Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 710 от 05.06.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 11/2026
Вид
Протокол № 710
Подписан
05.06.2026
В сила
05.06.2026
Състав
Камен Георгиев Гатев

Цитирани разпоредби

  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 290 · Наказателен кодекс
  • чл. 291 · Наказателен кодекс
  • чл. 119 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 121 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 308, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 710 гр. ..., 05.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ..., XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова

Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20265220200011 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:35 часа се явиха:

Жалбоподателят С. К. – редовно призован чрез адв. Д., явява се лично.

Явява се и защитникът адв. К. Д. – редовно призована и надлежно упълномощена.

За НО – Началник група в ОДМВР- ..., Сектор ПП - ... - редовно призовани, не се явява представител.

Свидетелят Д. Д. – редовно призован, явява се лично.

Свидетелят И. В. – нередовно призован, липсва върнат отрязък от призовката, явява се лично.

Вещото лице С. Г. – редовно призован, явява се лично.

СЪДЪТ докладва постъпила Съдебна автотехническа експертиза на вещото лице С. Г..

АДВ. Д. – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото, затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Сне се самоличността на свидетелите, както следва:

И. С. В. – роден на ... в гр. ..., живущ в ..., женен, неосъждан, със средно 1 образование, без родство, работещ.

Д. Л. Д. – роден на ... в гр. ..., живущ в същия град, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, без родство, работещ.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.

Разясниха се правата на свидетелите по чл. 122, във връзка с чл. 121 и чл.

119 от НПК.

Свидетелите обещаха да кажат истината и напуснаха съдебната зала.

Сне се самоличността на вещото лице, както следва:

С. А. Г. – 38 г., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, без родство със страните.

Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ И. В. – Карахме си по булеварда. В колата бяхме аз и съпругата ми. Не знам как се казва булеварда по който карахме, защото не съм от гр. ..., но карахме посока на пешеходния светофар на центъра посока излизане от гр. .... К. беше паркирал отдясно до тротоара, реши да излезне от паркираното място и се удари в микробуса. Не знам точно каква е тази сграда до тротоара, мисля че е училище и реши да излезе на платното и той се удари странично в микробуса. Ако аз го бях ударил щеше да е в неговата врата. Автомобилът го видях на огледалото, когато казах на съпругата ми „Този господин ще ни удари“ и се случи катастрофата. На страничното огледало вдясно като погледнах казах на съпругата ми „Господин бърза“ и се удари в страничната врата. Аз спрямо неговата посока на движение бях по неговата посока. Аз карам за излизане от ..., а той беше паркирал. Аз се движех в дясното платно за движение. Имаше срещу мен много голямо движение. Не съм правил никаква маневра да завивам и не съм навлизал в насрещното платно. Показанията на светофара срещу мен не помня какви бяха. Имаше две коли спрели пред г-н К., пред мен нямаше друга кола, но ако аз бях спрял веднага на мястото на удара, трябваше да спра на пешеходната пътека. Ако спра на пешеходната пътека пак съм в нарушение на закона. Правилото в ЗДвП е три секунди - поглеждам на огледалото, К. ще ни удари, чува се удар - 1,2,3 и трябваше да спра точно на пешеходната пътека, подминах пешеходната пътека и спрях на С.ката на такситата, което пак бях в нарушение на закона, но спрях. Съпругата ми 2 пътуваше с мен, ако беше две секунди по -рано щеше да счупи краката на съпругата ми щеше да се удари вдясно. След това г-н К. беше в много възбудено съС.ие. Може би е говорил по телефона, може и да не е, но това може да се докаже. При първото си слизане от колата аз слезнах от буса и се обръщам към него и г-н К. каза – „Аз в 13.30 часа имам среща“. Аз казах „Ако много бързате, имате гражданска застраховка, правим двустранен протокол и вие отивате на среща, а аз по пътя си“. В този момент той започна да казва „Аз ще Ви съдя“. Обадихме се на 112, дойде полицая, погледна в отсрещното кафе за камери, но камерите гледаха към тротоара и не е установен запис. Взеха ни проба за алкохол, които ни бяха отрицателни и на двамата. Спря един друг човек, не му знам името, само знам че беше сив джип. Този човек е който е свидетел тук. Спря, представи се на полицая, даде си личната карта и каза на полицая, че е видял какво е станало, че К. се е ударил в микробуса. Тогава полицая казва „К. ще трябва да ви напиша акт, защото вие сте виновен“ и той пак започна да говори „Ще съдя вас, ще съдя всички“. Докато полицая си пише акта г-н К. отиде и си купи тиксо, лепи си фара, дойде при мен и ми каза – „Този ваш приятел, който дойде да свидетелства ще му взема хубавата колата. Ще му взема всичко, защото и него ще съдя“. Той ни заплашваше, че ще ни съди за ПТП, после ще съди и полиция, че пише акт, после ще съди и гна че свидетелства и ето ни всички тук, съдим се. Състави се акта и кой откъде е.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Д. Д. – Не познавам нито една от страните, нито пък полицаите. Тук разбрах за какво съм призован. Спомням си случая, видях ПТП. Аз съм от гр. ..., движех се посока от Виделина към общината. Спрях на банкомата на Първа инвестиционна банка и след това се върнах. Аз видях, че са се събрали полицаи и спрях. Аз спрях, отворих прозореца и казах на полицаите „Аз видях какво стана“. Аз видях, че едната кола беше паркирана - не си спомням Пасат ли беше. Беше паркирана от дясната страна посока на движенето, имаше един бус който се движеше, колата явно не погледна и това което аз видях и възприех е, че колата удари буса излизайки от реда на паркираните автомобили. Така смятам, че беше. Пак казвам, не съм бил достатъчно близо, но аз се движех в обратна посока и това видях. Аз просто като един активен гражданин спрях да кажа какво съм видял. Ако знаех, че ще ме разкарват нямаше да спра да кажа на полицая какво съм видял. Аз казах на полицая, аз другите хора не ги познавам.

3

Дори нямам спомен, че полицая ми е записал името. Един г-н най- вероятно този ( сочи жалбоподателя) започна да ръкомаха, да вика, да крещи и ми каза „Ще те извикам в съда“. Аз казах „ок“, той каза „Аз не съм виновен“, аз казах, че аз така смятам, той каза „Ще те извикам в съда“. Аз видях удара, така ми се е запечатало. Аз така съм го възприел, така го казвам, аз съм шофьор с над 30 г. стаж и с над милион и половина километри и знам правилника за движение и ЗДвП. Не познавам хората, нито пък оспорвам това което са решили полицаите. Според мен няма как един автомобил странично да удари друг автомобил. Може да не съм видял правилно, може да не съм преценил ситуацията, но някакъв инстинкт ме накара, защото това което ме подтикна да реагирам, защото мъжа стоеше свит, а жалбоподателя обясняваше и нападаше и аз реших, че е несправедливо. Аз предполагам какъв е бил механизма на ПТП. Не мога да кажа дали буса е направил някаква маневра. Микробусът със сигурност не е бил в моето платно, няма как да е бил в моето платно. Аз съм стриктен и гледам пътя, ако той ми е пречил по някакъв начин аз най- малкото ще натисна клаксона и ще реагирам. Със сигурност не е бил в моето платно което е срещуположното. По- скоро бях малко преди светофара когато видях, че нещо се случи - някъде съм бил на спирката на читалище „Виделина“ преди светофара и преди пешеходната пътека съм бил, а това беше някъде малко след това. Видял съм го под някакъв ъгъл, не е било перпендикулярно, но под някакъв ъгъл съм го видял. След като видях събитието, отидох да изтегля пари до банкомата и се върнах обратно, видях че има полицаи и аз се спрях. Просто спрях, отворих прозореца, нито съм слизал, нито нищо, направи ми впечатление, че жалбоподателят ръкомахаше и аз реших, че трябва да обясня, какво аз съм преценил, че се е случило. Не казвам, че се е случило точно това, но живеем в гражданско общество и всеки трябва да има позиции, когато види нещо да реагира.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧЕТЕ се заключението на СЪДЕБНО-АВТОТЕХНИЧЕСКАТА

ЕКСПЕРТИЗА изготвено от вещото лице С. Г..

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Г. –

Поддържам заключението с допусната техническа грешка по първа задача, имам предвид, че ударът за лекия автомобил настъпва не в зоната на преден 4 десен ръб, а в зоната на преден ляв ръб. Посочил съм на тази първа страница в експертизата, че е подаден светлинен сигнал за дясна маневра, тъй като цитирам обстоятелствата изложени в жалбата. Няма къде да отиде надясно той се отклонява наляво. Няма логика маневрата да е дясна, тъй като в дясната страна има бордюр и единствената възможна маневра в случая е наляво.

Разположението на автомобила не е като да прави обратен завой, а за да се включи в самото движение по платното. Не съм възприел в експертиза, че е правил обратен завой, възприел съм, че се включва в посоката на движение с маневра наляво. Водачът на товарния автомобил е възможно да го види в момента на потеглянето водача на лекия автомобил фолксваген. Това също ще има значение, къде се движи точно товарния автомобил в платното. Това не съм го изследвал, защото първо трябва да знам главно как е центровано огледалото, защото има значение положението на водача и той си прави съответно дясното огледало, за да може да вижда, но може да е свалено пониско и от тази гледна точна нямам точни данни, как е било точно поставено огледалото. Не съм изследвал въпроса, кога товарния автомобил е възприел лекия автомобил, ако той е подал сигнал, че лекият автомобил ще се включи в движението, той е би трябвало да го възприеме. На какво отС.ие това съм го приел на база на тези скорости, които са определени по абсолютно косвени методи, защото няма никакви технически данни, реално на базата, за да бъде определена скоростта особено на товарния автомобил. На база на отС.ията, които съм определил реално, той е нямал техническа възможност да извърши спиране, следователно той няма техническа възможност и заради това казвам, че причината е само включването реално на водача на лекия автомобил, защото той пък от негова гледна точка е имал възможност да го види, че приближа и трябва да се съобрази с неговата посока, направление и скорост на движение, с която се доближава до автомобила. За самото изнасяне и за оглеждането му, затова нещо му трябва време и са много хипотези и реално аз няма как да изследвам. Ако ми каже, че е потеглил, спрял е, изчакал е една секунда и се е огледал, тогава вече мога да навържа механизма на база на тази скорост, която е получена. Но при условие, че той е потеглил и не се знае мястото на удара къде е, реално ние не знаем къде е мястото на удара, то може да е над 50 см навътре, 50 см навънка и няма реално никакви технически данни на които аз да се хвана и да кажа точната скорост в този момент дали е била 0 дали е била 5. Реално ние имаме само две щети по автомобилите и 5 нищо друго запазено, само единствено лекият автомобил къде е установен, но ние не знам дали той към момента на удара се е движел или е бил установен на място. Точно поради причината, че щетите са много минимални и няма да има разлика дали е той върви с 3 - 5 км или е бил на място, защото самият товарен автомобил се преплъзва.

От гледна точка на скоростите, винаги по- бързия автомобил се удря в по -бавния и затова приемаме, че реално товарният автомобил все едно се е ударил в лекия автомобил, защото реално лекият автомобил е бил със значително по- ниска скорост спрямо товарния. Ако лекия автомобил се беше ударил в товарния и то не странично, а челно тогава щеше да има съвсем различни деформации и щети и от тази гледна точка съм казал това нещо на стр. 13, задача 3 в заключителната част.

По първа задача дали товарния автомобил е бил навлязъл частично в лентата за насрещно движение, това го приемам, че мястото на удара е горедолу мястото, където е установен лекия автомобил и като насложиш широчината на товарния автомобил левите колела са в близост до осевата линия. Сега понеже нямам точно място на удара и затова приемам, че е в зона, тази зона примерно е широка 50-60 см и реално единият път гумите са му в неговата лента, другият път се падат в насрещното. Приемам въз основа на местоположението на лекия автомобил, че той би трябвало да е навлязъл, а и там платното е 6 метра от едната страна, а после се уширява и понеже това уширение все пак влияе на осевата линия и пак не може да се каже дали точно е навлязъл в насрещното или не е навлязъл.