Решение № 4594 от 02.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4594 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20261100100853 по описа за 2026 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В искова молба от 27.01.2026 г. Х. М. е заявил, че на 05.11.2014 г. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство за престъпление по чл. 219, ал. 4, връзка с ал. 3, връзка с ал. 1, връзка с чл. 2, ал. 2 от НК. След като на два пъти наказателното производство е било прекратявано от съда и връщано на прокуратурата, тя отново е внасяла обвинителен акт срещу Х. М..

На 04.04.2023 г. и на 18.07.2023 г. СГП е прекратила наказателното производство срещу Х. М. поради липса на престъпление, като постановлението за това е влязло в сила на 08.08.2023 г.

[2] Х. М. се е ползвал с уважение сред служителите и клиентите на „БДЖ“ ЕАД, тъй като над 25 години е работил за „БДЖ“ ЕАД и е бил негов изпълнителен директор. От наказателното производство, водено срещу него, Х. М.: е изпитал нервен и психически стрес и напрежение; ограничил е контактите си; имал е повишено кръвно налягане, нестабилна стенокардия и изострена хронична сърдечна недостатъчност. Наказателното производство се 1 е отразило и на отношенията в семейството му, като с децата и внуците му контактът му е бил ограничен поради невъзможността му да ги посещава в чужбина. Преди пенсионирането си той не е можел да намери работа, свързана с железниците, а медиите са отразявали наказателното производство срещу него. Х. М. е заплатил и 5 112,92 евро на адвокати, които са го защитавали в наказателното производство.

[3] Х. М. оценява на 45 000,00 евро неимуществените вреди, които е претърпял от наказателното производство, водено срещу него. Ответникът Прокуратурата на Република България (Прокуратурата) не му е заплатила обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Затова Х. М. моли съда да осъди Прокуратурата да му заплати:

- 45 000,00 евро обезщетение за неимуществени вреди;

- 5 112,92 евро обезщетение за имуществени вреди;

- законната лихва върху обезщетенията от 0 8.08.2023 г. до окончателното изплащане;

- разноските по делото (исковата молба, л. 2-11 ; молбата, л. 247-249).

2. На ответника

[4] Прокуратурата оспорва предявения иск. Тя заявява, че:

1. постановлението за прекратяване на наказателното производство не е влязло в сила, тъй като не е било съобщено на Х. М.;

2. Х. М. не е претърпял неимуществени вреди от наказателното производство, което е било водено срещу него;

3. не е претърпял твърдените имуществени и неимуществени вреди от наказателното производство, а физическото му състояние се е влошило не от воденото наказателно производство, а от причиняване на средна телесна повреда на пешеходка;

4. предвид обществения интерес към наказателното производство, Прокуратурата е следвало да предоставя на медиите информация за него;

5. прекомерно е търсеното обезщетение за неимуществени вреди, като се има предвид, че Х. М. е бил осъждан. Затова Прокуратурата моли съда да 2 отхвърли иска (писмения отговор, л. 168-176).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[5] Не се спори, че Х. М. е бил роден на 06.01.1957 г. През 1984 година той е започнал работа за „БДЖ“, гара Подуяне разпределителна, като ръководител движение. През следващите 22 години той е преминал през следните позиции – влаков инспектор, диспечер влак, главен специалист, ръководител на сектор, началник отдел, директор, а на 14.03.2008 г. е бил назначен за изпълнителен директор на „БДЖ“ ЕАД, какъвто е бил до 06.10.2009 г. Той е бил много интелигентен, инициативен и организиран (удостоверението, л. 157; показанията на свидетелите Г. и Д., л. 260-262). В периода 01.04.2008 г.-01.01.2010 г. Х. М. е бил член на консултативния съвет по транспортно застраховане на „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ с възнаграждение от 2 000,00 лева на месец (служебната бележка, л. 158).

[6] На 05.11.2014 г. Х. М. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 219, ал. 4, връзка с ал. 3, връзка с ал. 1, връзка с чл. 2, ал.

2 от НК, като му е била взета мярка за неотклонение подписка (постановлението, л. 14-16 и л. 253-256). След това Прокуратурата е внесла в съда обвинителен акт срещу Х. М. и на 14.02.2017 г. СГС е постановил присъда, с която е признал Х. М. за виновен и му е наложил наказание четири години лишаване от свобода (присъдата, л. 46-50). САС е отменил присъдата и е върнал делото на СГС за разглеждане от друг състав (решението, л. 51-69).

През 2018 г. СГС е прекратил съдебното производство и е върнал на СГП делото за отстраняване на съществени процесуални нарушения (определението, л. 216-220).

[7] През април 2023 г. СГС е прекратила поради липса на престъпление наказателното производство срещу Х. М. (постановлението, л. 113-125 и л.

209-215). Месец по-късно, заместник-апелативен прокурор е отменил постановлението за прекратяване, защото в него са липсвали мотиви защо СГП е приемала, че Х. М. не е бил извършил престъпление (постановлението, 3 л. 203-208). На 25.07.2023 г. СГП е постановила второ постановление, с което е прекратила поради липса на престъпление наказателното производство спрямо Х. М. (постановлението, л. 126-138 и л. 196-202). На 31.07.2023 г. Х.

М. е получил препис от постановлението (л. 250). Не се спори, че той не го е обжалвал и постановлението е влязло в сила на 08.08.2023 г.

[8] По наказателното производство Х. М. е бил представляван от адвокат, на когото е заплатил 2 000,00 лева възнаграждение (л. 251-252).

Наказателното производство е било отразявано в медиите (л. 159).

[9] Докато се е разглеждало наказателното производство, Х. М. е бил обвиняем и по други две производства срещу него с повдигнати обвинения по чл. 219 от НК (справката, л. 178-179). Той също е бил осъден и за извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3 от НК, като му е било наложено наказание лишаване от свобода от една година, чието изпълнение е било отложено за три години, както и лишаване от право да управлява МПС за една година (справката, л. 181).

[10] Междувременно, още през 2005 г. той е заболял от захарен диабет, като е имал и хипертония (решението на ТЕЛК, л. 155-156). Впоследствие той е постъпвал в болница за лечение от: стенокардна сиптоматика и сърдечни оплаквания - 2015 г., 2018 г., 2021 г., 2022 г. (епикризите, л. 139, л. 144-145, л.

149-150, л. 153-154); дископатия и радикулопатия - 2016 г., 2017 г., 2018 г.

(епикризите, л. 141-143); стомашни оплаквания - 2021 г. (епикризата, л. 151).

[11] Наказателното производство се е отразило на Х. М., Външно той не е изглеждал добре. Някои от близките и приятелите му са се отдръпнали от него, но той е останал активен и уважаван в сдружения на бивши служители на БДЖ (показанията на свидетелите Г. и Д., л. 260-262).

[ 1 2 ] Не се спори, че Прокуратурата не е заплащала на Х. М. обезщетение. Той е 5,11 евро държавна такса (л. 13) и 4 000,00 евро на адвокат (л. 12). Прокуратурата не е направила разноски по делото.

4

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[13] Х. М. е предявил два иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) – един за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и втори за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

1. По исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

[14] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление.

Държавата отговаря за това, когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление.

Обезщетението за неимуществени вреди включва и обезщетението от незаконно наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” или „домашен арест“.

[15] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. Х. М. да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това срещу него е било образувано наказателно производство;

2. наказателното производство да е било прекратено поради липса престъпление;

3. Х. М. да е претърпял вреди от наказателното производство;

4. Прокуратурата да не му е заплатила обезщетение.

[16] Съдът установи, че Х. М.:

1. е бил привлечен като обвиняем по процесното наказателно производство;

2. Прокуратурата е прекратила наказателното производство поради липсата на престъпление;

3. от наказателното производство Х. М. е претърпял имуществени и неимуществени вреди;

5