Разпореждане № 20583 от 01.10.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 20583 гр. София, 01.10.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ в закрито заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Частно гражданско дело № 20211110153275 по описа за 2021 година

По отношение на претендираната неустойка за непредоставяне на обезпечение:

В настоящия случай заявителят твърди, че в договора за кредит е предвидено задължение за заемателя в тридневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя обезпечение, като за неизпълнението на това задължение е уговорена неустойка, платима на части - заедно с всяка погасителна вноска. Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. Отделно от казаното, уговорената компенсаторна неустойка е за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът, по който е уговорена, сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка в размер на половината от заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение – да връща на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва.

По отношение на претендираните разходи и такси за извънсъдебно събиране:

Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Таксата за извънсъдебно събиране на вземането не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а изискуемостта му следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, а по същество служи като обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху 1 неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само обезщетение в размер на законната лихва, каквато вече е присъдена на заявителя с издадената заповед за изпълнение. Процесната клауза, регламентираща такса за извънсъдебно събиране на вземането, преследва забранена от закона цел – потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна поради противоречието й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.

С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част следва да се отхвърли.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. №53668/13.09.2021 г., подадено от ................ срещу ПР. В.

Н. в частта за сумата от 590,91 неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода 16.06.2020 г. до 16.03.2021 г., както и сумата от 100 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението за периода 23.07.2020 г. до 24.09.2020 г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2