Решение № 1452 от 05.02.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1452

Варна, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IX състав, в съдебно заседание на седми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВЕЛИН БОРИСОВ

При секретар ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИН БОРИСОВ административно дело № 20257050702487 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 18, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗДет/.

Образувано е по жалба от Б. Е. П., [ЕГН], чрез адв. И. З., срещу Задължително предписание № П/Д-В-003/02.10.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ – Варна.

Жалбоподателят релевира доводи за незаконосъобразност на оспореното задължително предписание поради неспазване на установената форма, противоречието му с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди, че не е налице отказ от страна на Б. П. да сътрудничи на служителите на ДСП – Варна във връзка с предприетите мерки за закрила на малолетното дете Н. М. Л.. Счита, че няма доказателства майката да е ограничавала контактите на детето с бащата М. Х. Л.. Подчертава, че срещу същия има издадена заповед за незабавна защита с постановена мярка за закрила, на основание чл. 8, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ и решение на Районен съд – Варна, съгласно които е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б. Е. П. и му е забранено да приближава на по-малко от 20 метра П., жилището й и местата й за социални контакти и отдих. Иска се отмяна на обжалвания индивидуален административен акт.

Ответната страна – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, чрез процесуален представител, в депозирана писмена молба и в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Счита издадения административен акт за правилен и законосъобразен, като посочва, че жалбоподателката, без основателна причина, е лишила бащата на детето Н. М. Л. да участва в неговото отглеждане за период от над 12 месеца, както и че не оказва съдействие на служителите на ДСП – Варна при осъществените от тях действия във връзка с намиране на решение по повод спорните между родителите въпроси, касаещи отглеждането на детето.

Заинтересованата страна – М. Х. Л., в депозирано писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна. Намира оспореното задължително предписание за правилно, законосъобразно, мотивирано и издадено при пълно съобразяване с интересите на детето Н. М. Л.. Твърди, че почти от една година детето е лишено от контакт с баща си, през който продължителен период Л. е отправял десетки писмени искания и молби до жалбоподателката с настояване за осъществяване на срещи между него и детето, които са игнорирани и отклонявани без основателни причини. Посочва, че Б. П. не е оказвала съдействие и на социалните служители, във връзка с действията им по организиране на срещи в защитена и контролирана среда с оглед спокойствието и сигурността на детето. Счита, че поведението на П. по укриване, изчакване и възпрепятстване засяга пряко интересите на детето да поддържа връзка със своя баща и обуславя необходимостта от намеса на органите по закрила. С оглед горното намира, че задължителното предписание представлява адекватна, необходима и пропорционална административна мярка, насочена към възстановяване на нарушеното право на детето на лични отношения с двамата родители. Моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на задължителното предписание.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за раждане № ********** /л. 493 от адм. преписка/ Б. Е. П. и М. Х. Л. са родители на детето Н. М. Л., родено на 16.07.2024 година. През м. януари 2025 г. отношенията между родителите се влошават, като оттогава бащата не е виждал детето, което живее с майка си. В периода м. март – м. април 2025 г. М. Х. е изпратил многократни писма по електронна поща до Б. П. в опит да инициира среща с детето Н. Л., които са игнорирани от жалбоподателката.

На 28.03.2025 г. от социален работник ЗД при ДСП – Варна е съставен формуляр за приемане на устен сигнал /л. 572 от адм. преписка/, в който М. Х. Л. съобщава, че от 05.01.2025 г. с майката на детето Н. М. Л. – Б. Е. П., са разделени, от няколко седмици няма връзка с нея и няма информация за детето, което е на 8 /осем/ месеца.

Съгласно доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-В/268/28.03.2025 г. /л. 562-566 от адм. преписка/, изготвен на 07.04.2025 г. от социален работник ЗД в отдел „Закрила на детето“ /ОЗД/ към ДСП – Варна, на 02.04.2025 г. е проведена среща с майката и детето във фитнес центъра, който майката управлява, а на 03.04.2025 г. е проведен телефонен разговор с бащата на детето.

На 14.04.2025 г. М. Л. подава сигнал до Агенция „Социално подпомагане“ /л. 530-534 от адм. преписка/, на който е даден вх. № СИГ/Д-В/268/15.04.2025 г., в който посочва, че от м. януари 2025 г. не е виждал детето Н. М. Л., не знае нищо за него, няма представа къде се отглежда дъщеря му и не може да осъществи контакт с майката Б. П..

От социален работник в ОЗД към ДСП – Варна е изготвен доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-В/268/15.04.2025 г. /л. 437-441 от адм. преписка/, в който е посочено, че е проведен разговор с майката и с процесуалния й представител в ОЗД на 17.04.2025 г., обективиран в протокол /л. 435 от адм. преписка/ както и телефонен разговор с бащата на детето на 17.04.2025 г. и на 25.04.2025 година. Констатирани са силно нарушени взаимоотношения между родителите, както и че Б. Е. П. е бременна от М. Х. М. с предстоящо раждане през м. юни 2025 година. Посочено е, че на 15.04.2025 г. в ОЗД постъпва втори сигнал от бащата, в който се твърди, че детето се отчуждава и желае среща с Н. през идните Великденски празници. Проведена е среща между социалните служители и майката Б. П. в сградата на ОЗД, но същата отказала да попълни протокол, като по съвет на адвоката си напуснала срещата, поради което не е оказано съдействие на бащата за среща. За това същият е уведомен на 17.04.2025 г. в проведен телефонен разговор, по повод на който е съставен протокол /л. 427 от адм. преписка/. Предвид наличните рискови обстоятелства е счетено, че е необходимо спрямо детето Н. да бъде предприета мярка за закрила на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗДет. Посочено е, че на този етап майката е в невъзможност да посещава социални консултации и няма да се насочва към ползване на социална услуга предвид напредналата й бременност и последващата ангажираност в отглеждането на дете в бебешка възраст и новородено.

До двамата родители са изпратени писма във връзка с предстоящо предприемане на мярка за временна закрила, на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗДет, като видно от приложените известия за доставяне М. Л. е получил писмото на 08.05.2025 г. /л. 415-гръб/, а писмото до Б. П. се е върнало с отбелязване, че пратката е непотърсена.

На 09.05.2025 г. е изготвен доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо детето Н. М. Л. /л. 429-433 от адм. преписка/, в който е направен извод, че е необходимо спрямо детето Н. да бъде предприета мярка за закрила на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/, и е констатирана невъзможността на майката да посещава социални консултации, като е посочено, че на този етап няма да се насочва към ползване на социална услуга.

Изготвен е план за действие /л. 411-413 от адм. преписка/, в който е посочена дейност: задоволяване основните потребности на детето в семейна среда.

На 13.05.2025г. от М. Л. е подаден нов сигнал, съдържащ твърдения за влошаване на здравето на детето Н. /л. 399-401 от адм. преписка/, във връзка с който е изготвен доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-В/340/14.05.2025 г. /л. 391-395 от адм. преписка/, в който е посочено, че са правени многократни опити за телефонна връзка с майката на детето Б. Е. П., но тя не вдига телефона си и не връща телефонно обаждане, и не съдейства на социалните органи, като предстои адресът й да бъде посетен от социален работник ОЗД и представител на полицията.

От протокол от 29.05.2025 г. /л. 389 от адм. преписка/ се установява, че адресът на Б. Е. П. е посетен от социален работник ОЗД и инсп. ДПС, но в жилището нямало никой, както и че същата не е открита и във фитнес салона, в който според бащата на детето тя престоява.

През м. май 2025 г. М. Л. е изпратил на електронната поща на Б. П. пет писма /л. 588-596 от адм. преписка/, с които се опитва да инициира среща между него и детето Н. М. Л., на които няма получен отговор.

На 04.06.2025 г. в Агенция за социално подпомагане е постъпил сигнал от М. Х. Л. /л. 353-359 от адм. преписка/ с искане за оказване на съдействие за уговаряне на среща между детето Н. М. Л. и семейството му – баща, полусестри, баби, като при нужда иска да се издаде задължително предписание на майката да не възпрепятства контактите на детето с бащата.

На 20.06.2025 г. жилището на Б. Е. П. е посетено от служители на ОЗД към ДСП – Варна, но същата отново не е открита, за което с съставен протокол.

На 24.06.2025 г. е изпратено писмо /л. 319 от адм. преписка/ до началника на Първо РУ на ОД на МВР – Варна с искане за оказване на съдействие за откриване на майката Б. Е. П. с цел установяване състоянието на детето Н. М. Л. и грижите, които тя полага по отношение на дъщеря си.

Видно от протокол от проведена среща на 27.06.2025 г. /л. 377 от адм. преписка/, на посочената дата адресът на Б. Е. П. е посетен от социални работници при ДСП – Варна, но същата отново не е намерена.

На 30.06.2025 г. от социалните работници е изпратено писмо до Директора на ДСП – Варна /л. 375 от адм. преписка/, в което се сочи, че опитите за осъществяване на контакт с Б. Е. П., отново са неуспешни.

Съгласно протокол от среща, проведена на 15.07.2025 г. пред дома на Б. П. /л. 365 от адм. преписка/, детето Н. М. Л. е в добро състояние, като майката е консултирана за необходимостта от съдействие на ОЗД.

На 22.07.2025 г. от социален работник при ДСП – Варна е изпратено съобщение по пощата /л. 355 от адм. преписка/ и по електронната поща /л. 359 от адм. преписка/ на Б. Е. П., с което, предвид неколкократни неуспешни опита за осъществяване на връзка по телефона, въпреки декларираното от нея на проведената пред дома й среща на 15.07.2025 г. съгласие за откликване на обажданията, до нея е отправена покана да се яви в офиса на ОЗД, като за целта се обади на социалния работник за уговаряне на удобна за нея дата и час. Видно от приложеното на л. 345-346 от адм. преписка известие за доставяне пратката се е върнала като непотърсена.

В протокол от преглед на оценката на случая и плана за действие от 08.08.2025 г. /л. 297-299 от адм. преписка/ е посочено, че майката на детето Н. М. Л. не оказва съдействие на служителите на ОЗД, поради което ще й бъдат издадени задължителни предписания по чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет. Посочено е, че при необходимост майката ще бъде насочена към ползване на социална услуга.

На 25.08.2025 г. с писмо, изпратено по пощата /л. 319 от адм. преписка/ и по електронната поща /л. 321 от адм. преписка/, Б. Е. П. отново е поканена да се яви в офиса на ОЗД в удобен за нея ден и час.

Видно от протокол от 03.09.2025 г. /л. 256 от адм. преписка/ домът на Б. П. е посетен в 09:00 ч., като на адреса не е открит никой и никой не е отворил.

Видно от писмо изх. № СГ/Д-В/566-019/11.09.2025 г. от Директора на ДСП – Велико Търново /л. 208 от адм. преписка/ Б. П. е търсена неколкократно по телефона относно уговаряне на среща, но същата не отговаря. На 09.09.2025 г. е посетен адресът в гр. Велико Търново, на който по данни на бащата М. Л. П. живее в момента с двете си деца, като лицето не е открито, оставена е покана за провеждане на среща – разговор в ОЗД Велико Търново.

С Решение № 3390/30.09.2025 г. на Районен съд – Варна, постановено по гражданско дело № 20253110107587 по описа за 2025 г. /л. 73-81 от адм. преписка/, М. Х. Л. е задължен, на основание чл. 5, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б. Е. П.; на основание чл. 5, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗЗДН му е забранено да приближава на по-малко от 20 /двадесет/ метра Б. Е. П., жилището й, находящо се в гр. Варна, [улица], ет. 4, ап. 8, ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Варна с площ 1034 кв.м., и построената в него сграда с [идентификатор] с площ 415 кв.м., находящи се в гр. Варна, район Аспарухово, с.о. „Прибой“, местата за социални контакти и отдих на П., за срок от 18 месеца, считано от 12.06.2025 г.; на основание чл. 5, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 от ЗЗДН му е забранено да осъществява контакт с Б. Е. П. под каквато й да е форма – пряко или косвено, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 18 месеца, считано от 12.06.2025 година.