Решение № 32 от 04.02.2026, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Луковит, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря Т.Д.Й. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20254320200010 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Ю. А., ЕГН ********** с адрес в *** ***, против наказателно постановление № 368/ 04.12.2024 г. на ДРДГ /РДГ/ гр. Ловеч, с което на жалбоподателя за извършени нарушения на чл. 213, ал. 1, пр. четвърто, т. 1 и т. 2 от Закона за горите /ЗГ/, са наложени две административни наказания глоба на основание чл. 266, ал.

1, пр. четвърто от ЗГ, всяка от които в размер на 500.00 лева.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление, като постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми и се моли за отмяна на същото.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично поддържа депозираната жалба, ангажира доказателства /свидетел при режим на довеждане, който не бе осигурен за с. з./.

Административнонаказващият орган – директор на РДГ гр. Ловеч взема участие в съдебното заседание – чрез процесуален представител по пълномощие – юрк. С. Т..

От събраните по делото писмени доказателства, подробно описани в протокола от съдебното заседание, от показанията на актосъставителя св. Н. Л. Н. и свидетелите по акта св. Д. В. К. и св. Ц. Д. П., разпитаните по искане на процесуалния представител на наказващия орган свидетели П. П. К. и Л. Й. Л., както и от становищата на страните, съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА обстановка:

На 20.08.2024г., в землището на гр. Луковит, област Ловеч, горските служители Н. Л.

Н. – главен специалист при Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ гр. София; инж. Д. В. К – старши експерт при ИАГ – София; Ц. Д. П. – горски инспектор при РДГ – Ловеч; П. П. К.

– горски инспектор при РДГ – Ловеч; Л. Й. Л. – служител при ДГС – Лесидрен, извършвали проверка във връзка със зачестили нарушения на Закона за горите. Около 20:00 часа в землището на гр. Луковит спрели за проверка по земен път две конски каруци, натоварени с широколистни дърва за огрев, едната от които била на жалбоподателя А. Ю. А.. А. бил установен да транспортира с конски впряг 0,5 пр. куб. м дървесина от дървесен вид “дъб”, с дължина на секциите от 1,2 до 1,6 м, немаркирани с контролна горска марка или общинска марка и за които не е представил превозен билет. Другата каруца била на Е. Р. А., който бил 1 установен да превозва с конски впряг 0,6 пр. куб. м дървесина, немаркирана с контролна горска марка, за които не е предоставил превозен билет. Дървесината, транспортирана от двата впряга не била задържана от компетентните органи поради технически причини, поконкретно поради лошия терен и обстоятелството, че деянието е било извършено през тъмната част на денонощието. Предвид констатираното, свидетелят Н. Л. Н.в съставил на А.

Ю. А. АУАН ***00370 от 20.08.2024 г. /л. 11 – л. 12/, в който описал като нарушение, това че А. транспортира с конска каруца 0,5 куб.м. широколистна дървесина от дъб с дължина на секциите от 1,2 м. до 1,6 м., която не е маркирана с КГМ /контролна горска марка/ или ОМ /общинска марка/ и не е придружена с превозен билет. В АУАН са вписани като нарушени законовите разпоредби на чл. 213, ал. 1, предл. 4-то, т. 1 и т. 2 от ЗГ. Свидетели на установяване на нарушението и при съставянето на акта са инж. Д. В. К – старши експерт при ИАГ и Ц. Д. П. – горски инспектор при РДГ - Ловеч.

Нарушителят А. Ю. А. подписал без възражение съставения му АУАН и получил екземпляр от него.

Констатираните при проверката обстоятелства служителите на ИАГ и РДГ – Ловеч отразили в Констативен протокол серия ИАГ № 200670 от 20.08.2024г. /л. 14/.

Въз основа на АУАН и констативния протокол директорът на РДГ - Ловеч изпратил сигнал до РП – Луковит. По случая била образувана прокурорска преписка № 4672/ 2024 г. по описа на Районна прокуратура – Ловеч, приключили с Постановление от 12.09.2024 г. на Районна прокуратура – Ловеч с отказ да се образува ДП, като е приела, че липсват достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер и посочената по – горе прокурорска преписка била прекратена. Препис от постановлението, ведно с преписката са изпратени на РДГ - Ловеч за преценка относно налагане на административно наказание по отношение на А. Ю. А..

Въз основа на съставения АУАН директорът на РДГ – Ловеч, като упълномощен представител по силата на Заповед № РД 49-171/ 23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 47, ал. 2 от ЗАНН вр. чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, издал атакуваното наказателно постановление, с което е наложил на жалбоподателя две административни наказания „глоба“ по чл. 266, ал.1, пр. четвърто от ЗГ, всяка от тях в размер на 500.00 лева за извършени нарушения по чл. 213, ал. 1, предл. 4-то, т. 1 и т. 2 от ЗГ. В наказателното постановление наказващият орган изцяло възприел и отразил изложените от актосъставителя обстоятелства при извършване на нарушенията.

В случая безспорно бе установено, че жалбоподателят А. Ю. А. е транспортирал дървесина в посочения в АУАН обем, без същата да е била маркирана по предвидения в закона ред, както и без да е придружена с превозен билет. Очевидно е, че в случая транспортираната от нарушителя дървесина не отговоря на законните изисквания, поради което действително е налице твърдяното с АУАН нарушение. Противно на твърдяното в молбата, че дървесина не е имало в каруцата, а също така възраженията относно обстоятелствата, при които е установено нарушението, всичко това беше потвърдено от разпитаните по делото свидетели и приобщените писмени доказателства.

При така установените факти, съдът намира следното от ПРАВНА страна:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежно лице, посочено в атакуваното НП като нарушител, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № РД 49-171/ 23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество.

2

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът НЕ констатира допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл. 6 ЗАНН предпоставки – да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т. е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Разпоредбата на чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 1, т. 2 от Закона за горите забранява транспортирането на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и непридружена с превозен билет, като санкционната разпоредба на чл. 266, ал. 1, пр. 4 от Закона за горите регламентира, че се наказва се с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.

Директорът на РДГ – Ловеч е приел, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл. 213, ал. 1, предл.4-то, т. 1 и т. 2 от ЗГ. С посочената разпоредба се забранява, транспортирането на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и непридружена с превозен билет.

Съдът взе предвид и депозираното от страна на директора на РДГ – гр. Ловеч становище визиращо, че в случая извършеното нарушение надхвърля паричната стойност на незаконно добитата дървесина /въпреки, че същата е в малко количество, а именно 0,5 пр. куб. метра/, тъй като същественото и първостепенното обществено благо бранещо се от ЗГ са екологичния баланс и икономическия ресурс представляващ горският фонд. Имайки предвид горепосоченото, вземайки предвид и липсата на други нарушения от страна на жалбоподателя /за което данни се извеждат от писмо на РДГ – Ловеч на л. 10/, определящи се като смекчаващи обстоятелства е определено наказание в предвидения минимум.

Оспореното от жалбоподателя се установява в обратен смисъл от събраните по делото доказателства, а именно: че на посочените в АУАН дата и място жалбоподателят е транспортирал с конска каруца 0,5 пр. куб. м широколистна дървесина от дъб, с дължина на секциите от 1,2 до 1,6 метра, която не е маркирана с КГМ и ОМ и не е придружена с превозен билет.

По делото не бяха доказани твърденията на жалбоподателя, че е липсвала дървесина в управляваната от него каруца, поради което същите не следва да бъдат обсъждани.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за транспортиране на дървесина немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и непридружена с превозен билет - по текста на закона – чл. 213, ал.1, предл. 4-то, т. 1 и т. 2 от ЗГ – без да имат поставена контролна горска марка или производствена марка, и без да има издаден превозен билет за тях, които обстоятелства безспорно се доказаха по делото.

Съдът намира, че отбелязаната в НП /и в АУАН/ фактическата обстановка отразява вярно действителната такава. Съдебният състав е категоричен в своята констатация, изведена въз основа на доказателствата по делото, които кредитира, че от обективна и 3 субективна страна жалбоподателят е извършил в посоченото време и на посоченото място нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 1, т. 2 от Закона за горите, изразяващо се в транспортиране с конска каруца 0,5 пр. куб. м широколистна дървесина от дъб, с дължина на секциите от 1,2 до 1,6 метра, която не е маркирана с КГМ и ОМ и не е придружена с превозен билет, като от субективна страна той го е извършил виновно – при форма на вината пряк умисъл.

Съдът прецени, че извършеното от А. не представлява маловажен случай на административно нарушение. С оглед, че в издаденото НП, АНО посочил, липса на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което не е израз на неговата оперативна самостоятелност, а подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай не може да се направи извод, че извършеното, макар да съставлява административно нарушение, е без обществена опасност или с явно незначителна такава, защото то не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други нарушения от този вид.

Съдът, решавайки правния спор не е ограничен в своята юрисдикция, а така също не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран.

Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 368 от 04.12.2024 г., издадено от ДРДГ - Ловеч, с което на А. Ю. А., ЕГН ********** с адрес в *** ***, за нерушения на чл.

213, ал. 1, предл. 4, т. 1 и т. 2 от Закона за горите, на основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 от Закона за горите са му наложени административни наказания: "глоба" в размер на 500,00 лева /за нарушение по чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 1 от Закона за горите/ и "глоба" в размер на 500,00 лева /за нарушение по чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 2 от Закона за горите/.