В случая първата установена от законодателя предпоставка за възлагане на разноските в тежест на ищцата, така както са били сторени, не е налице. Това е така, доколкото ответниците са дали повод за завеждане на делото, тъй като ответницата К. М. се е снабдила с констативен нотариален акт, който има легитимиращо действие за установяване правото й на собственост /придобито по давност в режим на СИО с втория ответник М. М./ по отношение на процесния имот. В този смисъл със своето извънсъдебно поведение и снабдяване с констативен нотариален акт за право на собственост на процесния имот по давност, ответниците са дали повод за завеждане на делото, доколкото правото на собственост на ищцата, за което се твърди, че не е придобито по давност от ответната страна, може да бъде установено единствено по съдебен ред. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, с която се приема, че когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съдът намира за неоснователно неведеното от ответниците възражение, че вписването на процесния имот в констативния нотариален акт се дължи на техническа грешка. От приетото към доказателствената съвкупност нотариално дело 440/2024г. по описа на нотариус М*** се установява, че именно по молба на ответницата К. М., от Община Б*** е издадено удостоверение, в което изрично е отбелязано, че за имот с идент. *** е издадена Заповед № 991/14.06.2023г. на кмета на Община Б*** за придобиване право на собственост на лице, различно от заявителя. По нотариалното дело е приложено и удостоверение, издадено от Областен управител на обл. Б***, видно от което процесният имот с идент. *** е записан на името на С*** (баща на ищцата).

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че при получаване на посочените удостоверения и иницииране на производство по снабдяване с констативен нотариален акт ответницата К.

М. е следвало да положи минимално внимание и да провери данните, указващи, че имотът е собственост на ищцата.

3

Следователно и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата се дължат разноски, както следва: 25,57 евро - заплатена държавна такса в производството; 2,56 евро - ДТ за издаване на съдебно удостоверение за вписване на исковата молба; 2,56 евро - ДТ за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверение за семейни и родствени връзки на ответниците и акт за сключен помежду им граждански брак; 5,11 евро – държавна такса за вписване на исковата молба в СлВп; 2,70 евро (2 x 1,35 евро) – заплатени на Община Б*** такси за издаване на 2 бр. удостоверения. Ищцата има право и на присъждане на сторени разноски за адвокатско възнаграждение, като за реалното им извършване в размер на 900 евро е ангажирала писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие, който съдържа отбелязване за начина на плащане на възнаграждението - в брой, поради което същият има характер на разписка.