Решение № 2489 от 02.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 13170/2023
- Вид
- Решение № 2489
- Подписан
- 02.07.2026
- Състав
- ЧАВДАР АЛЕКСАНДРОВ КОСТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2489 гр. София, 02.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110213170 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Д. П. Д. депозирана чрез адв. А.А. от САК, редовно упълномощен срещу Наказателно постановление № 23-4332016468/17.08.2023 г., издадено от Г.В.Б. – Началник на група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя Д. П. Д. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата е наложено административно наказание „Глоба“ в размер от 200 /двеста/ лева и и кумулативно административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата от Д. П. Д. депозирана чрез адв. А.А. от САК, редовно упълномощен се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В тази насока и в жалбата се сочи, че вмененото на жалбоподателя Д. Д. административно нарушение не е извършено, доколкото същото изисква управление на МПС, което не е регистрирано, а в случая подобно действие не е било извършвано.
Излагат се подробните фактически положения възприети от жалбоподателя относно процесната дата, като се твърди, че същият е участвал в мероприятие – мото събор, като не е управлявал процесното МПС – мотоциклет „,,***''“.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Д. П. Д., уведомен , не се явява като същият се представлява от адв. А.А. от САК, редовно упълномощен, който оспорва фактическата обстановка изложена в АУАН и в обжалваното Наказателно постановление.
Посочва, че липсват категорични доказателства ангажирани от страна на 1 наказващият орган, които да обвързват жалбоподателят Д. с извършване на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като излага подробни съображения в тази насока. Пледира за отмяната на оспореното наказателно постановление и претендира присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, уведомена се представлява от главен юрисконсулт С.М., редовно упълномощена, която пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, като иска от съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди НП, излагайки подробни съображения в тази насока. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в случай на потвърждаване на оспореното НП, а алтернативно да бъде редуцирана претенцията за адвокатски хонорар.
В депозирани допълнителни писмени бележки по същество на спора от страна на АНО чрез гл. юрк. С.М. се излагат подробни съображения относно законосъобразността и правилността издаденото наказателно постановление.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.03.2023 г. около 10:20 часа, жалбоподателят Д. П. Д. се намирал в гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 216 на ВИП паркинга на „Ринг Мол“, където участвал в състоящ се на същото място мото събор.
Служители на ОСПС - СДВР, сред които свид. Н. П. и свид. И. С. поискали съдействие от екип на ОПП СДВР, за съставяне на АУАН на жалбоподателя Д., тъй като мотоциклетът на същия „,,***''“, модел „,,***'' А“ с рама № *********** бил без регистрация. На място пристигнал екип на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, в състава на който бил свид. С. С. – младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, който приел че жалбоподател Д. Д. управлява горепосочения мотоциклет, който не бил регистриран по надлежния ред и му съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия G A № 912961/25.03.2023 г. по сведения дадени му от цитираните горе свидетели, като посочил, че свид И. С. е очевидец, присъстваи при установяване на нарушението. Актосъставителят С. както бе посочено, преценил, че жалбоподателят Д. Д. е извършил административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като отразил в акта, че жалбоподателят управлявал мотоциклет марка „,,***''“ с номер на рамата:
***********, без (мотоциклетът) да е регистриран по надлежния ред, като посочил, че бил без регистрационни табели.
Актът бил подписан от жалбоподателя Д. Д., който отбелязал бланкетно, че има възражения. Няма данни допълнителни възражения да са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
В същото време на 25.03.2023 г. било образувано досъдебно производство № 564/2023 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр. пр. № 12054/2023 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, вменено на Д.. С постановление на прокурор при СРП от 30.07.2023 г., наказателното производство било прекратено на осн. чл. 243, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК и на основание чл. 243, ал. 3 НПК материалите по цитираното ДП били 2 изпратени по компетентност на ОПП - СДВР.
В тази връзка на осн. чл. 36, ал. 2 от ЗАНН на 17.08.2023 г., Г.В.Б. Началник група при ОПП СДВР издала оспореното Наказателно постановление № 23-4332-016468/17.08.2023 г. при споделяне на правните изводи на актосъставителя относно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, с което на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП наложила на жалбоподателя Д. Д. административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: гласните доказателствени средства: показанията на разпитаните свидетели в хода на съдебното следствие – свид. Н. П., свид. И. С. и актосъставителят – свид. С. С., както и писмените, приобщени по реда на чл.
283 НПК, съдържащи се в административнонаказателната преписка.
Обстоятелствата относно процедурата по съставяне на АУАН се установяват от показанията на свид. С. С., които съдът кредитира.
Показанията на този свидетел излагат възприетото от него в хода на изпълнение на служебните му задължения, а именно да състави АУАН по данни на очевидци.
От показанията на останалите разпитани свидетели – Н. П. и И. С. обаче не се установяват безспорно елементите на нарушението, описано в акта и в оспореното НП. Показанията на тези свидетели не са информативни за начина, по който са установили наличието на съставомерните елементи на нарушението, както и за автора на същото. Свидетелите нямат съхранени спомени относно конкретните събития, предмет на настоящото производство.
Съдът не намери причина да не кредитира показанията на тези свидетели, но отчита ниската им информативна стойност.
Съдът кредитира и приобщените по надлежния процесуален ред (чл. 283 НПК) писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка, които се изчерпват до справка картон на водача и съответните заповеди за компетентност на актосъставителя и наказващия административен орган. Приложено и постановлението, с което на основание чл. 243, ал. 1 НПК е прекратено наказателното производство водено за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК по отношение на различни лица, сред които и жалбоподателят Д..
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от санкционираното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване акт по чл.
58д, т. 1 ЗАНН, същата е депозирана в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът намира, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи, оправомощени със съответните заповеди, които са приложени в административнонаказателната преписка. Видно от заповед № 3
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи на Р България, полицейските органи заемащи длъжност „младши автоконтрольор“ в СДВР са оправомощени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Ето защо актосъставителят С. С., заемащ длъжност „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“ при СДВР разполага с материална и териториална компетентност да състави АУАН за твърдяно нарушение по ЗДвП. Отново от приетата като писмено доказателство заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, се установява, че началник на група „Административнонаказателна дейност“ в сектор „Административно обслужване“ към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР е оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП на обслужваната територия. От заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи и от следващия заповедта акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. се установява, че издалата процесното НП – старши инспектор Г.В.Б. заема длъжност началник на 01 група „Административнонаказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, поради което и разполага с материална и териториална компетентност да издаде обжалваното наказателно постановление.
Като основание за издаване на НП е постъпило прокурорско постановление, с което е прекратено воденото наказателно производство за престъпление от общ характер, а именно при наличие на предпоставките на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
Предвид изложеното не следва да се съпоставя съдържанието на съставения АУАН преди изпращане на преписката на СРП, както и при съставянето на същия дали са били или не са били допуснати процесуални нарушения.
В настоящия случай обаче съдът намира, че обжалваното наказателно постановление страда от порок свързан с описанието на нарушението, датата и мястото на извършването му. Доколкото прокурорското постановление е ангажирало преценката на наказващият административен орган, последният е следвало да положи необходимите усилия насочени към ясно, точно и без противоречия с установеното от представителя на държавното обвинение описание на мястото, часа и съставомерните елементи на вмененото на жалбоподателя административно нарушение.
В противоречие с установеното място на нарушението от прокурора при СРП, наказващият административен орган посочва, че то е извършено на ВИП паркинга на „Ринг Мол“ – адм. № 216 на ул. „Околовръстен път“, докато в постановлението за прекратяване на наказателното производство, послужило за издаване на процесното НП, се сочи, че на това място е организиран мото събор, а твърдяното управление на процесното МПС се е случило (според актосъставителя и прокурора) в гр. София, по ул. „Околовръстен път“ с посока на движение от ул. „Славка Славова“ към магазин „ИКЕА“.
На следващо място, ясно се посочва в коментираното постановление, че 4 твърдяното деяние е извършено около 10:20 часа, а не както е посочено в оспореното НП – около 09:30 часа.
Не на последно място, налице е и разминаване между словесното описание на нарушението, като наказващият орган е посочил, че се касае за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, а в постановлението на прокурора от СРП и в АУАН е описано, че жалбоподателят Д. е управлявал мотора си, без поставени регистрационни табели. Недопустимо е да се презюмира, че ППС не е регистрирано по надлежния ред, когато всъщност се твърди управление на превозно средство, без поставени регистрационни табели. Това са две отделни предложения на административно нарушение, което е видно от прочита на чл. 175, ал. 3 ЗДвП и използваният съюз „или“ (наказва се …, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер). Двете цитирани предложения не са еквивалентни едно на друго по отношение съставомерните им признаци, като описаната от АНО фактическа обстановка в обстоятелствената част на наказателното постановление не кореспондира с изложената от представителя на СРП. Също така, следва да се отбележи и пропуска на АНО да докаже, че жалбоподателят е собственик, на превозното средство, за което се твърди, че последният е управлявал.
Разпечатката съдържа 38 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa80961a-6414-48ee-83fa-fbf7044bc2b6