Решение № 619 от 30.04.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 619 гр. Велико Търново, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110100188 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „В. Т.“ ЕООД срещу „Т.

Е.“ ЕООД, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 936.00 лева, представляваща остатъчна сума по фактура № 1000016271/16.11.2023 г. цялата на стойност 31 763.33 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за покупкопродажба № 1/13.8.2022 г., по силата на който ответникът се е задължил да закупи от него слънчогледова пелетизирана люспа съгласно уговорените условия и цена по договора и по анекс № 4/13.8.2022 г. Заявява, че във връзка с търговските им отношения и съгласно протокол за предаване oт 16.11.2024 г. е доставил на ищеца 73.120 тона пелети, за което е издал фактура № 1000016271/16.11.2023 г. на стойност 31 763.33 лева с вкл. ДДС. Сочи, че по фактурата е постъпило частично плащане, като задължението в размер на 936.00 лева е останало неплатено.

Ответникът оспорва предявения иск. Признава, че в изпълнение на договора е получил посоченото в исковата молба количество пелети, както и че за доставка е издадена фактура № 1000016271/16.11.2023 г. на стойност 31 1

763.33 лева. Заявява обаче, че сумата по тази фактура е платена изцяло, като сумата от 936.00 лева е платена чрез прихващане с насрещно задължение на ищеца, a сумата от 30 827.33 лева e изплатена по банков път. Сочи, че прихващането на сумата от 936.00 лева е направено с насрещно задължение на ищеца по фактура № 2472/25.9.2023 г. с платежно нареждане от 23.2.2024г., като същото е отразено в двустранен протокол от 22.2.2024 г.

В проведеното открито заседание ищецът не изпраща представител, като с писмена молба последният заявява, че след образуване на делото ответникът е погасил процесното задължение. Претендира за присъждане на законната лихва и на разноските по делото.

Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване и моли за отхвърляне на иска. Заявява, че сумата, предмет на производството, е заплатена преди образуване на производството, поради което искът следва да бъде отхвърлен, а разноски по делото да останат в тежест на ищеца.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ.

За основателността на иска ищецът следваше да установи възникването на задължение на ответника за заплащане на продажната цена, размера на задължението и неговата изискуемост. На свой ред, ответникът следваше да установи погасяването на задължението, в това число чрез способа на прихващане.

В случая по делото са безспорни обстоятелствата, че между страните е сключен договор за покупко-продажба № 1/13.8.2022 г., по силата на който ответникът е получил от ищеца 73.120 тона пелети, за което е издадена фактура № 1000016271/16.11.2023 г. на стойност 31 763.33 лева с включен ДДС. Във фактурата е посочен и падежът на задължението – 19.11.2023 г.

С оглед на горното, по делото е установено възникването на задължението, размера на същото и неговата изискуемост.

От страна на ответника обаче е представено споразумение за прихващане от 22.2.2024 г., според което част от задължението по процесната фактура № 2

1000016271/16.11.2023 г. в размер от 936.00 лева /т.е. процеснаата сума/ се погасява чрез прихващане с насрещно вземане на ответника срещу ищеца по ф а к т у р а № **********/25.9.2023 г. Т.е. с извършеното прихващане задължението на ответника за претендираната сума от 936.00 лева е погасено.

Предвид гореизложеното, съдът намира предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, но не чрез плащане в хода на процеса, а като неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода от делото ответникът има право на направените в настоящото производство разноски в размер от 400.00 лева за заплатен адвокатски хонорар.

Така мотивиран, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „В. Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Приморци, Цех за бутилиране на оцет, представлявано от Пламен Георгиев Недев, за осъждането на „Т. Е.“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Ресен, ул. „Димитър Благоев” № 19, представлявано от Йордан Иванов Георгиев, да заплати на ищеца сумата от 936.00 лева, представляваща остатъчна сума по фактура № 1000016271/16.11.2023 г. цялата на стойност 31 763.33 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА „В. Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Приморци, Цех за бутилиране на оцет, представлявано от Пламен Георгиев Недев, да заплати на „Т. Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Ресен, ул. „Димитър Благоев” № 19, представлявано от Йордан Иванов Георгиев, сумата от 400.00 /четиристотин/ лева – разноски за производството.

3

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4