Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 141 от 09.12.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно търговско дело 1311/2021
Вид
Решение № 141
Подписан
09.12.2021
В сила
06.01.2023
Състав
Димитър Миков Христов, Христо Василев Симитчиев, Анна Тодорова Трифонова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Стара Загора, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Анна Т. Трифонова

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20215501001311 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Обжалвано е Решение №260554 от 17.06.2021г., постановено по гр. д.

№185/2021г. по описа на PC - Стара Загора, Гражданска колегия, X състав, с което се:

„ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н. П. З., с ЕГН **********, от (адрес),със съдебен адрес: (адрес), чрез адвокат Ж.З. от АК-Стара Загора против „ЗАД Д.“ АД, със седалище и адрес на управление: (адрес), ЕИК *******, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. за сумата от 15 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени от И.Б. при управление на застрахования лек автомобил „***“, с per. № ***** неимуществени вреди от непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от смъртта на внука й И.Г.И., починал в резултат на ПТП на 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.06.2016г. до окончателното им изплащане, както и претендираните разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от АС. Н. З., с ЕГН **********, от ***,със 1 съдебен адрес: (адрес), чрез адвокат Ж.З. от АК-Стара Загора против „ЗАД Д.“ АД, със седалище и адрес на управление: (адрес), ЕИК *******, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. за сумата от 15 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени от И.Б. при управление на застрахования лек автомобил „***“, с per. № ***** неимуществени вреди от непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от смъртта на внука му И.Г.И., починал в резултат на ПТП на 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.06.2016г. до окончателното й изплащане, както и претендираните разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Н. П. З., с ЕГН **********, от (адрес),със съдебен адрес:

(адрес), чрез адвокат Ж.З. от АК-Стара Загора и АС. Н. З., с ЕГН **********, от (адрес),със съдебен адрес: (адрес), чрез адвокат Ж.З. от АКСтара Загора да заплатят на „ЗАД Д.“ АД, със седалище и адрес на управление: (адрес), ЕИК *******, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. сумата от 750 лева, представляваща направени разноски по делото.“ Жалбоподателите Н. П. З., с ЕГН: **********, и АС. Н. З., с ЕГН:

**********, двамата с постоянен адрес: гр. Стара Загора, ул. „Белмекен“ №29, оспорват така постановеното решение, с което исковете им са отхвърлени изцяло, като неправилно и незаконосъобразно поради допуснати противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с константната съдебна практика, за в жалбата се излагат подробни съображения. С жалбата се иска се да се отмени изцяло първоинстанционното решение и да се уважат изцяло предявените искове, като се присъдят и направените от ищците разноски пред двете инстанции.

В законния срок, от ответника „Застрахователно акционерно дружество „Д.” АД, ЕИК: ******* е подаден отговор на въззивната жалба, с който се изразява становище за неоснователност на същата и се моли да се потвърди изцяло първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Старозагорския окръжен съд, като взе предвид твърденията и възраженията в страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

2

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл.269 ГПК, по останалите въпроси, касаещи правилността му, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Всеки от ищците по делото е предявил иск с правна квалификация по чл.226, ал.1 КЗ(отм.), вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати обезщетение от 15000 лв за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на внука на ищците И.Г.И., починал на 12.06.2016г. в резултат на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 11.06.2016г., до окончателното им изплащане. В тази връзка, ИМ се твърди, че на 11.06.2016г., около 14:40 часа, на път II-57, км. 11+200, в землището на Община ***, на надлеза над АМ „Тракия“, до с. *, при управление на МПС - л.а. „***“, с per. № *****, водачът И.Б., с ЕГН:********** причинила по непредпазливост смъртта на И.Г.И., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. Стара Загора - внук на ищците Н. П. З. и АС. Н. З..

Пасивната легитимация на ответника ЗАД„Д.” АД по предявените искове е обусловена от твърдението на ищците, че към датата на ПТП, за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач И.Б., имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „Застрахователно акционерно дружество Д.“ АД по застрахователна полица № BG/ЗО/115002122673, сключена на 17.08.2015г., валидна от 17.08.2015г. до 17.08.2016г.

Във връзка с така изложената фактология, на първо място, следва да се посочи, че съгласно § 22 от ДР на Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2016г.) „За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс.“ По делото няма спор относно факта на сключването на застрахователна полица № BG/ЗО/115002122673, на 17.08.2015г., относно периода й на валидност, вкл. действието й към датата на ПТП, както и че със същата е застрахована гражданската отговорност на водача на л.а. „***“, с per. № ***** И.Б.. Следователно, приложими в конкретния спор се явяват нормите на част четвърта - „Застрахователен договор“, от отменения Кодекс за застраховането, в това число, както общата част (гл.18), така и гл.19 3

„Имуществено отговорност“. застраховане“ и гл.20

„Застраховане на гражданска

Съгласно чл.226, ал.1 КЗ, „Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.“ По делото няма спор, а и се установява от представените доказателства, че ищците Н. П. З. и АС. Н. З. са съответно баба и дядо на И.Г.И., с ЕГН:**********, както и че последният е починал на 12.06.2020г. при ПТП, причинено виновно от водача на л.а. „***“, с per. № ***** И.Б..

Съгласно чл.300 ГПК, „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца“. Видно от представената по делото, във връзка с настъпилото ПТП е било образувано досъдебно производство, въз основа на което срещу виновния водач е бил внесен обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД №62/2019г. по описа на ОС - Стара Загора, завършило с Присъда №13 от 09.04.2019г., с която съдът е признал подсъдимата И.Б. за виновна в това, че на 11.06.2016г., на път И-57, на моста над АМ „Тракия“, км. 11+200, в землището на с. *, общ. ***, обл. Стара Загора, при управление на МПС - л.а. „***“, с per. № *****, нарушила правилата за движение, предвидени в ЗДвП, а именно: чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение имало две пътни ленти, като водач на пътно превозно средство нарушила въведената забрана да не навлиза и да не се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, като по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице и телесна повреда на повече от едно лице, както следва: причинила смъртта на И.Г.Е., роден на 17.02.1955г. и на И.Г.И., роден на 09.11.2008г., и причинила многостепенна средна телесна повреда на А.Ч.Т., роден на 27.08.1987г., изразяваща се в черепномозъчна травма и в гръдна травма, всяка от които осъществявала медикобиологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затруднение на движенията на снагата, трайно затруднение на движенията на десния горен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, и причинила многостепенна средна телесна повреда на Г.И.Г., роден на 27.08.1977г., изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десния долен крайник и трайно затруднение на движенията на 4 левия долен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.З, б.

„б“, вр. ал.1, б. „б“ и б. „в“, вр. чл.342, ал.1, предл.З от НК и чл.58а, ал.1 от НК и я осъдили на „лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. Постановената присъда не била обжалвана и влязла в сила на 24.04.2019г.

Следователно, настоящият съд, разглеждащ гражданските последици от деянието на подсъдимата И.Б., е обвързан от влязлата в сила присъда относно фактите на настъпване на ПТП като дата, място, участници и механизъм, настъпили смърт и телесни увреждания на пострадали лица, в това число и внукът на ищците, както и виновността на подсъдимата за същите.

Следователно, твърденията в ИМ, че внукът на ищците е починал в резултат на ПТП, виновно причинено от застрахования при ответното дружество водач, са безспорно установени. Ето защо, следва да се даде отговор на въпроса легитимирани ли са ищците да претендират и респ. да получат обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на внука им.

Доколкото ищците са баба и дядо на починалия И.Г.И., те попадат в т.нар в теорията и съдебната практика „широк кръг“ роднини, които са извън посочените с Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на Върховния съд най-близки роднини, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт на пострадалия (неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, лицето, което е съжителствало на съпружески начала, без да е бил сключен брак).

С решение по т.1 на Тълкувателно решение 1/2016 от 21 юни 2018 год на ВКС, ОСНГТК обаче се прие, че: „Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително 5 претърпени от смъртта му вреди.“ С решението по т.2 се обявява за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд, с което е извършено последващо стеснително тълкуване на Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г.

Съгласно чл.124, ал.1, т.1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), „При противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона се приема тълкувателно решение от общото събрание на: 1. наказателната, гражданската или търговската колегия във Върховния касационен съд;“. Според чл.130, ал.2 от ЗСВ, „Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.“ Няма съмнение, че тълкувателните решения и постановления не са с характер на нормативни актове, поради което и за тях не важи общото законово положение, валидно за нормативните актове, че действието им е занапред, т.е. от влизането им в сила, освен ако не се предвиди с изрична норма обратната им сила. В ЗСВ също не е предвидено, че те не са приложими за спорове и фактически отношения, възникнали или осъществени преди приемането им. От самия текст на чл.124, ал.1 ЗСВ е видно, че целта приемането им е преодоляването на противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона, което означава, че не се касае за уреждане точното и правилно прилагане на закона относно някакви нови/нововъзникнали обществени отношения, тъй като повод за постановяване на тълкувателното решение е именно различното и противоречиви разрешаване от съдилищата на спорове относно възникнали преди приемането на тълкувателното решение правоотношения, без да е посочен предел назад във времето. Следователно, нито законово, нито логически може да се отрече приложимостта на тълкувателните решения при разрешаване на висящи/неприключили съдебни спорове, произтичащи от факти и правоотношения, възникнали или осъществени преди приемането им, освен ако от самото съдържание/мотиви не следва такъв извод. С други думи, съдът счита, че от момента на приемането му, всяко тълкувателно решение е задължително за съдилищата и другите органи, визирани в чл.130, ал.2 ЗСВ по всички висящи спорове или процедури.