Определение № 519 от 11.06.2018, Окръжен съд - Бургас

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Номер 519 Година 2018,11.06. Град Бургас

Бургаски окръжен съд граждански състав

На единадесети юни Година две хиляди и осемнадесета В закрито заседание в следния състав:

Председател:Антоанета Андонова – Парашкевова

Членове:………………………………………

Съдебни заседатели:..……………………………………...

Секретар

Прокурор като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 446 по описа за 2017 година и за да се произнесе,взе предвид следното:

Постъпила е молба от ищците А.С.Б.,С.А.Б. и П.А.Д. чрез пълномощника и съдебен адресат адв.С.Н. с адрес ***, с отправено искане до съда да съедини производството по настоящото дело и производството по т.д.№ 267 по описа за 2018 год. на Окръжен съд гр.Пловдив,като делата се движат под търговско дело № 446 по описа за 2018 год. на Окръжен съд гр.Бургас и се издаде общо решение по тях.Излагат съображения за предпоставките за съединяване на делата.Представят доказателства.

Молбата е с правно основание в чл.213 от ГПК.

Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на молителите , данните по делото и представените доказателства намира следното:

От приложеното по делото съдебно удостоверение от Окръжен съд гр.Пловдив е видно,че при него е образувано и е висящо т.д.№ 267 по описа му за 2018 год. ,въз основа на искова молба ,подадена на 1.04.2018 год. от ищците по настоящото дело против двама от ответниците по настоящото дело с предмет прогласяване нищожност на клауза за неустойка в размер на 2500000 лв. ,дължима от първия ответник на втория ответник съгласно определен текст от сключен помежду им договор.Твърди се връзка между производството по настоящото дело и това,описано по-горе.

Искането за съединяване на двете дела е неоснователно,поради липсата на една от предпоставките в закона за това.С разпоредбата на чл. 213 ГПК законодателят е създал самостоятелна правна възможност за служебно съединяване на делата в едно производство, когато те са висящи пред един и същи съд и на страната на ищеца и на ответника участват едни и същи лица, респ. когато тези дела имат връзка помежду си, позволяваща постановяването на общо решение по тях.Смисълът на разпоредбата е процесуална икономия и бързина ,ведно с осигуряване на възможност за безпротиворечиво разрешаване на повече от един спорове между едни и същи страни или имащи връзка помежду си,без да се засягат и пренебрегват

,обаче, съдопроизводствените правила относно подсъдността-родова,местна и функционална,както и правото на сезирания съд,да прецени и реши дали започнатото пред него дело му е подсъдно или не и да го изпрати на надлежния според него съд.Правилата за подсъдността и това по чл.118 от ГПК са императивни и без изрична правна норма,която да дерогира приложението им отклонение от тях не може да има.В разпоредбата на чл.213 от ГПК не е посочено изрично,че служебното съединяване на искове е допустимо в отклонение от общите правила за подсъдността.Няма и друг законов текст,от който по тълкувателен път да се извлече такава възможност-напр. чл.270,ал.4 от ГПК съгласно която не страда от порок решение постановено от окръжен съд,ако единственият такъв се изразява в това

,че искът е бил подсъден на районен съд.

В настоящия случай делата ,чието съединяване се иска са започнали и са висящи пред различни съдилища.При това положение разпоредбата на чл.213 от ГПК е неприложима.Ето защо искането следва да се отхвърли.

Настоящото определение не е от категорията на тези,посочени в чл.274,ал.1 от ГПК-то не подлежи на самостоятелно обжалване,нито прегражда хода на делото,поради което е необжалваемо.

По изложените съображения и на основание чл.213от ГПК съдът

О

П Р Е

Д Е Л

И :

ОТХВЪРЛЯ искането на А.С.Б.,С.А.Б. и П.А.Д. чрез пълномощника и съдебен адресат адв.С.Н. с адрес *** за съединяване на производството по настоящото дело и производството по т.д.№ 267 по описа за 2018 год. на Окръжен съд гр.Пловдив,като делата се движат под търговско дело № 446 по описа за 2018 год. на Окръжен съд гр.Бургас и се издаде общо решение по тях.

Определението е окончателно.

Съдия: