Решение № 503 от 16.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. Пловдив, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Дублекова при участието на секретаря Розалия Тодорова като разгледа докладваното от Велина Дублекова Гражданско дело № 20255300101250 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД.

Направено е възражение с правно основание чл.79, ал.1 от ЗС.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г.

Ф. К., родена на *****г. в гр. П., гражданка на Н., със съдебен адрес гр. П.

****, против С. А. К., ЕГН **********, И. Ц. Ц., ЕГН **********, Х. М. М., ЕГН **********, н., действащ със съгласието на м. си И. Ц. Ц., и В. Г. К., ЕГН **********.

Исковата претенция се основава на твърденията, че ищцата е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в гр. П., ул. „В.“ № ***:

- СОС - жилище, апартамент с идентификатор *** по

КККР на гр. П., с площ 109,80 кв.м., заедно с прилежащи и. п. № *** от 15,65 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата;

- СОС – г. *** с идентификатор *** по КККР на гр. П., с площ 20,80 кв.м.;

- СОС – г. *** с идентификатор *** по КККР на гр. П. с площ 19,16 кв.м.;

- ¼ идеална част от поземлен имот с идентификатор ***.

1

Ищцата твърди, че е придобила описаните недвижими имоти на основание извършена замяна на недвижими имоти, реализирано строителство на основание Договор за групов строеж и по наследство, на основание завещателно разпореждане. Твърди, че ответниците упражняват фактическа власт върху собствения на ищцата недвижим имот без да имат правно основание за това и въпреки несъгласието й. Ответникът С. К. живее в имота от 2001г., ответницата В. К. – от 2012г., като двамата са с., а ответниците И.

Ц. и Х. М.- от 07.05.2024г. Твърди, че от лишаването й от възможността да ползва имота от ответниците С. К. и В. К. търпи вреди – пропуснати ползи в размер на наемната цена, с която сума ответниците са се обогатили неоснователно, като в тази връзка развива доводи, че ответниците С. К. и В. К. й дължат солидарно обезщетение в размер на 46 620 лв., за периода 13.03.2020г. – 30.04.2025г. Твърди, че ответниците са ползвали имота й без да заплащат начислените суми за водоснабдяване и отвеждане на канална вода, които за периода март 2023г. – март 2025г. са в размер на 1373,40 лв., която сума ищцата е заплатила.

Въз основа на изложените обстоятелства е формулирано искане да бъде постановено съдебно решение, по силата на което:

- да бъде признато за установено по отношение на ответниците С. К., В.

К., И. Ц. и Х. М., че ищцата е собственик на следните недвижими имоти, подробно описани в исковата молба: СОС - жилище, апартамент с идентификатор *** по КККР на гр. П., с площ 109,80 кв.м., заедно с прилежащи и. п. № *** от 15,65 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата; СОС – г. *** с идентификатор *** по КККР на гр. П., с площ 20,80 кв.м.; СОС – г. *** с идентификатор *** по КККР на гр. П. с площ 19,16 кв.м.;- ¼ идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на тези имоти.

- да бъдат осъдени ответниците С. К. и В. К. да заплатят солидарно на ищцата следните суми: 11053,23 евро, обезщетение за ползване на собствените на ищцата недвижими имоти, за периода 13.03.2020г. – 30.04.2025г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата; 702,21 евро (равностойност в лева 1373,40 лв.), представляваща стойността на ползвана и незаплатена цена 2 за водоснабдяване и отвеждане на канална вода, за периода месец март 2023г.

– месец март 2025г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

В срока по чл.131 ГПК ответникът С. К. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и прави искане същите да бъдат изцяло отхвърлени. Оспорва, че ищцата е собственик на процесните недвижими имоти, като твърди, че той е собственик на процесните недвижими имоти на основание изтекла в негова полза придобивна давност. В тази връзка твърди следното: живее от тримесечна възраст с б. си Ж. К., м. на ищцата, починала на ****г., която е поела изцяло грижите за него след развода на родителите му. В имота, находящ се в гр. П., ул. “В. “ *** с б. му отишли да живеят през 1990 в старата къща, през 1994г. се построила новата къща и се преместили там. След к. се върнал при б. си и продължил да живея там, заедно с нея. Ищцата от 1996г. - 1997г. не живее в имота, като през всичките тези години била напълно дезинтерисирана както от м. си, така и от тези имоти.

Ищцата никога не е предприемала каквито и да е действия, свързани с упражняване на правата си върху имота, дори не е демонстрирала намерение за това. Така от 2001г. до 2011г. единствено ответникът е владял двата г., както и половината от апартамента и 1/8 идеални части от дворното място. б. му ползвала от апартамента дневната и едната стая, а ответникът ползва другата стая и общо ползвали кухнята и банята и тоалетната и пералнята. Ответникът поддържа изцяло жилището, като извършвал цялостно варосване, лакиране на дървената дограма и всичко което е необходимо със собствени средства и труд. Ответникът упражнявал пълна фактическа власт и бил владелец през целия този период на двата г., на половината от апартамента и земята, явно, спокойно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, демонстрирайки, че е собственик пред всички, като нито б. му, нито ищцата са се противопоставяли на това. Като собственик през 2020г. ответникът направил редица подобрения в гаражите /нова ел. инсталация, нова дограма, подова замаска, шпакловка и боядисване/ и преустроил същите в жилище, където понастоящем живее с ответницата И. Ц. и роденото от съжителството им д. А. С. К., роден на ****г., а с. му В. К. останала живее в неговата собствена идеална част от апартамента, заедно със с.а на И. Ц. – ответника Х. М.. Ответникът оспорва твърдението, че ищцата е придобила права върху процесните недвижими имоти на основание саморъчно завещание. В тази връзка твърди, че нейният праводател не е 3 собственик на ½ идеални части от процесните недвижими имоти. На следващо място оспорва авторството на завещанието, като твърди, че същото е нищожно, тъй като не е написано и подписано от посоченото като завещател лице, както и оспорва датата на съставяне на завещанието. Ответникът оспорва иска за заплащане на обезщетение за ползването на имотите изцяло по основание и по размер. Твърди, че ищцата не е собственик на процесните недвижими имоти, поради което и няма право на обезщетение за това, че е лишена от ползването им.

В срока по чл.131 ГПК ответниците И. Ц. и Х. М., действащ със съгласието на м. си И. Ц., са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете като неоснователни с искане за тяхното отхвърляне.

Ответницата Ц. твърди, че в имота на ул. „В.“ в гр. П. живее от 2022г. заедно със С. К. и д. й - четвъртия ответник и роденото от съжителството й със С. д.

А.. Твърди, че С. К. е собственик на имотите - на двата г. и на половината от апартамента. Твърди, че никога б.та на ответника К. не се противопоставяла на това той да живее там, както и там да живее и с. му В., а впоследствие и ответницата и д. й. Твърди, че ищцата никога не е живяла в имотите и че не се е интересувала от тях, винаги и единствено само ответникът К. се е грижил за имота, като за свой собствен, като е правил ремонти и подобрения. Твърди, че сега от делото научили, че има завещание, никога преди това Ж. не е споменавала за това, винаги била казвала, че имотът е на С.. Твърди, че към настоящия момент тя и ответникът К. ползват гаражите, които са преустроени в жилище. Твърди, че никога Ж. не е искала да напускат къщата и да й плащат обезщетение. Ответникът Х. М. твърди, че живее в другата стая от апартамента.

В срока по чл.131 ГПК ответницата В. К. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и прави искане същите да бъдат отхвърлени.

Ответницата твърди, че в имота, находящ се в гр. П., ул. “В.” № ***, живея от 2013г., след като сключила брак с ответника К.. Твърди, че с. й е собственик на двата г. и на половината от жилището. В апартамента живеели заедно с б. му. Оспорва твърдението на ищцата, че Ж. е искала със С. да освободи имота, като твърди, че Ж. никога не се е противопоставяла на това да живеят там, нито пък съм чувала такива възражения от ищцата. Твърдя, че 4 ищцата не е живяла в имота от 1996г.- 1997г. и че не се е интересувала нито от имота, винаги и единствено с. й се е грижил за имота, като за свой собствен, като е правил ремонти и подобрения. Твърди, че такива са правили и двамата като с., изцяло са заплащали разходите за ток на жилището. Твърди, че никога б.та на ищеца не е споменавала за завещание и винаги е казвала, че имотът е на С.. Твърди, че когато отишла да живее там, с. й заявил, че собственик на гаражите, както на ½ от апартамента и от двора. В апартамента б. му ползвала дневната и едната стая, а С. ползвал другата стая с общо ползване на кухнята и банята и тоалетната и пералнята. След като се оженили двамата продължили да ползват вече тези помещения, които са собственост на С.. Твърди, че Ж. никога не е искала от тях да напускат къщата или да й заплащат някакво обезщетение. Твърди, че към момента, със С. вече не живеят като с., но тя е останала в имота му и ползва от апартамента едната стая, ведно с банята и тоалетната.

По допустимостта на исковете.

Предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество.

По основателността на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, като тези обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени доказателства – Удостоверение за наследници и Удостоверение за идентичност на имена, че ищцата е д. на Ж. А. К., както и че ищцата фигурира в регистъра на населението с името С.. С. К..

От приетите по делото писмени доказателства – нотариален акт за замяна от ****г., договор за групов строеж от 1991г., договор от ****г., разрешение за строеж от 08.05.1992г., предварителен договор за замяна на недвижими имоти, удостоверение № ***/****г., се установяват следните обстоятелства, които не се оспорват от ответниците:

Ищцата и м. й Ж. А. К. са придобили правото на собственост, при равни дялове – по ½ идеална част всяка, върху дворно място, находящо се в гр. П., ул. „В.“ № ***А, представящо парцел ****, от кв.***, кв. *** нов по плана на 5

П.К. П., ведно със застроената в югозападната част на дворното място паянтова едноетажна жилищна сграда и един гараж. Впоследствие, като страни по договор за групов строеж и договор от 0****г., ищцата и м. й договорят построяването на нова сграда, в съсобственото дворно място, като съгласно договореното разпределение ищцата и м. й Ж. К. получават първи жилищен етаж от сградата, м. № ***, г. № ***, западно изложение, мансардно помещение на т. запад № 1 и склад № 1 /до мансардна стая/. С договора за замяна вместо мансардното помещение и склада към него ищцата и м. Ж. К. получават в собственост г. № ***. От представеното по делото удостоверение, издадено от Община Пловдив от дата 07.05.1997г., за определяне на базисна цена на недвижим имот се установява, че строителството е реализирано.

Между страните не е спорно, че ответникът С. К. е в. на Ж. К..

От представените по делото препис извлечение от Акт за с. на Ж. А. К. и удостоверение за наследници се установява, че Ж. А. К. е починала на ****г. като нейни наследници по закон са ищцата и б. й Б. М. М..

Между страните не е спорно, че ответниците В. Г. К. и С. А. К. са с., което обстоятелство се установява от прието като писмено доказателство Удостоверение за съпруги и родствени връзки от дата 04.11.2025г.

От представения по делото препис от саморъчно завещание от 31.01.2022г. на Ж. А. К. се установява, че ищцата е универсален наследник по завещание на м. си Ж. К., починала на ****г. С цитираното завещание Ж. А.