Определение № 19833 от 28.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19833 гр. София, 28.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20261110103062 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от З. Р. Б., ЕГН:

**********, със съдебен адрес: гр. София 1000, ..., представлявана от адв. Л.

К. Б. от САК срещу „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК .. адрес гр.София, ..., представлявано от управителя ...в, действащо чрез адв. М. К., за прогласяване на НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит № 318578, сключен на 12.06.2025 г., сключен между ищеца З. Р. Б. и ответното дружество - „Кинти БГ“ ЕООД поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

В исковата молба са налице твърдения, че на 12.06.2025 г. З. Б. е сключила Договор за потребителски кредит № 318578, по силата на който „Кинти БГ“ ЕООД й е предоставило в заем сумата от 1 000 лв. при фиксиран ГЛП от 38.95 % и ГПР от 49.65 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 24 месечни вноски в размер на 126,32 лв., като сумата включвала главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно чл. 10 от договора.

В исковата молба са налице твърдения, че процесния договор е нищожен. Същият съдържа следните нищожни неравноправни клаузи: ГЛП е 38.95 % - видно от самия договор лихвата е прекомерна и само на това основание договора следва да се обяви за нищожен.

На следващо място съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, 1 като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимата неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора;

В чл. 10, ал. 2 от Договор № 318578 е посочено, че кредитополучателят се задължава да предостави на кредитора следното обезпечение поръчителство на едно физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия, също така страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 6,57 лв. + 0,219 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0.219 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

На следващо място ищецът твърди, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия.

По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Посочено е, че ГПР е 49.65 %, ГЛП е 38.95 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв 2 начин е формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Налице са твърдения, че неустойката сама по себе си представлява акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породеното главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 905/2011 г., Т, К., II т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.

Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна. Определено по критериите в чл. 32, ал. 4 от ЗПК, обезщетението към датата на сключване на договора, в случая за неизпълнение на задължението на заемате ля да предостави на заемодателя уговореното обезпечение, възлиза на повече от една трета от стойността на заетата сума, с оглед което клаузата за неустойка по чл. 10 от договора е нищожна. Тази клауза освен това има за цел да заобиколи изискванията на закона, който в чл. 71 от ЗЗД регламентира, че ако длъжникът не е дал обещаните обезпечения, кредиторът може да иска изпълнение на срочното задължение и преди срока, с оглед на което е нищожна и по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Клаузата за неустойка е 3 уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД кумулирането на неустойката към погасителните вноски води до "скрито11 оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 49.65 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.

Съгласно чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на неустойката, която не е за неизпълнение на задължение от основния предмет на договора, заобикаля ограничението в чл. 19, ал. 4 ЗПКр при определяне ГПР и не попада в обхвата на дефинираните понятия за дължими суми по договор за потребителски кредит в §1-3 от ДР на ЗПК, като посочването на ГПР само привидно изпълнява изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, т. е. макар формално същият да са уговорени в допустим размер, то при неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение, в негова тежест според чл. 11 от договора е заплащането на неустойка, уговорена извън присъщите й функции, при което същата се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави и клаузата следва да се прогласи за нищожна.

Към исковата молба са приложени документи в заверено от процесуалния представител на ищеца копие, приемане на които като доказателства се иска, както и ангажиране на писмени доказателства, представени от насрещната страна и допускане на изслушването на ССЕ.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Кинти БГ“ ЕООД , чрез адв. К., с приложено пълномощно с право да признава иска, е депозирал отговор на исковата молба, с който признава предявения иск. Намира, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК и формулира искане съдът да не присъжда разноски на ищеца, в условията на евентуалност прави искане съдът 4 да присъди разноски за адвокатско възнаграждение под минималния размер, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и се позовава на актуалната практика на СЕС по сходни казуси.

С отговора на исковата молба ответникът е предявил и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 от ЗПК за връщане на чистата стойност на кредита в размер на 382.11 евро, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 24.03.2026 г. до окончателното изплащане, представляваща разликата между усвоената сума в размер на 511.29 евро и извършените плащания в общ размер на 129.18 евро, платени на 14.07.2025 г.

/сума в размер на 64.59 евро/ и на 12.08.2025 г. /сума в размер на 64.59 евро/.

В срока за отговор на насрещната искова молба ответника по тази иск З. Р.

Б., чрез адв. Л. К. Б. е взела становище за основателност на насрещния иск, тъй като признава, че дължи чистия размер на кредита, след приспадане на платените от нея суми. Прави искане за постановяване на решение при признание на иска и се противопоставя на присъждането на разноски на ищеца по насрещния иск.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите и насрещен осъдителен иск по чл. 23 от Закона за потребителския кредит.

С оглед признанието на исковете от страна на ответниците по тях /главен и насрещен иск/, съдът намира, че не следва да разпределя доказателствена тежест на страните по делото.

Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи са допустими като доказателствени средства и относими към така очертания предмет на доказване, поради което същите следва да бъдат допуснати като доказателства по делото. В останалата част доказателствените искания са неоснователни, с оглед признанието на исковете.

По отношение на разпоредбите на чл. 140а, ал. 1 и ал. 2 от ГПК за задължително участие на страните по делото в информационна среща за процедура за медиация, съдът намира, че независимо, че спора попада в приложното поле на закона, в случая е налице изключение по чл. 140а, ал. 3, т.

3 от ГПК, а именно ответникът признава иска.

5

Независимо от гореизложеното съдът намира, че следва да прикани страните към доброволно уреждане на спора, чрез медиация, постигане на спогодба или друг способ.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи под опис.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по главния иск за изискване на писмени документи от насрещната страна и допускане на изслушването на ССЕ.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.06.2026 г. от 09.50 ч., за когато да се призоват страните, включително по имейл и телефон, заедно с препис от настоящото определение. Препис от писмения отговор на ответника по насрещния иск да се изпрати на ищеца.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6