Решение № 184 от 14.07.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. гр. Хасково, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20265640200396 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Център за Комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания – гр.Хасково, ЕИК 177477143 срещу Наказателно постановление № 26-2600069/17.04.2026 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Хасково, с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено на жалбоподателя в качеството му на работодател, административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 800 евро.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон на издаденото НП, както и за неправилна преценка от страна на АНО на събраните доказателства. В НП не били изложени по безспорен и категоричен начин релевантните факти, обусляващи състава на нарушението. Липсвало посочване на момента, в който следвало да се представи завереното уведомление по чл.63, ал.2 от КТ, както и начина на установяване на нарушението. Поддържа се несъставомерност на нарушението по чл.63, ал.2 от КТ. Законът не изисквал уведомлението да бъде връчено преди започване на работа, а преди фактическото допускане до работа на работника. В случая уведомлението му било предоставено на датата на започване на работа, а липсвали категорични доказателства, че лицето е било допуснато до работа преди изпълнение на задължението по чл.63, ал.2 от КТ. Графикът за работното време, на което АНО се позовал не представлявало безспорно доказателство за реално започване на трудова дейност, а всяко съмнение следвало да се тълкува в полза на жалбоподателя. Моли съдът да 1 отмети изцяло НП като незаконосъобразно и неправилно.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Хасково, редовно уведомен, не се явява. Същият се представлява от редовно упълномощения ст.юрк. Бозова, която взема становище за неоснователност на жалбата, респ. – за законосъобразност на НП. В съдебно заседание и в писмени бележки по делото излага доводи в насока, че същото е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На *****г. св.Л. Г. и св.К. К. – инспектори в Дирекция “Инспекция по труда“гр.Хасково извършили проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места в Център за Комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания – гр.Хасково. Във връзка с проверката, с призовка (на основание чл.45, ал.1 от АПК) с изх. № 2605344/*****г. били изискани необходимите документи за проверката, в т.ч. трудови договори на работещите в центъра лица, документация за сумарно изчисляване на работното време, графици, отчетни форми и др. Документите били представени в Дирекция „ИТ”-гр.Хасково и след извършена в периода от 13.02.2026г. до 02.03.2026г. проверка на същите, от проверяващите били констатирани нарушения, допуснати от страна на работодателя Център за Комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания – гр. Хасково, описани в съставения Протокол за извършена проверка № ПР2605344 от 06.03.2026г.

От представените им документи проверяващите установили, че на 28.11.2025г. бил сключен Трудов договор №4/28.11.2025г. с лицето И.А.К., ЕГН **********, за длъжността „медицинска сестра“, постъпила на работа на 01.12.2025г. В трудовия договор с подпис на служителя била удостоверена дата на постъпване на работа - 01.12.2025г., на която дата от 07:30 часа К. започнала работа в Центъра - съгласно Работен график за м.декември 2025г., Таблица за явяването на работа за м.12.2025г. и Ведомост за заплати за м.12.2025г. Установили също така, че данните за сключването на този трудов договор са били вписани в ТД на НАП, съответно заверени, на 01.12.2025г., в 15:08 часа.

Проверяващите достигнали до извод, че на 01.12.2025г. сутринта И.К. е допусната да полага труд по трудово правоотношение със сключен писмен трудов договор, екземпляр от който е получила, но без същият да е бил регистриран в ТД на НАП в този момент и съответно без И.К. да е получила копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в нарушение на изискванията на чл.63, ал.2 от КТ.

За това нарушение от св. Л. О. Г., в присъствие на св.К. К. и Директора на Център за Комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания – гр.Хасково е съставен АУАН №26-2600069 от 06.03.2026г., в който са отразени горните констатации. Жалбоподателят е бил поканен за 2 съставяне на АУАН и представляващият го е присъствал при съставянето му, който в графата за писмени възражения вписал „Възразявам!“, след което екземпляр от АУАН е бил връчен лично на представляващия Центъра – С.Т.Ч., изпълняващ функциите Директор на центъра, съгласно Заповед №125/ 12.12.2025г.

Въз основа на този АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление № 26-2600069/17.04.2026г., с което за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ на жалбоподателя в качеството на работодател е наложено адм.наказание „Имуществена санкция“ в размер на 800 евро.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Л. О. Г. и К. А. К. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които са достигнали в хода на административнонаказателното производство, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне, на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Показанията на посочените свидетели се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Според разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Съгласно ал.2 на чл.63 КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1.

Наложеното административно наказание е на основание чл.414, ал.3 КТ, който предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с „Имуществена санкция“ или „Глоба“ в размер от 1 500 лв. – до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1 000 – до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

Следователно деянието, за които е наложено на жалбоподателя административно наказание „Имуществена санкция“, е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание.

Не са допуснати и нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН в присъствие на представляващия жалбоподателя, присъствал при съставяне на акта, същият му е предявен и връчен, с което е осигурена възможността представляващият жалбоподателя да се запознае с съдържанието му, както и да направи възражения по него.

Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние 3 бездействие, а именно неизпълнение на задължения, вменени със закон, като оттам ясни са твърденията, както за датата на извършване на твърдяното нарушение, така и датата на откриване на нарушителя.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление отговарят на изискванията за необходимо съдържание, като деянието е описано в достатъчна степен ясно с всички характеризиращи го от обективна страна признаци, по начин да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя така, че да разбере всички факти от състава на нарушението, за което е привлечен към административно наказателна отговорност, за да може да организира защитата си. Ясно е описано по време, място и начин на извършване вмененото административно нарушение, а оттам – е изведена и правилна правна квалификация на вмененото на санкционираното лице административно нарушение.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.

Тоест - не са налице съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната на атакуваното НП на това основание.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства по обвинението, повдигнато с АУАН, по което с наказателното постановление е ангажирана отговорността на жалбоподателя, действително се установяват по безспорен начин.

Доказано е, че на посочените в АУАН и НП дата и място работодателят в лицето на Център за Комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания – гр.Хасково е допуснал до работа в Центъра лицето И.А.К., на длъжност „медицинска сестра“ на дата 01.12.2025г., преди работодателят да е предоставил на лицето копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Последното се потвърждава от събраните по делото гласни и най-вече писмени доказателства, представени от страна на самия работодател и изготвени и подписани от него и работника.

Безспорно в случая Център за Комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания – гр. Хасково има качеството „работодател“ по смисъла на §1, т.1, предл.1 от ДР на Кодекса на труда, съгласно която такъв е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни) което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение включително за извършване на надомна работа. А фактът, че е наел лице по трудово правоотношение се установява недвусмислено от съставения и приобщен по делото трудов договор, посочен по-горе, по отношение на който са подадени и съответните данни за сключения договор по електронен път в електронния регистър на заетостта. Тези данни /уведомление/ са подадени и съответно получени в НАП и вписани едва на 01.12.2025г., видно от представения по делото Протокол за вписани и невписани електронни трудови записи съгласно Приложение № 1,2 и 3 към чл.8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта, издаден от ТД на НАП с изх. № 30Е005205033 от 01.12.2025г., в 15:08 ч. Видно от трудов 4 договор № 4/28.11.2025г., сключен между Център за Комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания – гр. Хасково и И.А.К., последната е назначена на длъжност „медицинска сестра“ в ЦКОДУХЗ. В същият договор е отбелязано, че работникът/служителят е постъпил на работа на 01.12.205г., удостоверено с подписа на служителя. Тоест - работникът е започнал работа на 01.12.2025г. Това се потвърждава и от представеният от работодателя график за работа на персонал: медицински сестри за месец декември 2025 г. – видно от който е, че К. е била на смяна от 7:30 часа до 19:30 часа, и Таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през месец декември 2025г. в ЦКОДУЗ-Хасково - видно от който И. К. е била на работа на 01.12.2025г. Видно от ведомост заплати за м.декември 20205г. през посочения м.декември 2025г. същата е отработила 19 дни - колкото са били и всички работни дни през месеца, от което следва че е отработила и 01.12.2025г., съответно - че е била допусната до работа в 7:30 часа на посочената дата, съобразно отразеното в графика за работа на медицинските сестри. Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да впише данните в регистъра на заетостта. Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции „Инспекция по труда“ електронен достъп до регистъра на заетостта и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от данните за съответното вписване. Тоест като се има предвид, че в разглеждания случай протоколът от ТД на НАП от 01.12.2025г. с вписването на данните за сключения договор е генериран в 15:08 часа, то няма как на служителя И. К. при постъпване на работа да е било връчено копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, тъй като вписването е станало в 15:08 часа, а такова към 7:30 часа на 01.12.2025г. - когато лицето е било допуснато до работа, не е било налице. Ето защо, според съда жалбоподателят е осъществил от обективна страна горното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, за което е санкциониран.