Решение № 1839 от 15.12.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1839 гр. Плевен, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20224430103503 по описа за 2022 година

Гр.д.№ 3503/2022г. по описа на ПлРС е образувано въз основа на ИМ от Д. Н. Г., чрез адв. А. Д., против *** „***, с която се твърди, че страните са се намирали в трудовоправни отношения, считано от 23.01.2012г, като ищцата е заемала длъжността „***“ в Дирекция *** *** Твърди се, че поради забавяне в изплащането на трудовото й възнаграждение, на 19.04.2022г, ищцата е подала заявление за прекратяване на трудовия й договор, считано от 21.04.2022г, което заявление е изпратено с куриерска служба и получено от служител на ответника на 21.04.2022г. Твърди се, че до ищцата е изпратено искане за даване на обяснения по реда на чл. 193, ал.1 от КТ, от 27.04.2022г, връчено й на 29.04.2022г. Твърди се, че въз основа на Заповед №***г, за налагане на дисциплинарно наказание- ***, връчена на ищцата на 10.05.2022г, е прекратено трудовото й правоотношение, на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ- поради неявяване на работа в два последователни дни - на 12.04. и на 13.04.2022г. Твърди се, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна и е налице злоупотреба с право от страна на работодателя. Твърди се, че издадената заповед за *** е с невъзможен предмет, т.к. трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от 21.04.2022г.- с получаване на изявлението на ищцата от работодателя. Твърди се, че в трудовата книжка на ищцата, като основание 1 за прекратяване на ТД неправилно е посочено „дисциплинарно ***“. Твърди се, че на ищцата не са й заплатени дължимите обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 35 работни дни и обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ- в размер на едно БТВ. Твърди се, че в изпратеното уведомление по чл.

327, ал.1 от КТ, е налице и покана за изплащането на тези суми, в срок до 15.05.2022г. Твърди се, че няма плащане на тези обезщетения от страна на ответника.

В заключение моли съда, на основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ, да признае ***то, извършено със Заповед №***г., на основание чл. 330, ал.1, т.6 от КТ, за незаконно и отмени заповедта, като незаконосъобразна; на основание чл. 344, ал.1, т. 4 от КТ, да постанови да бъде извършена поправка на основанието за ***, вписано в трудовата книжка, като основанието за прекратяване да се счита по чл. 327, ал.1, т.2 от КТ; на основание чл. 224, ал.1 от КТ, да осъди ответника да заплати сумата от 1735лв- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 35 дни, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-23.06.2022г. и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗДлихва за забава, в размер от 15лв., за периода 15.05.2022г- 22.06.2022г; на основание чл. 221, ал.1 от КТ, да осъди ответника да заплати сумата от 1040лв.- обезщетение за прекратяване на трудовия договор от работника без предизвестие, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ23.06.2022г, както и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД- лихва за забава в размер от 10лв., за периода 15.05.2022г.-22.06.2022г. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, в депозираният отговор изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва съществуването на трудовоправни отношения между страните, въз основа на сключен трудов договор, въз основа на който, ищцата е заемала длъжността „***“. Твърди се, че в два последователни дни – на 13.04. и на 14.04.2022г, в офис на *** *** на адрес гр. Плевен, ул. ***, е извършена проверка от *** на ищеца, който е установил, че офиса е затворен, с поставен надпис на вратата, че поради технически причини офиса не работи. Твърди се, че в дружеството не е постъпвало уведомление за затваряне на офиса и не е разпореждано такова. Твърди се, че в следствие от проверката, ищцата е подала заявление по чл. 327 от КТ. Твърди се, че с оспорената заповед №***г., на ищцата е наложено дисциплинарно наказание- ***. Твърди се, че извършеното от 2 ищцата дисциплинарно нарушение предхожда заявлението й по чл. 327 от КТ и то не може да санира нарушението. Твърди се, че ***то с процесната заповед и извършено законосъобразно. По отношение на иска по чл. 344, ал.1, т.4 от КТ, се посочва, че нормата е неприложима в случая. Оспорват се претенцията по чл. 224, ал.1 от КТ, като се твърди, че неизползваният платен годишен отпуск- за 30 дни за календарните 2020г., 2021г. и 2022г, е изцяло заплатен, в размер на 1640,04лв. Оспорва е се иска по чл. 221, ал.1 от КТ, като се посочва, че е приложена нормата на чл. 221, ал.2 от КТ, с оглед на дисциплинарното *** на ищцата.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото, с определение №4166/13.10.2022г е постановено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните: факта на съществуване на трудовоправни отношения между тях, въз основа на сключен трудов договор, въз основа на който ищцата е заемала длъжността „***“.

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ.

Както бе посочено, по делото е постановено за безспорно, че страните намирали в трудово правни отношения, въз основа на сключен трудов договор, въз основа на който ищецът е заемал длъжността „***“.

По делото се установява, че от страна на ищцата Д. Г., до работодателя е изпратено заявление, на основание чл. 327, ал.1 от КТ, с което същата е заявила, че считано от 21.04.2022г, прекратява трудовото си правоотношение, поради забавяне на изплащането на трудовото й възнаграждение. Със заявлението е направено и искане за изплащане на дължимите обезщетения– по чл. 224, ал.1 от КТ и по чл. 221, ал.1 от КТ, както и трудово възнаграждение за м. март и м. април. 2022г., в срок до 15.05.2022г. Съдът намира за установено, че заявлението е изпратено по куриер на 20.04.2022г. и връчено на работодателя на 21.04.2022г.- обр. разписка- л. 12 от делото.

Видно от приложеното лично трудово досие на ищцата, заявлението е входирано с вх. №***г.

По делото се установява също факта на издаването на оспорената заповед №***г. на *** на ответното дружество, за налагане на дисциплинарно наказание „***“ и прекратяване на трудовия договор с ищцата Г.. Видно от мотивите на заповедта, дисциплинарното наказание се налага за това, че в два 3 последователни дни – на 12. и на 13. април. 2022г, офисът на дружеството, находящ се гр. Плевен, ул. ***, е затворен, като е поставена бележка с надпис:

„Поради технически причини офисът не работи. Молим за извинение.

Заповядайте в офис на *** „***“ на ул. ***, ***. Посочено е, че ищцата Г. е извършила нарушение на трудовата дисциплина, като в посочените два последователни дни, не се е явила на работа. Заповедта за *** е връчена на адв. А. Д., на 10.05.2022г. която е отразила, че трудовото правоотношение между страните вече е прекратено на основание чл. 327, ал.1 от КТ. По делото се установява също и факта на изискване на обяснения от страна на служителя, по реда на чл. 193 от КТ, въз основа на искане изх.№***г. Съдът констатира, че същото е връчено на 29.04.2022г, като адв. А. Д. е отбелязала, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 21.04.2022г. на основание чл. 327, ал.1 от КТ; обратната разписка на куриерска служба „***“ е приложена на гърба на искането, приложени към ИМ-л. 17. От страна на ищцата обяснения не са давани.

По делото се установява също факта на изготвяне на Докладна записка от 14.04.2022г, за извършена проверка за спазване на трудовата дисциплина от служителите на *** *** в която е отразено, че при посещение на 12. и на 13.04.2022г, офисът, находящ се на адрес гр. Плевен, ул. ***, №*** е бил затворен /не работи/, помещението е било тъмно, а на вратата е имало бележка, с посоченият по- горе надпис. В докладната е посочено, че при посещението на 12.04.2022г, в 14,47 часа е била направена снимка на надписа на вратата. По делото, като свидетел е разпитан ***- съставил докладната записка, който посочва, че работи като *** към ***, като на 12.04.2022г., е бил в гр. Плевен, по служебен въпрос. Посочва, че са отишли до офиса, тъй като се е наложило да бъдат извадени дубликати на документи, но той е бил затворен. Посочва, че по- късно през деня са отишли втори път, но отново е било затворено, на следващия ден също. Посочва, че е имало табела на вратата с надпис, че поради технически причини, офисът не работи.

Свидетелят посочва, че действително е имало технически проблем- бил е преустановен достъпа до информационната система. Посочва също, че в тези дни- когато офисът е бил затворен- не е разговарял с *** на офиса, или с ищцата Г..

При така установено от фактическа страна, съдът намира да установено от правна страна следното:

4

Съобразно нормата на чл.327, ал.1, т. 2 от КТ, работникът или служителят, може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване. В този случай, при добросъвестно упражняване на потестативното право от страна на работника/служителя, прекратяването на трудовия договор настъпва автоматично, с получаване на уведомлението от страна на работодателя- арг. чл. 335, ал.2, т.2 от КТ, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника основание за прекратяване. В този случай е без правно значение дали работникът е притежавал това право или не го е притежавал, защото не са налице съответните предпоставки на чл. 327 КТ. С получаване на уведомлението от страна на работодателя, трудовият договор е прекратен, а работникът отговаря за вредите, които е причинил на работодателя, в случай, че не е било налице основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал.1, т.2 от КТ. /в т см. Решение № 289 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1289/2014 г., Определение № 60468 от 10.06.2021г. на ВКС по гр. д. № 832/2021 г., и двете на IV г. о., ГК/. Следва да се посочи обаче, че в случаите на недобросъвестно управляване на правото на работника да прекрати едностранно трудовия си договор- с цел избягване на дисциплинарно наказание, за извършено от него дисциплинарно нарушение, предхождащо изявлението му по чл. 327, ал.1,т.2 от КТ, не води до прекратяване на трудовия му договор. /в т. см. Решение № 159 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4433/2019 г., III г. о., Решение № 289 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1289/2014 г., IV г. о./. В този смисъл, спорен по делото е въпросът налице ли е злоупотреба с право от страна на ищцата, при депозиране на заявлението за прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 327 от КТ, каквито твърдения има ответника, както в отговора на ИМ, така и в депозираните по делото писмени бележки. Следва да се посочи, че по делото не е въвеждан като предмет законността на извършеното дисциплинарно ***, в т.ч. и има ли извършено дисциплинарно нарушение от страна на ищцата, като същата твърди, че процесната заповед за *** е издадена след прекратяването на трудовия договор на ищцата, поради което същата се явява без предмет.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени погоре, съдът намира, че при депозиране на заявлението си по чл. 327, ал.1, т.2 5 от КТ, за едностранно прекратяване на трудовия си договор, ищцата Д. Г. е действала добросъвестно, поради което, са настъпили търсените от нея прави последици и е налице прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника, на това основание. По делото не се събраха категорични доказателства, установяващи по категоричен и несъмнен начин, възраженията на ответника за недобросъвестност у ищцата, при депозиране на заявлението й по чл. 327, ал.1 от КТ, като действие, извършено във връзка с извършената проверка и образувано дисциплинарно производство, приключило с процесната заповед за ***. По делото не се събраха доказателства, че преди датата на депозиране на заявлението– 21.04.2022г, ищцата е била уведоменапо какъвто и да е начин, че е имало образувана проверка за неявяването й на работа на посочените два работни дни– 13 и 14.04.2022г., от което да се направи обоснован извод, че същата е депозирала своето заявление с цел да осуети налагането на дисциплинарно наказание. В тази връзка, съдът кредитира показанията на разпитания свидетел- съставител на докладната записка, който посочва, че в деня на проверката, не е разговарял с ищцата Г. и не я е търсил. По делото не се установява и самата докладна записка да е връчена на ищцата, респ. да е уведомена за съдържанието й. Заявлението по чл. 327, ал.1 от КТ предхожда и датата на искането по чл. 193, ал.1 от КТ, за даване на обяснения. Следва да се посочи, че в мотивите на процесната заповед, неправилно е посочено като хронология, че в резултат на исканите обяснения по чл. 193, ал.1 от КТ, Г. е отказала да даде такива, като депозирала заявлението си. По делото, от страна на ответника няма твърдения, а и доказателства, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 327, ал.1 от КТ, не са били обективно налице посоченото в него основание- неизплащане на трудовото възнаграждение за м. март и до 21.