Определение № 3564 от 16.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3564 гр. София, 16.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20238002101423 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Община Айтос ,чрез пълномощник адв Ж.Б. срещу решение №. 260254 от 25.11.2022г по в.гр.д № 217/2021г на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 23.12.2020г по гр.д № 550/2020г. на Районен съд – Айтос,постановено по трудов спор.Отменено е дисциплинарно наказание „уволнение”, като незаконосъобразно наложено на Д. Д. Н. със заповед 25.06.2020г на Кмета на общината , като ищцата е възстановена на работа за заеманата преди уволението длъжност старши експерт в отдел ГРАО, Дирекция АПИО при Община Айтос .Ответникът е осъден да заплати незаконосъобразно удържана като обезщетение по чл.221, ал.2 КТ сума от 1132,20лв.

Въззивният съд е приел за установено ,че от 18.12.2015г страните са в трудово правоотношение , като ищцата е заемала различни експертни длъжности в Дирекция АПИО при Община Айтос, като последният безсрочен трудов договор/трети по ред/ ,е бил сключен на 17.09.2018г за длъжността страши експерт.Работодателят не е представил длъжностна характеристика, връчена при възлагане на работата. Представено е поименно щатно разписание към 01.01.2020г,според което наред с длъжността старши експерт,тогава е съществувала е и длъжност главен специалист ГРАО. Изяснено е ,че същана е заемана от служителката В.,която от 1983г е работела като длъжностно лице по гражданското състояние,съставяла е съответните актове за общината ,отговаряла е и за гробищния парк, но през 2020г се пенсионирала. Назначените на експерти длъжности служители в отдела,включително ищцата не са извършвали тези дейности. След като на 24.02.2020г е приета нова структура на общинската администрация,в която длъжността „главен специалист” е премахната , а в отдела са предвидени 6 бр. длъжности „старши експерт” 1

,кметът на Община Айтос е утвърдил ново поименно длъжностно разписание.Издал е Заповед РД-08-260/04.05.2020г, с която определил ищцата Д. Н. за длъжностно лице по Наредба №2/2011г за здравните изисквания към гробищните паркове,като й е възложил да поддържа база- данните безсрочно , като в срок до 31.05.2020г провери и актуализира съществуващия регистър .Тя е възразила ,че възложените задължения не са част от трудовите й задължения съгласно подписания трудов договор и длъжностна характеристика.Изговената нова длъжностна характеристика, която за разлика от изготвентите еднотипни длъжностни характеристики на останалите експерти ,в раздел основни задължения е включвала задължения да се води регистъра на гробищен парк , да организира и провежда граждански ритуали по сключване на брак като длъжностно лице , ищцата не е подписала при връчването(на 08.04.2020г) и е изложила същите възражения , добавила е и лични . Изтъкнала е, че работата обхваща предимно почивни и празнични дни ,през които тя има неотложни лични и семейни ангажименти. Същевременно ,при сключването на последния трудов договор с ищцата на 17.09.2018г е била издадена Заповед РД-08-627/17.09.2018г на Кмета на Община Айтос на основание чл.44,ал.1 ЗМСМА, с която ищцата е определена като длъжностно лице за издаване удостоверения въз основа на регистъра на населението и актове за гражданско състояние. Ищцата е обжалвала Заповед РД-08-260/04.05.2020г и този трудов спор (чл.358,ал.1 т.2 КТ) е приключил в хода на настоящето производство с постановяването на окончателно решение от 08.10.2021г по гр.д №442/2020г на Бургаски ОС ,с което е отхвърлено искането за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Тъй като междувременно работодателят е отпочнал дисциплинарни производства срещу ищцата за неизпълнение на конкретни трудови задължения в рамките на длъжността, влязло е в сила и решение от 16.04.2021г по в. гр.д.№267/2021г на Бургаски ОС ,с което е отменено наложеното на ищцата със заповед от 07.05.2020г наказание „предупреждение за уволнение”. И двете влезли в сила решения са обсъдени от въззивната инстанция, като преюдициални за настоящето дело спорове .Обсъдени са и мотивите на съдилищата довели до постановяването им ,като е анализиран статутът и задълженията на длъжностното лице по гражданското състояние /ДЛГС/ чл.35, ал.1 и3 ЗГР и чл. 44,ал.1 т.14 ЗМСМА / при възлагането с писмена заповед, които задължения могат да се включат като функции на определена длъжност по щат.Докато съдът, отменил наложеното дисциплинарно назание е приел,че тези функции се различават съществено от функциите на служител , който издава удостоверения и преписи от актовете ,каквито по- конкретно са били тези на старши-експерт, констатиран е различния извод, направен от състава на окръжния съд , отхвърлил иска на служителката за отмяна на Заповед РД-08260/04.05.2020г. Мотивите на съда по това влязлото в сила решение са ,че при ищцата не се променя мястото и характера на работата, поради това искът е неоснователен . По настоящето дело въззивният съд е изтъкнал ,че работодателят не е установил при сключването на последния трудов договор с ищцата през 2018г в длъжността й да са били включени задължения на ДЛГС.Те са били съдържание на друга длъжност и част от тях са съществено различни – воденено на ритуалите , а освен това работното време .Дори съответната трудова функция да е била възложена на Д. Н. на основание чл.44,ал.1 2

ЗМСМА с издадената заповед Заповед РД-08-627/17.09.2018г на Кмета на Община Айтос, ищцата не е давала съгласие за това. Възразила е когато същите са били включени в длъжностната й характеристика от 01.04.2020г.Тъй като в настоящия случай най- тежкото дисциплинарно нарушение е наложено от работодателя за три нарушения по чл.187, ал.1 т.3 ,т.7 и т.10 КТ ,описани като неотзоваване на служебния телефон за уточняване на гроб и отказ да се сключи разпределено за съответна дата бракосъчетание,като и трите случая са все през почивни дни, въззивният съд е изтъкнал ,че трудовия договор с ищцата не отговаря на задълженията за работа в почивни дни, каквито налага дейността едностранно наложена с двете заповеди ,но без съгласие на ищцата и в нарушение на чл.118 КТ. Поради това не са налице нарушения на трудовата дисциплина и уволнението е незаконосъобразно.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост на решението,незаконосъобразност и необоснованост .В изложение се доразвиват съображенията за недопустимост на въззивното решение и се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с ТР №1/2017г по тълк д №1/2017г ОСГТК Несъобразяването със силата на пресъдено нещо по преюдициален въпрос , според защитата на касатора е в противоречие с практиката на ВКС и по въпроса длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства.С общи съображения за значимостта на решение по случая се иска допускане до обжалване съгласно чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК .

В отговор Д. Д. Н. ,чрез пълномощник адв .З.М. изтъква липса на основания по чл.280 ГПК .Твърденията на касатора , обосновали въпросите и оплакванията, не отговарят на процесуалните действия на съда.Възложени са били едностранно нови задължения ,каквито ищцата не изпълнявала до този момент Липсва заповед ищцата да е на раположение в почивни дни и установено съдържание на трудовия договор в тази насока Петендират се разноски .

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .

Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по критерия, изискващ проверка на неговата допустимост,не е налице и противоречие на решението с разясненията в т.1 от ТР № №1/2017г по тълк. д №1/2017г ОСГТК и поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. С определение №260978 от 24.08.2020г въззивният съд е спрял производството по делото до приключване на производството по гр.д.№217/2021г на ОС Бургас и след постановяване на решение по този трудов спор,е възобновил същото за постановяване на решение.При постановяване на крайния си акт е обсъдил влязлото в сила решение по отхвърления иск за отмяна на заповед Заповед РД-08260/04.05.2020г , обсъдил е и Заповед РД-08-627/17.09.2018г на Кмета на Община Айтос, като не е бил обвързан от мотивите на така представеното решение. Съдебният контрол в трудовия спор за законосъобразност на уволнение е по-широк и обхватен от предмета на трудовия спор ,разгледан при условията на чл.357, предл. трето и чл.358,ал.1 т.2, предл. второ КТ. Последният има за цел да обвърже страните с решение на съд докато са в трудово правоотношение ,като разреши спорът им относно съдържанието на правата и задълженията/в частност, правото на работодателя да издаде заповед като оспорваната/ , 3 докато при прекратяване на трудовото правоотношение с налагане на дисциплинарно уволнение работодателя следва да установи всички законови предпоставки за упражненото потестативно право. Правото на дисциплинарно уволнение е регламентирано с повелителни правни разпоредби, включва в тежест на работодателя установяване на вмененото дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина и съдебният контрол е част от закрилата на труда при разрешаване на трудово-правни спорове(чл.1,ал.3 КТ).В очертаните предели на съдебна проверка при уволнение се проявява закрилата на конституционно защитеното право на на труд ,чрез санкцията за неговото нарушаване. Принципно приложение намира посочено в ТР № 3/2011г.,ОСГК ,че съдебната защита на правото да се оспори законността на уволнението се състои в цялостен съдебен контрол по отношение на всички правни въпроси ,релевантни за законността на уволнението , при важното уточнение , че пределът на търсената защита от съда и тук е в границите на наведените от ищеца факти които опорочават,отлагат или погасяват оспорваното право. Съобразно гореизложеното,по иска за признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно съдът е основал решението си на установените в това производство релевантни факти ,обсъждайки всички събрани по делото доказателства,включително тези от значение за работното време като съдържание на трудовото правоотношение. Правоустановителното действие на влязлото в сила решение по трудовия спор с предмет законосъобразна ли е била оспорваната заповед РД-08-260/04.05.2020г на Кмета на Община Айтос,не изключва упражненият от въззивната инстанция съдебен контрол за законосъобразност на последвалата заповед за уволение , така както е обективиран в решението на Окръжен съд Бургас. Несъстоятелно е да се сочи противоречие по въпроса за задължението на въззивния съд да основе решението си на всички доказателствата като ги обсъди , след като именно касаторът настоява ,че за част от предмета на делото, в т.ч. и като предмет на доказване,съдът по обжалваното решение трябвало да се счита обвързан по инцидентен въпрос не от доказателствата,а от приетото в друго съдебно решение, влязло в сила .

Следва да се присъдят разноски на ответницата по жалбата,установени в размер на 1200 лева за адвокатска защита.

Ето защо , Върховният касационен съд, ІІІ г.о

О П РЕ ДЕ Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение №. 260254 от 25.11.2022г по в.гр.д № 217/2021г на Бургаски окръжен съд

Осъжда Община Айтос да заплати на Д. Д. Н. от [населено място] сумата 1200 лева разноски в настоящето производство

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5