Решение № 692 от 27.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 692 гр. Пловдив, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. У. при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. У. Административно наказателно дело № 20265330200661 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

25-1030008658/28.11.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР - Пловдив, Сектор Пътна полиция - Пловдив, с което на Б. К. С., ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева с еврова равностойност 153,39 евро за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Моли да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 19.12.2025г., а жалбата е подадена на 23.12.2025г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Като съобрази становищата на страните и събраните доказателства, съдът намери от фактическа страна следното:

На 06.11.2025г. в 23,00ч. в гр. Пловдив, на бул. Шести септември до номер 240, жалб. С. управлявал в посока от запад към изток л.а. Ауди КУ2 с рег. № ****, като преминал през камък, намиращ се на пътното платно и спукал картер, с което реализирал ПТП с материални щети. На мястото на ПТП пристигнал полицейски екип, в който бил св. З. У. – актосъставител. За констатираното ПТП свидетелят издал Протокол за ПТП № 2025-1024-545001 от 07.11.2025г., като констатирал видими щети по автомобила – картер и други. За така констатираното св. У. издал АУАН, който бил подписан без възражения от жалбоподателя. Впоследствие било издадено и обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена по делото на първо място въз основа на презумптивната сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП на издадения АУАН. В случая в хода на производството презумптивната сила на АУАН не само не беше опровергана, а напротив, същата беше напълно потвърдена от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. От показанията на св. У. се изясняват фактите, свързани с констатираното от него ПТП. Същият изяснява и конкретната причина за настъпилото ПТП – наличието на камък от пътното платно, от който бил спукан картерът на управлявания от водача автомобил. Същевременно, от страна на жалбоподателя не се твърдят, нито се представят доказателства, сочещи на наличие на други обстоятелства, които да са довели до процесното ПТП, като същевременно видно е и че същият се е съгласил с посоченото в АУАН чрез подписа му без възражения, като в срока за възражение не е посочил други фактори, повлияли за настъпването на ПТП. Действително актосъставителят не е бил очевидец на конкретния инцидент, но същевременно описаното в АУАН и изяснено от актосъставителя се подкрепя и от съставения от последния Протокол за ПТП, който също е бил подписан от водача без възражения, поради което и съдът намери, че не са налице обстоятелства, опровергаващи презумптивната доказателствена сила на АУАН, поради което и счете, че описаната в него фактическа обстановка е и осъществилата се в обективната действителност.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до 2 следните правни изводи:

Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 07.11.2025г., за нарушение, извършено на 06.11.2025г., а НП - на 28.11.2025г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.

По отношение на възражението на жалбоподателя за липса на надлежно описание на съставомерните факти, съдът намери същото за неоснователно.

Видно е, че административнонаказващият орган е изложил твърдения за наличието на несъобразяване на скоростта на водача с оглед конкретни условия на видимост, като не е спрял пред предвидимо препятствие – камък, и с което именно водачът не се е съобразил при избирането на скоростта си на движение. По отношение на възражението, че не е посочена конкретна скорост на движение, съдът констатира, че същото от една страна не се явява необходимо, а е и обективно невъзможно с оглед липсата на мястото на техническо средство за измерване на скоростта, което да е отчело конкретна такава. Самият факт на настъпване на ПТП с материални щети е достатъчно основание да се приеме, че скоростта на движение на водача не е била съобразена с горепосочените условия на пътя и наличното препятствие, поради което и съдът не намери да е налице нарушение на правилата за описание на деянието от обективна страна. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция – Решение № 9183 от 28.10.2024 г. на АдмС Пловдив по к. а. н. д. № 1517/2024 г. „Неоснователно е възражението на касатора за съществена непълнота в установената от контролните органи фактическа обстановка, поради непосочване на скоростта, с която се е движел водача. Законът не изисква наличието на такава информация като 3 съставомерен признак на нарушението. В подобни случай, при липсата на очевидци на извършване на нарушението, единствено нарушителят може да даде сведение за скоростта, с която се е движил, което разбира се следва да се цени критично с оглед заинтересоваността му от изхода на спора.“, Решение № 10476 от 24.11.2025 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2072/2025 г. „правилно РС е посочил, че е без значение каква е била конкретната скорост – след като скоростта, с която се е движел водачът е направила невъзможно спирането на управляваното от него ППС и от това е настъпило ПТП, то същата е била несъобразена.“, Решение № 1118 от 7.02.2025 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2310/2024 г. и др.

В тази връзка съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, доколкото същият, при конкретно посочени условия (наличие на препятствие на пътя), не е съобразил скоростта си на движение, при което е осъществил пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, с което е била причинена повреда на пътното превозно средство.

Правилно е определена и санкционната норма на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП. Размерът на глобата е правилно определен в абсолютно предвидения от законодателя размер от 300 лв. с еврова равностойност 153,39 евро (към момента на извършване на деянието) и който в пълна степен ще въздейства предупредително и превъзпитателно на дееца в последващи случаи да съобразява избора на скоростта си с конкретните налични условия, за да се избегне настъпване на други ПТП-та.

При така изложеното, процесното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на делото, разноски са дължими на въззиваемата страна и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него в това производство, съобразно с нормата на чл.63д, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството, както и факт ът, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмено становище от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД 4 на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 66,47 евро.

По аргумент от т.6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващият орган. В случая това е ОДМВР- Пловдив.

Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление

№

25-1030008658/28.11.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР - Пловдив, Сектор Пътна полиция - Пловдив, с което на Б. К. С., ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева с еврова равностойност 153,39 евро за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Б. К. С., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР-Пловдив сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство от юрисконсулт в размер на 66,47 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5