Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 411 от 30.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 65/2022
Вид
Решение № 411
Подписан
30.03.2023
Състав
Кръстина Любенова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.138 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.141 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.228 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Пловдив, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кръстина Люб. Димитрова при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело № 20225300100065 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правна квалификация чл.228 и чл.141 във вр. с чл.138 от ЗЗД.

Ищецът Л. А. М., ЕГН ********** от **** твърди, че с А. Л. М. в качеството на наемодатели с договор за наем от 22.10.2018г. са предоставили за временно ползване на "Г.Л."ЕООД недвижим имот, представляващ: партерен /приземен/ етаж от сградата, намираща се в ****, самостоятелен обект с идентификатор №***. Твърди, че дружеството наемател не е заплатило уговорения с договора наем, поради което сезира съда с искане да постанови решение, с което ответниците "Г.Л."ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: **** и А. Х. К. от *** /последният в качеството му на поръчител по договора/ да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата 36 338,28 лева, представляваща левова равностойност на уговорената наемна цена на посочения имот, дължима за периода 22.04.2021г.

– 21.10.2021г., ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответниците оспорват исковете. Признават, че дружеството е било наемател на описания в исковата молба имот, но твърдят, че не дължат плащане за процесния период, тъй като наемодателят не е изпълнил 1 задължението си за предоставяне на обекта за ползване. Поддържа се, че в края на м.октомври 2020г., когато бил предплатен наема за следващото шестмесечие, наемателят поискал намаление на наема, но наемодателят отказал. Тогава наемателят поискал да се прекрати договора и наемодателят се съгласил с уговорката, когато освободи имота, наемателят да върне ключовете. Дружеството държало обекта до 02.12.2020г. и върнал ключовете на ищеца на 10.01.2021г. Последният ги взел и обещал да изготви и изпрати споразумение за прекратяване на договора, след което преустановил контакта си с наемателя и нито му дал ключовете, за да продължи да работи, нито подписали споразумение. При осъществена връзка с ищеца през м.април 2021г. същият заявил категорично, че е намерил други наематели за обекта.

Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от представения по делото договор, на 22.10.2018г. между Л. А.

М. и А. Л. М. от една страна в качеството им на наемодатели и "Г.Л."ЕООД, ЕИК ***, представлявано от *** А. Х. К. от друга страна като наемател, е постигнато споразумение, по силата на което наемодателите отдават под наем на наемателя следния недвижим имот: партерен /приземен/ етаж от сградата, намираща се в ****, самостоятелен обект с идентификатор №***, намиращ се в сграда №3, разположена в поземлен имот с идентификатор №***, предназначение на обекта – за ***, брой нива – 1, площ от 168 кв.м. Договорът е сключен за периода от 22.10.2018г. до 21.10.2022г. Месечната наемна цена е уговорена, както следва: левова равностойност на 3000,00 евро, платими авансово в началото на всеки шестмесечен период за шест месеца напред, съответно на 22 април на текущата година и на 22 октомври на текущата година. Съгласно т.16 от договора А. Х. К. се е задължил като поръчител да отговаря заедно с юридическото лице за задълженията към наемодателите.

Видно от удостоверение за наследници от ***г., наемодателят А. Л. М. е починал на **** и е оставил за свой единствен наследник по закон ищеца Л.

А. М..

Не се спори по отношение на обстоятелството, че след сключване на договора ответникът "Г.Л."ЕООД е започнал ползването на наетия имот.

2

От разпита на свидетеля Г.А.Х., който е отговарял за *** на ответното дружество, осъществяващо дейност в наетия имот на ул.****, се установява, че през м.октомври 2020г. е бил платен наема за следващите шест месеца. На тази среща с ищеца присъствали свидетелят и *** А. К. с неговата приятелка Е.. К. поискал да бъде намалена наемната цена, с което М. не се съгласил.

Казал, че има и друг кандидат за имота за същата цена и ако тя не ги устройва могат да освободят помещението. *** на ответника работило до 02.12.2020г.

*** К. многократно и без успех търсил М. по телефона, за да му върне ключовете, затова възложил тази задача на свидетеля с думите „ако го видиш или откриеш дай му ключовете“. На 10.01.2021г. пред ****, който се намира в съседство на наетия имот и в който работела приятелката на свидетеля, последният срещнал М. и му върнал ключовете.

Свидетелката Е. Г. П., която живее на съпружески начала с А. К. потвърждава като очевидец, че през октомври *** на дружеството е провел среща с ищеца, на която поискал намаление на цената на наема, предвид изпитваните от търговеца затруднения в резултат на пандемията; при несъгласието на ищеца, двамата постигнали споразумение да прекратят договора след изтичане на периода, за който е извършено последното плащане на наема – до м.април 2021г. и от М. бил поет ангажимент да оформи документално прекратяването на договора. Единствената среща с него след това била на Г.Х., който му върнал ключовете в началото на м.януари 2021г. На 20.04.2021г. К. успял да се свърже с ищеца по телефона с предложение на продължат наемните отношения, но последният заявил, че си е намерил други наематели.

Свидетелката Л.В.У., която живее на семейни начала със свидетеля Г.Х., потвърждава че *** на дружеството преустановило своята дейност в търговския обект на **** и имота бил освободен в началото на м.декември 2020г. В началото на м.януари 2021г. Г. бил в нейния ***, който се намира в съседство с процесния имот, видял Л. М. навън и излязъл да си говорят.

Когато се върнал казал, че е предал на наемодателя ключовете от обекта.

Казаното от свидетелите съответства и на заявеното от А. К. по реда на чл.176 от ГПК.

Коментираните показания на свидетелите съдът възприема като обективни, последователни, логични и кореспондиращи помежду си. Въз 3 основа на тях може да се обоснове извода, че ответното дружеството не ползва наетия имот от м.декември 2020г., а от м.януари 2021г. няма и достъп до него, тъй като ключовете са върнати на ищеца.

Свидетелят на ищцовата страна – Е.Г.Ч. не установява факти и обстоятелства, които да разколебават показанията на останалите свидетели.

Той твърди, че на 10.01.2021г. след 14 часа се е срещнал с ищеца в дома му в гр.****, но тези твърдения не се подкрепят от други доказателства по делото и не могат да се кредитират за сметка на останалите гласни доказателства.

Предвид така събраните доказателства съдът счита, че исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят. Установи се, че за процесния период "Г.Л."ЕООД не е ползвало и не е имало достъп до наетия имот, поради което не дължи търсената наемна цена.

По въпроса за разноските:

Всеки един от ответниците е заплатил на адвокат Н. Г. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 1900,00 лева, което е видно от представените договори за правна защита и съдействие, приложени на л.95 и 96. Ищецът е направил възражение за прекомерност на платените възнаграждения, което е неоснователно, тъй като минималното адвокатското възнаграждение при цена на иска от 36 338,28 лева е в размер на 3 557,06 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/007.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо ищецът ще бъде осъден да заплати на всеки ответник направените разноски за адвокат в размер на 1900,00 лева.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. А. М., ЕГН ********** от **** против "Г.Л."ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: **** и А. Х. К. от **** искове за заплащане на сумата 36 338,28 лева - левова равностойност на уговорената в договор за наем от 22.10.2018г. наемна цена на недвижим имот, представляващ: партерен /приземен/ етаж от сградата, намираща се в ****, самостоятелен обект с идентификатор №***, намиращ се в 4 сграда №3, разположена в поземлен имот с идентификатор №***, предназначение на обекта – за ***, брой нива – 1, площ от 168 кв.м., за периода 22.04.2021г. – 21.10.2021г., ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Л. А. М., ЕГН ********** от **** да заплати на "Г.Л."ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: **** сумата 1900,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Л. А. М., ЕГН ********** от **** да заплати на А. Х. К. от **** сумата 1900,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 5