Решение № 260434 от 11.06.2021, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№..... гр.Плевен, 11,06,2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕРА НАЙДЕНОВА при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №6400 по описа на съда за 2020 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Т.Ю.Й., ЕГН **********,***, чрез адв.П.К. от ПАК, против Д.Б.И., ЕГН **********,***. В молбата се твърди, че по силата на устни договорки между страните за прехвърляне на недвижим имот, собственост на ответницата, от м.януари 2016 г. ищецът започнал ремонт на втория етаж на нейния имот, като през м.ноември 2016 г. се нанесъл в отремонтираната част.

Твърди се, че през м.март 2017 г. ищецът започнал да плаща и текущите разноски за целия имот, както и да дава на ответницата по 200,00 лева месечно в брой, за храна. Твърди се, че ищецът, със знанието и без противопоставянето на ответницата е извършил следните подобрения: външна топлоизолация на част от втория етаж и на цялата стена на къщата откъм ***в размер на 87,71 кв.м.; поставена ПВЦ дограма на втория етаж 16,68 кв.м.; поставяне на 4 бр. интериорни врати на втория етаж; поставяне на метална входа врата към втория етаж; цялостен ремонт на банята на втория етаж – поставяне на входна врата, настилка от теракотни плочи – 2,80 кв.м., фаянсова облицовка на банята – 15,94 кв.м., поставяне гипсокартон в банята – 18,24 кв.м.; поставяне на гипсокартон в кухнята – 20,63 кв.м.; поставяне на гипсокартон в спалня и коридор – 18,15 кв.м.; нова ел. инсталация на втори етаж; фина шпакловка с мрежа – 138,35 кв.м.; декоративна мазилка – 41,44 кв.м.; подмяна на дървени парапети на 3 тераси и боядисване с блажна боя; частичен ремонт на покрива – подмяна на единични керемиди и капаци. Твърди се, че подобренията са на обща стойност 20 856,00 лева, и чрез тях пазарната стойност на имота се е увеличила с 10 072,37 лева. Сочи се, че ответницата не е изпълнила своята част от уговорката да прехвърли имота срещу гледане и издръжка, а поставила условия от 01,07,2020 г. да й заплаща по 700,00 лева месечно за храна и едва тогава щяла да прехвърли имота. Тъй като ищецът отказал, ответницата го предупредила да напусне имота. Сочи се, че с нотариална покана, връчена на 03,08,2020 г., ответницата била поканена да заплати стойността на извършените подобрения и била уведомена, че имота ще бъде напуснат след заплащането им. В последствие ищецът разбрал, че на 25,08,2020 г. имотът бил прехвърлен на *** срещу задължение за издръжка и гледане. Последният предупредил ищеца да напусне ремонтираните от него две стаи на втория етаж на имота, като му заявил, че няма намерение да му плаща стойността на подобренията. Твърди се, че е подадена молба за обезпечение на доказателства и по гр.д.№4463/2020 г. на ПлРС е назначена експертиза, която е оценила направените подобрения. В заключение моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 10 072,37 лева – стойността, с която се е увеличила пазарната стойност на имота, в резултат на извършените от ищеца подобрения, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски, включително и от производството по обезпечаване на доказателства. С допълнителна молба от 09,03,2021 г. ищецът е оспорил възражението за прихващане, като е направил и възражение за погасяване на същото по давност за част от периода. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи претенцията и да се остави без уважение възражението за прихващане. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок, проц.представител на ищеца ангажира становище, че подобренията в имота на ответницата са направени със нейно знание и без противопоставянето й. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява, че състоянието на втория етаж преди ремонта е било много лошо. По отношение възражението за прихващане се сочи, че имотът се е ползвал от ищеца възоснова на уговорка за сключване на договор за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане. Твърди се, че между страните не е имало уговорка за заплащане на наем, а ищецът от 2017 г. е започнал да плаща и нейните консумативи, както и да й дава по 200,00 лева месечно за издръжка. Твърди се, че ответницата е теглела различни суми от свои спестявания, като след като ищецът започнал да й плаща суми за издръжка, теглените от ответницата суми намалели. Сочи се, ако съдът приеме, че ищецът дължи обезщетение за ползване на имота, да се вземе в предвид обстоятелството, че ищецът е ползвал само две стаи, коридор и сервизни помещения на втория етаж, тъй като ламинатът е бил поставен в стаи на първия етаж по нареждане на ответницата.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор чрез адв.И.А. от ПАК, в който оспорва изцяло предявения иск. Твърди се, че изложеното в ИМ не отговаря на истината, а страните са имали неформални отношения по повод ползване от ищец на последния и част от предпоследния етаж на имот, собственост на ответницата. Твърди се, че имотът е ползван от ищеца за периода август 2015 г. – август 2020 г. без да е заплатил обезщетение за ползването му, което ответницата счита, че е в размер на 25 200,00 лева. Моли се съда да отхвърли предявения иск. При условията на евентуалност е направено възражение за прихващане между сумата, дължима от ответницата на ищеца, и сумата от 25 200,00 лева – обезщетение за ползване на недвижим имот, находящ се в ***, за периода август 2015 г. – август 2020 г., дължима от ищеца на ответницата, до размера на по-малкото от тях. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. В с.з. проц.представител на ответницата моли съда да отхвърли иска, а ако го намери за основателен – да уважи възражението за прихващане до съответния размер. Твърди се, че се претендира обезщетение за ползване, тъй като не са доказани наемни правоотношения. Твърди се, че никога не е имало уговорка за прехвърляне на втория етаж, тъй като той не е самостоятелно обособен. В с.з. е поискано и допуснато изменение в размера и периода на възражението за прихващане, като същото се счита за направено в размер на 19 395,68 лева за периода февруари 2016 г. – 25,08,2020 г.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното копие от нот.покана от 31,07,2020 г., ищецът е поканил ответницата да му заплати сумата от 31 980,00 лева за направени подобрения и разноски по ремонт на нейния имот, като е посочил, че до заплащане на сумата ще упражни право на задържане на основание чл.72, ал.3 от ЗС.

От представената поръчка-договор от 02,02,2016 г. се установява поръчката на ПВЦ дограма за адрес ***, на стойност 2879,00 лева.

От представената поръчка №ДО51944 от 25,05,2016 г. се установява поръчката на врата за адрес *** на стойност 376,00 лева. Вратата е платена на 25,05,2016 г., като е издадена фактура от фирма „***“.

От представената клиентска поръчка №8/30,07,2016 г. се установява поръчката на интериорни врати с монтаж на стойност 600,00 лева за адрес ***.

От представената клиентска поръчка №12/12,09,2016 г. се установява поръчката на интериорни врати с монтаж на стойност 585,00 лева за адрес ***.

От представената стокова разписка №800017 се установява поръчката на метална врата, на стойност 610,00 лева с монтажа.

От представената стокова разписка с фискален бон от 20,05,2016 г. се установява закупуването на фаянс и материали на стойност 692,23 лева.

От представения касов бон от „***“ от 19,04,2016 г. се установява закупуването на строителни материали на стойност 743,52 лева.

Представени са и касови бележки, стокови и складови разписки, за закупени строителни материали, ел.материали, ВиК части.

От представеното Допълнително споразумение към Договор за електронни услуги №86061740271112016-37822302 от 01,11,2016 г. се установява, че Т.Й. е заявил ползването на интернет и ТВ услуга на адрес ***, ет.2.

От показанията на св.*** – майка на ищеца, се установява, че лятото на 2015 г. самата ответница предложила на Т. да се премести при нея срещу гледане и издръжка. Сочи се, че тъй като имало нужда от ремонт бил започнат такъв – сменена дограма, топлоизолация на етажа и част от първия, външна врата, интериорни врати, ламинат. Банята и тоалетната били неизползваеми и също били ремонтирани, като за всичко плащал Т., а ответницата давала съвети и помагала с боядисването с латекс. Твърди се, че ремонта бил плащан от Т., като свидетелката му помагала финансово. Сочи се, че били водени разговори за прехвърляне на имота, но ответницата все отлагала. Свидетелката твърди, че Т. се нанесъл в имота януари 2017 г., като не ползвал всички стаи, тъй като имало вещи на ответницата. Според свидетелката ищецът заплащал своите и на ответницата сметки, давал й също така и по 200,00 лева, но Д. не му давала разписки. Твърди се, че 2020 г. лятото отново поискали да прехвърлят имота, но тогава ответницата поискала 700,00 лева месечна издръжка плюс да й се плащат разходите, водили разговори, но до съгласие не се стигнало.

От показанията на св.***се установява, че помагал на ищеца с ремонта на част от стаите на втория етаж на къщата. Според свидетеля преди ремонта санитарния възел не функционирал, стаите не били обитаеми и годни за живеене. Сочи се, че всички ремонти са финансирани от Т., като Д. идвала да наглежда и давала съвети. Според свидетеля ремонта приключил края на 2016 г. и вече 2017 г. Т. се нанесъл, като дори му е ходил на гости. Твърди се, че Т. не е ползвал вещи на ответницата, те били в другите стаи.

От показанията на св.*** се установява, че е гостувал на Т. и знае, че уговорката им била да му прехвърли имота срещу издръжка. Сочи се, че Т. е ползвал спалня, кухня, коридор и баня, а в другите стаи имало вещи на Д..

От показанията на св.**** се установява, че същият е му е помагал с ремонта на жилището – транспортирал му строителни материя, сглобявал мебели, изхвърлял е отпадъците от лятната кухня. Свидетелят сочи, че не знае в какво състояние е бил имотът преди ремонта.

От заключението на ВЛ С.С. по изготвената СТЕ, което съдът кредитира с доверие, като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че стойността на претендираните подобрения на втория етаж на жил.сграда, находяща се в ***, изразяващи се в смяна на стара дървена дограма с ПВЦ, смяна на врати, полагане на нова подова настилка, нова облицовка, нова топлоизолация, нови парапети и свързаните с тях технологични дейности е 20 856,67 лева; стойността, с която се е увеличила пазарната стойност на имота в резултат на извършените подобрения е 10 072,37 лева. ВЛ сочи, че пазарният наем за периода август 2015 г. – август 2020 г. за имота, включващ целия втори етаж и заетите помещения под него, е общо 21 246,56 лева, като месечния наем за 2015, 2016 и 2017 година е 308,48 лева, за 2018 и 2019 г. е 351,86 лева и за 2020 г. – 482,00 лева. В с.з. ВЛ посочва, че при определяне на наема са включени и две стаи на първия етаж, в които се съхранява ламинат на ищеца. Сочи се още, че не целия втори етаж е ползван от ищеца, тъй като две от стаите не са ремонтирани и в тях се съхраняват вещи на ответницата. На изрично зададен въпрос ВЛ сочи, че 29,13 % от общата полезна площ на втория етаж е използвана от ищеца. Сочи се, че към момента ламинатът на втория етаж е демонтиран.

От представеното извлечение от банкова сметка ***,01,2014 г. – 30,05,2020 г. се установяват извършваните транзакции за периода.

От показанията на св.*** се установява, че много отдавна имотът е бил подготвен за прехвърлянето му на неговото семейство. Според свидетеля ищецът не е давал никакви пари на Д., а уговорката им по-скоро била ремонтът да се прави срещу наем, като се коментирала сумата от около 700,00 лева. Според свидетеля Д. е била против ремонтите, тъй като според нея нямало нужда от такива.