Решение № 176 от 11.11.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 34/2024
- Вид
- Решение № 176
- Подписан
- 11.11.2024
- В сила
- 20.12.2024
- Състав
- Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117, ал.7 · Закон за енергетиката
- чл.117, ал.8 · Закон за енергетиката
- чл. 19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 176 гр. Варна, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500034 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. 34/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, подадена чрез юк. Н., против решение № 1157/18.10.2023 г. по гр.д. № 1328/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която „Електроразпределение Север“ АД е осъдено да заплати на „Холидей Инвест" ЕООД сумата от 129 193,35 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване чрез използване на трафопост 630kV с идентификатор ***, находящ се в сграда в гр.Варна, ул.„*. *" №*, за периода 22.06.2017г. до 14.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 21.06.2022г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата 9158,44 лева представляващи съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената част на предявения иск, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Въззивникът е настоявал, че решението на окръжния съд в обжалваната му част е неправилно - постановено в противоречие с процесуалния и с материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му в обжалваната част и за отхвърляне на иска с присъждане на разноските, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Навел е оплаквания, че окръжният съд при 1 неизяснена фактическа обстановка и в разрез с доказателствата по делото, включително и с установеното от заключението на вещото лице, че процесните съоръжения са заведени като стока и никакви разходи за поддръжка не са направени от ищцовото дружество, е достигнал до погрешен извод за наличие на обедняване на последния и за заплащане на обезщетение по реда на чл.59 от ЗЗД. Съдът кредитирал изцяло като компетентно и обективно дадено заключението на назначеното по делото вещо лице по Съдебно-счетоводната експертиза, без да съобрази оспорването й от ответника и възраженията му, че същата е изготвена при липсата на стойност на процесния трафопост като ДМА, предвид завеждането му в счетоводството на ищеца като „стока“ и в този смисъл е необоснована. Сочил е, че заключението на експерта не е изготвено съобразно приложимата Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, тъй като за изчисляване цената за достъп е било необходимо ищецът по делото да предостави извлечение от инвентарната книга с балансовата стойност на енергийния обект към края н а всяка година, предхождаща прилагането на цената за процесния период, каквото в случая, предвид завеждане на трафопоста като стока, липсвало. Освен това, окръжният съд при липсата на специални знания и липса на назначена експертиза, сам преизчислил размера на дължимото обезщетение относимо за частта от периода непокрита от погасителна давност и при несъобразяване, че величините по методиката не са константни, а променливи за всеки месец.
Настоявал е, че цената за достъп не била определена съгласно правилното използване на стойностите на всички компоненти по разписаната формула в Методиката, което я правело неприложима към определяне размера на претендираното обезщетение.
Въззиваемото дружество „Холидей Инвест“ ЕООД, чрез адв. Б., е подал писмен отговор на въззивната жалба и по съображения за неоснователността й и за правилността на решението в обжалваната му част е молил за потвърждаването му и за присъждане на сторените по делото разноски.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен искът на „Холидей Инвест“ ЕООД против „Електроразпределение Север“ АД в частта, за разликата над уважения размер от 129193,35 лева до пълно предявения размер от 168 050,51 лева, както и за периода 16.03.2016г.21.06.2017г.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните чрез своите процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба и отговора и са претендирали присъждане на разноски.
Съдът, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение 2 за валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част, а по правилността му с оглед наведените оплаквания, доводите на двете страни и доказателствата по делото, намира следното:
Предявеният от
„Холидей
Инвест"
ЕООД против
„Електроразпределение север" иск е по чл. 59 ЗЗД, и след изменението му в съдебно заседание от 27.04.2023г., е за осъждане на ответника да заплати на и щ е ц а сумата от 168 050,01 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника чрез използване на собствен на ищеца трафопост 630kV идентификатор №*** по КК и КР на Варна, находящ се в сграда в гр.Варна, ул.„*. *" №* за периода от 16.03.2016г. до 14.02.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от депозиране на исковата молба - 21.06.2022г. до пълното й изплащане.
Ответникът е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете и е претендирал за присъждане на разноски, като релевантните възражения в настоящото производство са наведените във въззивната жалба. Предмет на настоящото въззивно производство е искът до размер на 129 193,35 лева и за периода 22.06.2017г. до 14.02.2022г.
Установено от доказателствата по делото и понастоящем страните не спорят по следната фактическа обстановка:
Ищецът е собственик на процесния обект, представляващ трафопост в сутеренния етаж на сграда, по сключен с „Металекс Билд” ООД договор за продажба от 09.03.2010 г., обективиран в нотариален акт № 97, том I, рег.№ 2176, дело 92/2010 г. на нотариус Ал. Г. с район на действие района на Районен съд Варна. Трафопостът 630 кВ в жилищната сграда в гр. Варна, ж.к.
Л., УПИ ІІІ-142, кв.18, 23-ти м.р. на града е изграден от „Елмар-МД“ ЕООД по възлагане от „Металекс Билд“ ООД с договор от 18.04.2007г. за окончателна стойност 98500 лева без ДДС. На 06.11.2007 г., между продавача „Металекс Билд” ООД и "Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ" АД (сега „Електроразпределение Север“ АД) е сключен договор (ДАМВ 07-0032/09.02.2007 -ДАМВ070119/30.10.2007г.) за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа, на основание чл. 15 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /отм./, с който са определени необходимите условия за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ответника на обект жилищна сграда в гр.Варна. В чл.2 /1/ от договора е прието, че присъединяването ще се извърши включително и чрез изграждане на трафопост, вграден в сградата.
Изграждането на присъединителните съоръжения е вменено на потребителя.
Ответникът се задължава да присъедини изградените от потребителя съоръжения към съществуващата електроразпределителна мрежа при условие, че са изградени и приети в съответствие с изискванията на действащата 3 нормативна уредба /чл. 17 от договора/. Поставянето под напрежение на електрическите съоръжения /чл. 21 от договора/ следва да стане след подаване на заявление за продажба на електрическа енергия от потребителя и при наличие на документи: за въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване и на обекта, декларация за съответствие на електрическите инсталации с изискванията за безопасност и технически норми и представени документи за прехвърляне на собствеността върху съоръженията, правото на собственост или право на строеж върху съответна част от имота и учредяване на сервитутни права, съгласно чл.32 от договора. Според чл.22 от договора, „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ“ АД има правото съгласно чл. 20, ал.7 от НПППЕЕПРЕМ да придобие собствеността върху изградените от потребителя присъединителни съоръжения по реда на чл.20, ал.5 на Наредбата, като правото на собственост върху трафопост преминава в полза на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ“ АД от изповядване на сделката пред нотариуса и вписването и в регистъра. Визираният в договора текст на чл. 20, ал.5 от НПППЕЕПРЕМ /в редакцията й към датата на сключване на договора/ гласи, че лицето, с което се сключва договора за присъединяване, може да поеме задължение за изграждане на съоръженията за присъединяване със съгласието на преносното или съответното разпределително предприятие, а съгласно ал.7, че изградените съоръжения за присъединяване по ал. 5 се прехвърлят възмездно в собственост на преносното или съответното разпределително предприятие на база на взаимно признати разходи. Според чл.29, ал.1 от договора, на осн. чл.20, ал.7 от НПППЕЕПРЕМ потребителят се задължава да прехвърли възмездно в собственост на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ“ АД изградените присъединителни съоръжения по реда на чл. 20, ал.5 от НПППЕЕПРЕМ и техните сервитути на база взаимно признати разходи, а съгласно чл. 29, ал. 2 от договора, след издаване на разрешение за ползване за присъединителните съоръжения, той трябва да предаде владението на съоръженията с приемо-предавателен протокол и да представи на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ“ АД необходимия набор документи за прехвърлянето им в собственост. Страните по договора са се споразумели, че направените разходи от потребителя за изграждането и приемане на присъединителните съоръжения, се компенсират чрез прихващане с дължимата от потребителя цена за присъединяване, след постигане на взаимно споразумение за стойността на съоръженията, а разликата следва да се преведе по банкова сметка на съответната страна /чл. 45 и чл.46 от договора/. Според чл. 57 от договора, в случай на промяна собствеността на присъединявания обект, новият собственик встъпва в правата и задълженията по договора, а съгласно чл. 58, в частта за прехвърляне на присъединителните съоръжения, договорът е предварителен по чл. 19, ал.3 от ЗЗД и „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ“ АД има право да иска обявяването му за окончателен от съда, ако потребителят не 4 подаде документи за прехвърляне на собствеността на изградените присъединителни съоръжения след издаване на разрешение за ползване за тях.
Трафопостът е изграден и с разрешение за ползване от 19.01.2010 г., жилищната сграда с вградения трафопост е въведена в експлоатация.
На 09.03.2010 г., трафопостът е продаден на ищеца по делото.
Във връзка с подадено на 28.10.2010 г. от „Холидей Инвест” ЕООД до „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ“ АД искане за промяна на потребител по договора за присъединяване, последното дружество е отговорило на 08.12.2010 г., че доколкото потребителите са повече, договорът трябва да бъде сключен с всички собственици на сградата и в тази връзка следва да се представят документи за собственост на всички лица за изготвяне на допълнително споразумение и продължаване на процедурата по придобиване на съоръженията от страна на електроразпределителното дружество. Посочено е, че съоръженията следва да бъдат предадени в собственост на „Е.ОН България Мрежи“ АД от страните по договора и едновременно с това и платена цената за присъединяване чрез прихващане с насрещно дължимата от дружеството цена от 58152 лева.
Не е спорно по делото, че приемо-предавателен протокол за предаване владението на трафопоста /съгласно чл. 29, ал. 2 от договора/, не е подписан между страните /съответно с праводателя на ищеца/, че договор между собственика на трафопоста и ответника по делото за предоставяне на достъп до трафопоста по чл. 117, ал.7 ЗЕ, в редакцията преди изменението от 2012 г. и съответно по чл.117, ал.8 от ЗЕ в редакцията след това не е сключен и че ответникът е ползвал съоръжението в процесния период от 16.03.2016г. до 14.02.2022г., като е осъществявал пренос на електрическа енергия и до други потребители без да е заплащал цена за това ползване. За ползването на трафопоста в предходните периоди от 09.03.2010г. до 01.03.2013г. и от 02.03.2013г. до 16.03.2016г., с решения по в.гр. дело № 477/2017г. по описа на Апелативен съд – Варна и по гр. дело № 1314/2016г. по описа на ВОС, „Енерго-про Мрежи“ АД (сега „Електроразпределение Север“ АД) е било осъдено да заплати на „Холидей Инвест” ЕООД обезщетения по чл. 59 ЗЗД.