Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 557 от 29.05.2025, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 398/2025
Вид
Определение № 557
Подписан
29.05.2025
В сила
11.06.2025
Състав
Сияна Стойчева Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 557 гр. Несебър, 29.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20252150100398 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба вх. № 2956/24.03.2025 г. на В. С. Р. срещу „ИзиРентБългария“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск за сума в размер от 1200 лева.

В дадения срок за отговор по чл. 131 от ГПК от ответника е представен платежен документ за изплащане на претендираното вземане, ведно със заявената върху него законна лихва и заплатената от ищеца за производството държавна такса.

С молба-становище на ищцата от 12.05.2025 г. се признава пълното погасяване от ответника на претенцията в хода на процеса, ведно с дължимата законна лихва и заплатената от ищцата държавна такса по делото, като се претендират съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 749,08 лева /левовата равностойност на 383 евро/ и се представят доказателства за извършването им.

С отговор от 13.05.2025 г. ответното дружество взима становище по претендираните от ищцата съдебни разноски, възразява за прекомерността им и иска намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение до сумата от 250 лева.

Съдът докладва постъпила преди насрочване на първо заседание по делото молба вх.

№ 5115/27.05.2025 г. от ищцата, чрез надлежно упълномощения адв. Ж. от САК, с която на основание чл. 232, изр. 1 от ГПК се оттегля сезиращата искова молба и се иска прекратяване на производството, поради пълното извънсъдебно уреждане на отношенията между страните, като се претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в сторения им пълен размер от 749,08 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 232 от ГПК, ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Предвид факта, че докладваната молба е постъпила преди насрочването на първо съдебно заседание по делото, същата следва да бъде уважена от съда като процесуално допустима и основателна по същество.

С оглед разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция съдът се произнася и по искането за разноски. В случая няма спор, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото с отговора му не се оспорват ищцовите твърдения, че вземането е било заявено преди образуване на делото, но не е било удовлетворено доброволно от ответното дружество. Така, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за ищцата се поражда правото да бъдат възстановени заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. Видно от изричното изявление на ищцата и доказателствата по делото същата претендира възстановяването единствено на заплатеното възнаграждение за един адвокат в размер на 749,08 лева /левовата равностойност на 383 евро/.

1

Относно релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на подлежащото на възмездяване адвокатско възнаграждение следва да се посочи, че същото поставя като спорен въпроса, дали насрещната страна със своите извънпроцесуални действия е надценила труда на своя адвокат, уговаряйки възнаграждение в значително по-висок в сравнение с традиционната практика размер за защитата по конкретното дело. Възражението се свърза с установяване на факта, че насрещната страна не е положила дължимата грижа, като е сключила договор за правна защита и съдействие, размерът на хонорара по който не е съответен на действителната фактическа и правна сложност на спора, като дължимата съдебна преценка следва да се осъществи с оглед момента на сключване на договора за правна защита и съдействие и предвидимите действия, които се следват при нормалното развитие и приключване на делото пред съответната инстанция с решение по същество. Без отношение към преценката на съда е фактът, че е бил преждевременно десезиран от разглеждането на спора /така и определение № 350/15.02.2024 г. по ч.т.д. № 75/2024 г. на II ТО на ВКС, определение № 2397/16.05.2024 г. по ч.гр.д. № 970/2024 г. на IV ГО на ВКС и др./.

Предвид изложеното подлежащото на възмездяване при условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение не е допустимо да бъде намалявано поради прекомерност само поради факта, че не са се осъществили всички очаквани процесуални действия и не се е развило напълно. В случая действителната и правна сложност на делото се определят от спорния предмет – осъдителна парична претенция с цена от 1200 лева, при което и съгласно чл. 7, ал. 2 от НМРАВ минималното дължимо адвокатско възнаграждение би било в размер на 420 лева. Следва да се посочи обаче, че съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не следва да бъде съобразявана, като необвързваща съда и противоречаща на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Така, съдът след извършена собствена преценка за фактическата и правна сложност на спора намира релевираното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение за основателно, а възнаграждението за прекомерно по смисъла на чл. 78, ал.

5 от ГПК за горницата над 500 лева до претендираните 749,08 лева. Съдът намери, че справедливият размер на сторените от ищцата разноски за адвокатска защита по делото съответства на сумата от 500 лева, която следва да се присъди в тежест на ответника.

Мотивиран от горното и на основание чл. 232 и чл. 81 от ГПК, Несебърският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 398/2025 г. по описа на НРС, на основание чл. 232 от ГПК – оттегляне на иск.

ОСЪЖДА „ИзиРентБългария“ ЕООД, ЕИК 202163172, да заплати на основание чл. 81 вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на В. С. Р., ЕГН **********, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени съдебни разноски по настоящото дело за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

2