Решение № 337 от 20.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. София, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Ф.

Даниела Х.а при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000502750 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С решение № 166/23.06.2022г. постановено по гр.д.№ 145/21г. по описа ОСМонтана, ГО, са частично уважени субективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗАД ”ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД са осъдени да заплатят в полза на Л. Б. Г., Н. М. Г., М. В. Г. и Б. М. Г. сумата от по 130 000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, търпени от смъртта на М. М. Г., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 23.10.2020г. по вина на водача на автобус „Фолксваген LT 35“ рег. № *******, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от по 174.60 лв. направени разноски, съобразно уважената част от исковете.

Със същото решение е отхвърлен искът за имуществените вреди в размер на по 174.60 лева като неоснователен в тази част.

Присъдени са разноски, като ЗАД ”ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" са осъдени да заплатят в полза съда сумата 20 805 лв. д.т.,на основание чл.78 ал.6 ГПК.

С решение постановено на 24.06.2022г. е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива на постановеното Решение № 166/23.06.2022г., като на осн.чл.247 ГПК се допълва, че: решението е постановено при участието на ЛИОНТУРС 1991 ЕООД, ЕИК 202672123, гр.Чипровци като трето лице помагач на ответника.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

1

Жалбоподателят-ответник ЗАД ”ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" оспорва решението в неговата осъдителна част - за разликата над 80 000 лв. до 130 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за всеки от ищците, като моли съда да го отмени в тази му част и да намали размера на претенциите в посочения размер. Изтъква факта, че при определяне на размера на неимуществените вреди трябва да се има предвид принципа на пропорционалност между справедливостта и социалната необходимост, като това е основата, върху която доктрината на Европейския съд за правата на човека прибавя още един принцип - този на отнасянето на нивото на моралните вреди спрямо нивото на нетната минимална заплата в страната на произход на пострадалото лице. Релевантен момент в конкретния случай се явява дата на настъпване на ПТП-то, а именно 23.10.2020 г.

Неправилно, незаконосъобразно и категорично противоречащо на съдебната практика, като у нас, така и в рамките на Европейския съюз е обвързването на местопроизшествието и държавата, в която е сключена процесната застраховка с критериите, съобразно които се определя размерът на застрахователно обезщетение. Както е посочено доктрината на ЕС за правата на човека въвежда принципа на отнасянето на нивото на моралните вреди спрямо нивото на нетната минимална заплата в страната на произход на пострадалото лице Република Украйна. На следващо място счита, че в производството пред първа инстанция ищците не са провели при условията на пълно и главно доказване претенциите си по размер т.е. не се събрани доказателства, обосноваващи присъждане на обезщетение в завишен размер, в сравнение със сходни хипотези. Не се доказва изключителност и специфики на отношенията между ищците и пострадалото лице, които да послужат като аргумент за присъждане на по-високо от обичайно определяните от съдилищата обезщетения т.е. за болки и страдания в обем и интензитет, обуславящи застрахователно обезщетение в претендираните размери, като съдът неправилно определил застрахователно обезщетение в общ размер на 520 000 лева. Твърди, че от разпита на допуснатите по искане на ищците свидетели става ясно, че пострадалото лице е отсъствало за значителни периоди от местоживеенето си - преди настъпването на процесното събитие е бил в 5-месечен престой в България, пътуванията му са били за периоди от 3 до 9 месеца годишно. Очевидно, пострадалото лице е отсъствало за значителни периоди през годината, като командировките му са били в дестинации, намиращи се на значително разстояние от ищците. На следващо място, самите ищци - Б. и Н. Г. водят самостоятелен живот, далеч от родителите си. От показанията на разпитаните свидетели безспорно се установява, че работата на Н. Г. е свързана също с постоянни и продължителни командировки, далеч от местоживеенето на родителите си. По данни от делото, в момента на инцидента, ищецът Н. Г. е бил командирован в Сърбия. Що се касае до Б. Г., същият е студент и осъществява висшето си образование в населено място, различно от местоживеенето на родителите си, като ги посещава спорадично през уикендите. За същия следва да се отбележи, че „Б. попадна в ПТП и се затвори в себе си. Стана много затворен. Б. не иска да говори... Според мен Б. много страда, не искаше да говори, нито да се среща с приятелите си. Продължава да учи.

Предпочита да бяга от вкъщи и да стои там, където следва...“ /св.Т./ или с други думи, конкретно този ищец е имал стресогенен фактор, който е провокирал засилените му реакции 2 и емоционално състояние. Молят за редуциране размера на дължимите обезщетения.

Претендират разноски.

Въззиваемата страна Л. Б. Г., Н. М. Г., М. В. Г. и Б. М. Г., оспорват въззивната жалба и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочват, че застрахователят нито ангажира, нито представя доказателства за размера на минималната работна заплата в Украйна до приключване на съдебното дирене, при условие, че всяка от страните в производството носи тежестта да докаже твърденията си, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Твърденията за противоречие на атакуваното решение с практиката на българския и на Европейския съд за правата на човека са категорично неправилни и необосновани, тъй като последния разглежда случаи на твърдени нарушения на правата, предвидени в Европейската конвенция за правата на човека, а по отношение практиката на българския съд не са посочени относими актове подкрепящи становището на ответното дружество. Намира за правилен изводът на първоинстанционния съд, че обстоятелството, че ищците са граждани на Украйна, какъвто е бил и пострадалият М. Г., не обуславя прилагане на други различни критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, предвид сключване на договора за застраховка между български правни субекти и настъпване на застрахователното събитие на територията на РБългария, съответно приложимо към спора е българското материално право и относимата съдебна практика. Твърдят още, че вследствие на смъртта на М. Г., неговите близки - съпругата Л. и синовете му Н. и Б., а така също и неговата майка М., са претърпели и продължават да търпят твърдените неимуществени вреди - душевни болки и страдания. Нещо повече, съдът правилно е констатирал, че ищците тепърва предстои да търпят вреди от загубата на техния близък, за който се установи, че е бил като стожер за сем.Г.. Известието за смъртта му е причинило голям шок на близките му. Ищците са изпитали силни душевни болки и страдания, които трудно може да се опишат с думи. Те се дължат на особената близост между тях, породила се не само поради естеството на родствената връзка, но и поради съвместното съжителство през годините, в които са споделяли всички радостни и трудни моменти, като сплотено и задружно семейство.

Кончината на техния съпруг, баща и син, по този нелеп и жесток начин, е причинило и продължава да им причинява душевни болки и страдания, които не могат да намерят компенсация. Претендират разноски .

Третото лице-помагач ЛИОНТУРС 1991 ЕООД, ЕИК 202672123, гр.Чипровци не изразява становище в писмен вид.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 432 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищците Л. Б. Г., Н. М. Г., Б. М. Г. и М. В. Г., всички от Украйна твърдят, че в резултат на ПТП настъпило на 23.10.2020г., около 5:25ч., на главния път Е79 Монтана 3 Видин, при км.92+350, починал М. М. Г., който пътувал в автобус „Фолксваген LT 35" с рег.

№ *******, управляван от И. Я. Ц.. Автобусът е превозвал и други работници, които се връщали от нощна смяна на обект "515-ти километър"(газопровод), находящ се в близост до селата Грамада и Тошевци, област Видин. По повод произшествието е образувано ДП № 1266/2020 г. по описа на РУ - Монтана, пр.пр. № 1654/2020г. по описа на ОП- Монтана.

Твърди, че причината за настъпване на инцидента са действията на И. Я. Ц. - водач на автобуса, който е навлязъл в лентата за насрещно движещи се ППС със скорост над допустимата за съответния участък от пътя - 71 км.ч., при разрешени 60 км.ч., вследствие на което е настъпил челен удар с насрещно движещият се товарен автомобил "Рено" с рег.№ ******* с прикачено полуремарке „Шварцмюлер" с рег.№ *******, управляван от С. В. С.в.

В резултат на удара, от получените травми, на място е починал М. М. Г., пътувал на лява седалка от първи ред зад водача. Вследствие на смъртта на М. Г., неговите близки Л. съпруга, Н. и Б. - синове и М. - майка, са претърпели и продължават да търпят неимуществени вреди - болки и страдания. Починалият е бил глава на семейство Г. и осигурявал издръжката на всички. Това е била причината да работи извън страната, по време на което е настъпил фаталния инцидент. Семейство Г. - М., Л., Н. и Б. са живеели заедно в едно домакинство, в семейната им къща в село ***, на ул.***" № *. Били са за заедно в делници и празници, в радостни и трудни мигове. М. Г. се е грижил всеотдайно за децата си до последния си миг. Малкият му син Б. е все още непълнолетен, поради което разчитал изцяло на помощта и закрилата на баща си. Н. се е грижил за семейството, когато баща му отсъствал по работа. Семейството било сплотено и задружно до настъпване на нелепия инцидент. Също така починалият е имал много силна емоционална връзка с майка си М., която живее в същото селище ***. Дори след като М. е създал собствено семейство и е тръгнал по своя житейски път, той не прекъснал връзката с майка си, а продължавал да се грижи за нея, особено в последните години, тъй като тя е в напреднала възраст. Помагал й да поддържа домакинството, подпомагал я финансово в трудни моменти. Докато децата Н. и Б. били малки, М. помагала на сина си и снаха си за отглеждането им. Известието за смъртта е причинило голям шок на ищците, които са изпитали силни душевни болки и страдания, дължащи се не само на особената близост между тях предвид родствената им връзка, но и поради съвместното съжителство през годините, в които са споделяли всички радостни и трудни моменти, като сплотено и задружно семейство. Смъртта на техния съпруг, баща и син, по този нелеп и жесток начин, е причинило и продължава да причинява на ищците душевни болки и страдания, които трудно могат да намерят компенсация. Освен гореописаните неимуществени вреди, пострадалите са претърпели и имуществени вреди разходи за превод от украински на български език на приложените доказателства, пълномощни и декларации, които възлизат на сума в размер на 174,60 лв. за всеки. С писмо от 08.03.2021г. са уведомени, че ответникът отказва изплащане на обезщетение.

Претендират ЗАД"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД да им заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, в размер на по 130 000 лв. за всеки един от тях, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 174,60 лв., ведно със законна лихва от 05.12.2020г. - датата на уведомяване на застрахователя за настъпването на 4 застрахователното събитие, и направените по делото разноски.

Ответникът ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД оспорва предявените искове по основание и размер. Признава наличието на договор за застраховка “Гражданска отговорност” за т.а. Оспорва механизма на настъпване на ПТП с твърдения за липса на вина на водача на автобуса, поради липса на техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на ПТП. В условията на евентуалност твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който в нарушение на чл.137а ЗДвП пътувал без поставен предпазен колан. Прави възражение за независимо съизвършителство с доводи, че вина за настъпилото ПТП, има и собственикът на автобус марка "Фолксваген“, модел „ЛТ35“ с рег.№ *******, тъй като превозното средство е било обект на конструктивни изменения. Същото при производството си не е било предназначено за превоз на пътници, а впоследствие са направени промени в конструкцията му, които не са били извършени правилно и съобразно задължителните правила за техническа изправност и безопасност. Конструктивните изменения на превозното средство не са били одобрени от компетентните органи, които да го сертифицират, че така модифицираното превозно средство е безопасно и годно да превозва пътници. Оспорва причинно-следствената връзка между твърдените вреди и процесното събитие. В условията на евентуалност претенциите за оспорват по размер като неоснователно завишени, несъобразен със съдебната практика, икономическите условия, както и с нетната минимална заплата в страната на произход на пострадалото лице, в случая Република Украйна. Оспорва претенциите за имуществени вреди с основание разходи за превод на документи от чужд език, като извършването им не е част от покритието по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Оспорва претенциите по акцесорните искове за лихва по размер и начален момент с твърдения, че е отправена за първи път с връчване препис от ИМ, поради което и е дължима от 28.06.2021 г.