Определение № 18406 от 18.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18406 гр. София, 18.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20261110103136 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.

Образувано е по искова молба от Р. Б. С. против „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, в която са изложени твърдения, че между ищецът и първия ответник бил сключен Договор за паричен заем № 2631831/31.08.2022г., по силата на който дружество отпуснало в заем сумата в размер на 651,41 лева, като с цел обезпечаване на заема ищецът сключил Договор за поръчителство от 31.08.2022 г. с втория ответник. Страната поддържа, че договорът за кредит не отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не включва всички произтичащи от сделката разходи за кредитополучателя. Ищецът намира, че в годишния процент на разходите следва да бъдат включени разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, респ. при неизпълнение на задължението за посочване на действителния ГПР по кредита договорът е недействителен на основание чл. 11, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК. В исковата молба са изложени твърдения, че в ГПР по процесния договор за кредит следва да бъде включено задължението на кредитополучателя по сключен като условие за отпускане на заема договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник. Страната намира, че при включване на задължението за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство действителният годишен процент на разходите по кредита би надвишил законоустановения максимален праг. Ищецът поддържа, че сключеният договор за поръчителство е недействителен поради противоречие на сделката с добрите нрави, доколкото в тежест на потребителя се възлага задължение да заплаща възнаграждение по един по правило безвъзмезден договор. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът заплатил на „КРЕДИСИМО“ ЕАД извън чистата стойност по договора и сумата в размер на 61,36 евро, която с оглед недействителността на сделката е недължимо получена от ответното дружество. Ищецът поддържа, че заплатил на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД по недействителния договор за поръчителство сумата в размер на 383,47 евро, която е недължимо получена. По изложените твърдения е направено искане „КРЕДИСИМО“ ЕАД да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 61,36 евро, представляваща недължимо получена сума по 1

Договор за паричен заем № 2631831/31.08.2022г., ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателно погасяване на вземането и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 383,47 евро, представляваща недължимо получена сума по Договор за поръчителство от 31.08.2022 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателно погасяване на вземането.

Направено е искане сторените по делото съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.

Направено е искане ответниците да бъдат задължени да представят по делото препис от процесните договори.

С исковата молба ищецът е заявил, че не желае да участва в информационна среща по чл. 140а, ал. 1 ГПК, тъй като от момента на сключване на процесния договор за кредит представители на кредитора многократно са я притеснявали, както и не са взели предвид извънсъдебно заявените възражение за недействителност на сделката.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД чрез процесуалния си представител юрисконсулт Тончева оспорва заявените от ищеца доводи за недействителност на процесния договор за кредит. Представителят на страната оспорва поддържаните в исковата молба твърдения, че сключването на договор за поръчителство представлявала задължително условие за отпускане на паричен заем. С отговора са оспорени и поддържаните от ищеца твърдения, че към момента на сключване на договора за кредит заемодателят е знаел какъв е размерът на задължението по договора за поръчителство. На следващо място процесуалният представител на страната поддържа, че договорът за поръчителство сключен между кредитополучателя и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД по своя характер представлява договор за поръчка и уговореното между страните по сделката възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита. По изложените доводи е направено искане предявения иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените съдебни разноски. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

С отговора на исковата молба е направено искане да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата в размер на 61,36 евро, която е разпределена за погасяване на задължения по кредита извън задължението за главница.

Ведно с отговора са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД чрез процесуалния си представител юрисконсулт Сталева оспорва исковата претенция. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че договорът за поръчителство е действителен, като възнаграждението за поръчителя има характера на възнаграждение дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти, като размерът му е съобразен с риска, който дружеството поема. По изложените доводи е направено искане 2 предявеният иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца да бъдат възложени сторените съдебни разноски. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

С отговора на исковата молба е направено искане да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата в размер на 383,47 евро.

Ведно с отговора са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

По доказателствената тежест на спора и доказателствените искания на страните, съдът намира следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД е да установи, че е заплатил на ответниците процесните суми, а в тежест на ответната страна е да установи основанието, на което е получено плащането.

При съобразяване на становището на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, следва да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че м е ж д у Р. Б. С. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД бил сключен Договор за паричен заем № 2631831/31.08.2022 г., че между ищецът и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД бил сключен Договор за поръчителство от 31.08.2022 г., че задължението по договора за поръчителство не е включено в годишния процент на разходите по договора за кредит, че ищецът е заплатил в полза на „КРЕДИСИМО“ ЕАД сумата в размер на 61,36 евро, която е разпределена за погасяване на задължения по кредита извън задължението за главница и в полза на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД сумата в размер на 383,47 евро.

Представените от ответниците документи следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

При съобразяване на поддържаното от ищеца становище съдът намира, че не следва да задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ответниците документи.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 16.06.2026 г. от 14:10 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, на ищеца и препис от отговорите на исковата молба.

УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който 3 са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4