Решение № 5092 от 31.03.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 14780/2022
- Вид
- Решение № 5092
- Подписан
- 31.03.2023
- Състав
- ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.149, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.330 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.103 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.5, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.31, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.51 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 5092 гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110114780 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност ответницата е предявила насрещно възражение за прихващане с правно основание чл.103 ЗЗД, вр.чл.31, ал.2 ЗС.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Р. И. З. против В. С. С., с която са предявени два осъдителни иска, както следва: 1/ за заплащане на сума в общ размер на 6356,45 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: {***********], през периода от 22.11.2019 г. до 18.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, и сумата от 1449,62 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.12.2019 г. до 21.03.2022 г., както и 2/ за заплащане на сума в общ размер на 8 106,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“ с рег.№ {***********], за периода от 13.07.2020 г. до 18.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, и сумата от 1425,48 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.08.2020 г. до 21.03.2022 г.
1
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са бивщи съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила решение от 03.09.2019 г., постановено по гр.д.№ 62785/2018 г. по описа на СРС. Поддържа, че вследствие на цитираното решение двамата останали обикновени съсобственици при равни квоти на жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: {***********], със застроена площ от 139 кв.м., брой етажи: 2, както и на автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“ с рег.№ {***********]. Сочи, че със издадена заповед за незабавна защита по гр.д.№ 57211/2018 г. по описа на СРС, бил отстранен от горепосочения имот, а от м.октомври 2018 г. автомобилът останал във владение на ответницата. Предходното обусловило отправяне на покана до ответницата да заплаща наем на ищеца, но въпреки получаването й на 22.10.2019 г., ответницата продължила да ползва необезпокоявано имота, без да е превела нито един от дължимите наеми. Ищецът поддържа, че с покана от 10.07.2020 г. поканил ответницата да му заплаща и наем за ползвания от нея гореописан лек автомобил, но това отново не било сторено. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявените обективно съединени иска и моли за тяхното уважаване. Претендира и присъждане на направените в хода на производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се изразява становище за нередовност на исковата молба, недопустимост, а по същество и неоснователност на предявените искове. Изразява се становище, че от исковата молба не става ясно как са формирани размерите на предявените искове, а искането за присъждане на законна лихва – недопустимо. Оспорва се предявения за обезщетение по отношение на недвижимия имот с доводи, че през посочения от ищеца период ответницата не е ползвала имота и не е живяла в него, поради основателен страх за живота си, породен от предшестващите действия на ищеца, обусловили завеждане на дело по ЗЗДН. Сочи се, че в бракоразводното решение изрично е посоченото, че имота представлява семейно жилище, което е напуснато от съпругата и ще се ползва от ищеца. С оглед предходното, считано от 30.08.2018 г. ответницата твърди, че не живее в семейното жилище, а същото се ползва от ищеца и трето за делото лице. По отношение на сочената от ищеца покана се излага, че още тогава ответницата е изпратила отговор, в който е възразила, че ползва имота, като ищеца е в състояние да реализира правата си, както намери за добре. Оспорва се акцесорната претенция за обезщетение за забава с доводи, че в поканата не е посечен конкретен падеж за изпълнение на претенцията. По отношение на претенцията за обезщетение от лишаване ползването на процесния лек автомобил се сочи, че той е бил закупен като подарък от ищеца на ответницата, а отделно от предходното автомобилът бил безвъзмездно и безусловно предоставен на последната от ищеца с протокол да доброволно предаване. С оглед предходното се поддържа становище, че ищецът не е 2 лишаван от ползването на описания в исковата молба лек автомобил, не е предявявал претенции към ползването му и е ползвал еднолично закупения по време на брака им автомобил – марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с рег.№ {***********]. С оглед предходното, ответницата предявява насрещно възражение за прихващане в условията на евентуалност, по което в случай, че предявените искове бъдат уважени изцяло или частично, да бъде извършено прихващане със сумата от 18400 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения между страните джип 4х4, марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с рег.№ {***********], през периода от 23.07.2020 г. до 05.05.2022 г. Поддържа, че за заплащането на горепосочената сума ищецът бил поканен с покана от 23.07.2020 г., но и до настоящия момент не бил изпълнил.
В предоставеният на основание чл.149, ал.3 ГПК срок и двете страни са подали писмени защити.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото решение № 208347/03.09.2019 г., постановено по гр.д.
№ 62785/2018 г. по опис на СРС, III ГО, 89-ти състав, влязло в законна сила на 03.09.2019 г. се установява, че сключеният между В. С. С. и Р. И. З. на 20.10.2006 г. граждански брак е прекратен. Със същото решение е одобрено споразумение, по силата на което семейното жилище на страните – къща, построена по време на брака, находяща се в гр.София, кв.П., вилна зона {***********]“, {***********], ще се ползва от съпруга и настоящ ищец Р. И. З..
От приложеното по делото решение № 1240/14.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 4138/2019 г. по описа на Софийски градски съд, влязло в законна сила на 14.02.2020 г. се установява, че по въззивна жалба на Р. И. З., състав на въззивния съд е отменил решение, постановено по гр.д.№ 57211/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 117-ти състав, с което по молба на В. С. С. е била издадена заповед за защита, като е оставил без уважение същата и е отказал издаване на заповед за съдебна защита и налагане на предвидените в чл.5, ал.1 ЗЗДН мерки.
Видно от приложената по делото Заповед за незабавна защита по ЗЗДН от 28.08.2018 г., издадена по гр.д.№ 57211/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 117-ти състав е, че със същата Р. И. З. е отстранен и от жилището, находящо се в {***********].
Видно още от заповедта е, че същата подлежи на незабавно изпълнение и има действие до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт или до изменението й от същия съдебен състав.
По делото е приложена нотариална покана с рег.№ 11248, том 6, № 154/21.10.2019 г. по описа на С.Г. – помощник-нотариус при В.Г. – нотариус с район на действие СРС, изпратена от ищеца до ответницата, с която последната е поканена да заплати 3 обезщетение под формата на наем за ползването на съсобствената къща, находяща се в гр.София, {***********], считано от датата на връчване на поканата за напред, в размер на 1466,87 лева месечно. Видно от приложената по делото разписка е, че поканата е връчена на 18.11.2019 г. на трето по делото лице и на адреса по месторабота на ответницата.
По делото е приложена нотариална покана с рег.№ 5112, том 3, № 106/10.07.2020 г. по описа на С.Г. – помощник-нотариус при В.Г. – нотариус с район на действие СРС, изпратена от ищеца до ответницата, с която последната е поканена да заплати обезщетение под формата на наем за ползването на съсобствен лек автомобил марка “Мерцедес“ Е 220, ЦДИ, с рег.№ {***********], считано от датата на връчване на поканата за напред, в размер на 400,00 лева месечно. Видно от отбелязването върху поканата е, че същата е връчена на ответника на 13.07.2020 г.
По делото е приложено удостоверение, издадено от {***********] от което се установява, че посочената в гореописаните нотариални покани банкова сметка е с титуляр ищеца. Видно от приложените извлечения от банковата сметка за периода от 01.09.2019 г. до 15.03.2022 г. е, че по нея не е постъпвало плащане във връзка с отправените покани.
В отговор на отправената от ищеца до ответницата покана от 2019 г., по делото е приложена нотариална покана с рег.№ 4517, том II, № 79/06.11.2019 г. по описа на Светлана Златарова, нотариус с район на действие СРС, с която ответникът уведомява ищеца, че е напуснала имота и при желание от негова страна, може да реализира правата си. Видно от отбелязването върху поканата е, че същата е връчена на адресата на 07.11.2019 г.
В отговор на отправената от ищеца до ответницата покана от 2020 г., по делото е приложена нотариална покана с рег.№ 1941, том I, № 23/22.07.2020 г. по описа на А.И., нотариус с район на действие СРС, в която същата сочи, че ползва автомобил марка „Мерцедес“, тъй като ищецът го е предал доброволно и се е отказал от неговото ползване. В поканата е отправено искане за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на друг съсобствен между страните автомобил – Мицубиши Паджеро с рег.
№ {***********], в размер на 800,00 лева месечно, считано от датата на получаване на поканата. Видно от отбелязването върху поканата е, че същата е връчена на адресата на 23.07.2020 г.
По делото е приложена и покана от ответницата до ищеца с рег.№ 3012, том I, № 44/30.10.2020 г. по описа на А.И., нотариус с район на действие СРС, с която последния е поканен да заплаща обезщетение за лишаване от възможността да ползва жилището в с.П.. По делото няма данни за връчване на поканата на адресата, но е приложен отговор на същата с рег.№ 10157, том 5, № 183/16.12.2020 г. по описа на В.Г., нотариус с район на действие СРС, с който се възразява срещу исканото обезщетение с доводи, че достъп до имота не е отказван, като той е свободен за 4 ползване от всички заинтересовани по закон от него лица, сред които ответницата не е.
Видно от отбелязването върху поканата е, че същата е връчена на адресата – настоящ ответник на 21.12.2020 г.
По делото е приложен протокол от 15.04.2020 г. за влизане във владение на недвижим имот – еднофамилна къща, находяща се в гр.София, {***********] от ответника, съставен в присъствието на двама свидетели.
От приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 91, том I, рег.№ 1978, дело № 73/04.03.2020 г. се установява, че ищецът е дарил на малолетния си син ½ ид.ч. от процесната жилищна сграда в с.П., като е запазил лично за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване на дарения имот. По делото е приложена скица на сграда, издадена на 01.06.2020 г. от СГКК – гр.София по отношение на процесния недвижим имот.
Видно от приложените по делото заверени преписи от договор № 314/22.01.2008 г. и от свидетелство за регистрация Част I е, че по време на брака си страните са придобили право на собственост върху лек автомобил „Мерцедес“ Е 220, ЦДИ, с рег.
№ {***********], регистриран на името на ответницата.
Видно от приложения по делото заверен препис от протокол за доброволно предаване /четлив препис - л.338/ от 16.10.2018 г. е, че гореописания лек автомобил е предаден от ищеца на служител на 07 РУ-СДВР във връзка с образувано досъдебно производство. Видно от приложената по делото разписка от 17.10.2018 г. е, че автомобилът е бил предаден на ответника С. на същата дата.