Решение № 3041 от 30.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3041 гр. Пловдив, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20215330117940 по описа за 2021 година

Предявени са субективно и обективносъединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, от Б. А. С. с ЕГН - **********, И. К. С. с ЕГН**********, З. П. С. с ЕГН - ********** и К. И. С. с ЕГН- **********, всички с адрес : град ********** обл. *********, улица ’’*************” № *** срещу Н. К. С. с ЕГН-********** за осъждане ответника да заплати на първите трима ищци суми от по 2000 лв., а на К. С. 5000 лв. за причинени неимуществени вреди в резултат на заявен акт на домашно насилие от 10.03.2020 г., за което на ответника е издадена заповед за незабавна защита от ищците и е образувано съдебно производство, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда-15.11.2021 г. до окончателното изплащане на главницата.

В хода на производството ищцата Б. С. е починала и същата е заместена от наследниците и И. С. и К. С..

В исковата молба се твърди, че Н. С. заявил пред съда осъществен акт на домашно насилие от ищците спрямо него на 10.03.2020 г. Същия се снабдил със заповед за незабавна защита. След подаване на възражения от страна на посочените като насилници лица молителя оттеглил искането си.

Отправените твърдения и издадената заповед за защита разстроили и 1 афектирали ищците за продължителен период от време и ограничили възможността им за свободно предвижване в гр. Кричим и осъществяване на ежедневните си занимания, както и уронили доброто им име.

В срока за отговор ответника оспорва иска. Признава образуването на съдебно дело срещу ищците и издаване на заповед за незабавна защита срещу тях, както и прекратяване на делото. Твърди извършване на непрестанен психически и физически тормоз от ищците спрямо него. Отрича невъзможността на ищците да посещават имотите си и приятелите си, преживяването на негативни емоции

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи молба от 31.01.2020 г. и декларация по чл. 313 от НПК; определения от 06.04.2020 г. и 20.05.2020 г. по гр. дело ******/2020 г. на ПРС, заповед за незабавна защита от 06.04.2020 г.; протоколи за предупреждение от 09.04. 2020 г.; отговор –възражение (лист 27-40 от делото) е видно, че по молба на ответника, придружена с декларация, пред ПРС е образувано дело за защита от домашно насилие осъществено спрямо последния от ищците. Съдът е приел молбата за допустима, уважил е искането за незабавна защита и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Срещу молбата са постъпили отговори от ответните лица, в които се оспорват твърденията и искането. По повод подадена молба от заявителя на акта за домашно насилие с искане за прекратяване на делото производството е прекратено на основание чл. 232 от ГПК. На ответниците са присъдени разноски.

От показанията на свидетеля С. Д. Г. , без родствени връзки със страните, се установяа, че страните по делото постоянно се карат и бият. Те са във вражда от много време. Живеят в съседни къщи. Полицията идва ла и правели споразумения. По едно време ищците ги било страх да излязат, защото ги заплашвали. Това, продължи ло доста време. Били много притеснени, защото им издали заповед на 30 метра да не ги приближават, но нямало как да се спазва, защото къщите им са на 3 метра една от друга.

От показанията на свидетелката С. С. А., без родствени връзки със страните, се установява, че отношенията между тях не са много добри.

Ищците споделили,че срещу тях се водели дела и ги било страх да излязат, защото комшията - Н. С. постоянно викал полиция. Това продължило около 2 две седмици. Сега З., пак била притеснена, че могат да я викат да и пратят призовка от полицията.

От показанията на свидетеля Л. Н. Б., без родствени връзки със страните, се установява, че около 2020 г. между страните имало сериозни кавги съпътствани със сбиване.

От изготвеното заключение от 26.09.2022 г. по извършената СПЕ е видно, че в резултат на действия на ответника е настъпила психологическа травма при ищците, която е повлияла начина им на живот. Заключението на вещото лице почива на разговор с ищците, в който същите споделили, че семействата са в конфликт от години.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, отговорност за настъпили вреди от непозволено увреждане носят само физическите лица, които са причинили вредата, чрез своите виновни действия или бездействия. Предпоставка за това се явява наличието на причинна връзка между противоправното и виновното поведение на дееца и настъпилите вреди, като на обезщетяване подлежат в с и ч к и имуществени и неимуществени в р е д и , явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.

Следователно фактическият състав при който възниква деликтната отговорност на ответника включва кумулативно наличие на следните предпоставки: настъпило вредосно противоправно деяние, вреда, причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда.

Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ответника е иницирал спрямо ищците провеждане на съдебно производство за защита от домашно насилие. С осъществяване на това действие съдът намира, че ответника е упражнил свое субективно законовопризнато право. Липсата на установени факти сочещи отхвърляна на молбата за защита се явяват пречка за формиране на извод, че е налице превратно упражняване на притезателното право на Н. С., което да навежда наличие на виновно противоправно поведение на същия с извършване на това действие. Ето защо съдът намира, че не е налице първата от предвидените предпоставки за възникване на деликтната отговорност. Това налага отхвърляне на предявените искове без да се обсъждат въпросите за настъпилите вреди и причинна връзка. За пълнота следва да се отбележи, че установените данни за съществуващи дългогодишни и продължаващи конфликтни отношения между страните, ескалиращи във физическа саморазправа, е пречка да се приеме, че заявените от ищците вреди произтичат единствено и само от процесното действие.

3

Предвид изхода на делото на ищците разноски не се дължат и на ответника не следва да се присъждат такива поради липса на представени доказателства за сторени такива.

Тъй като същия е представляван от адвокат по силата на договор, в който възнаграждението е определено по реда на чл. 38 от ЗА, на адвокат Д.

Д. Н. следва да се определи възнаграждение съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения действала към момента на сключване на договора за всеки от петтте субективносъединени искове и при съобразяване на броя на проведените пет заседания по делото и представения списък. Ето защо И. К. С. и К. И. С. следва да заплатя общо на адв. Н. възнаграждение от 500 лв.; И. К. С. и З. П.

С. следва да заплят на адв. Н. суми от по 500 лв. и К. И. С. следва да заплати сума от 800 лв.

Ето защо съда,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от И. К. С. с ЕГН- **********, З. П. С. с ЕГН ********** и К. И. С. с ЕГН- **********, всички с адрес : град ********** обл. *********, улица ’’*************” № *** ср е щ у Н. К. С. с ЕГН********** искове за осъждане ответника да заплати на И. К. С. и К. И. С. общо сумата от 2000 лв., на И. К. С. и З. П. С. суми от по 2000 лв., и на К. С. сумата от 5000 лв. за причинени неимуществени вреди в резултат на заявен акт на домашно насилие от 10.03.2020 г., за което на ответника е издадена заповед за незабавна защита от ищците и е образувано съдебно производство, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда15.11.2021 г. до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА И. К. С. с ЕГН- ********** и К. И. С. с ЕГН- ********** и двамата с адрес град ******** обл. *******, улица „**********” № **** да заплатят общо на адвокат Д. Д. Н. с ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул.

********* № **** сумата от 500 (петстотин) лв. адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38 от ЗА.

ОСЪЖДА И. К. С. с ЕГН- ********** и З. П. С. с ЕГН - ********** и двамата с адрес град ******** обл. *******, улица „**********” № **** да заплатят на адвокат Д. Д. Н. с ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул.

********* № **** суми от по 500 (петстотин) лв. адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38 от ЗА.

4

ОСЪЖДА К. И. С. с ЕГН- ********** с адрес град ******** обл.

*******, улица „**********” № **** да заплати на адвокат Д. Д. Н. с ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул. ********* № **** сумата от 800 (осемстотин) лв. адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5