Решение № 90 от 10.03.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. П., 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20251230100703 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по искова молба (поправена такава) подадена от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК: 200385975, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 4, представлявано от Н.П.П. и Л.К.Д., чрез адв. С. К. К., със съдебен адрес гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 4, против П. К. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., ул.

„Б.“ № 54.

Сочи се в исковата молба, че на 11.04.2022 г., между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 4053520377/11.04.2022 г., по силата на който ответникът е получил в заем сума в размер на 5 261,18 лв., която е следвало да върне на 48 равни месечни вноски, всяка на стойност 154,33 лв., като последната месечна вноска е изравнителна и е на стойност 154,31 лв., с краен срок, за който е сключен договорът - 15.04.2026 г. По цитирания договор са уговорени годишен лихвен процент в размер на 17.92 % и годишен процент на разходите в размер на 19.47 %. В срока, посочен в договора, кредитополучателят е следвало да върне сума в общ размер на 7 407,82 лв., съгласно погасителния план, приложен към договора, като първата погасителна вноска е била дължима на 15.05.2022 г., а последната е с падеж 15.04.2026 г. Посочва се още, че на 24.07.2024 г. дружеството - кредитор „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД чрез Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), е прехвърлило вземането си по Договор за потребителски кредит № 4053520377 от 1

11.04.2022 г., сключен с ответника, на ищцовото дружество „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, в резултат на което последното дружество е встъпило в правата на кредитора по цитирания потребителски договор. В изпълнение на разпоредбата на чл.

99 ЗЗД, на ответника е изпратено уведомление за цесията с препоръчано писмо, като последното е върнато като неполучено.

Релевира се, че кредитополучателят не е изпълнявал точно задължението си за плащане на погасителните вноски по договора, като е платил единствено сума в общ размер на 1 551 лв., с която са погасени изцяло десет вноски, съгласно погасителния план и е погасена частично 11-тата вноска, по която е погасена главницата до сума от 7,70 лв. След това кредитополучателят окончателно е преустановил плащанията по договора и към 15.03.2023 г. е изпаднал в забава. Предвид обстоятелството, че плащанията по договора са преустановени окончателно, към дата 15.05.2023 г., на основание чл. 16.2 от договора, цялата отпусната сума по него е станала предсрочно изискуема, тъй като към посочената дата е било налице просрочие на три поредни месечни вноски по договора. В тази връзка се твърди, че получаването на уведомление за предсрочна изискуемост от длъжника е елемент от фактическия състав само на обявяването на предсрочна изискуемост, но не е част от фактическия състав на настъпването й, както и че позоваването на предсрочната изискуемост не променя датата, на която същата е настъпила. Предвид изложеното и съгласно мотивите към т.

18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ищцовото дружество заявява изрично, че в качеството си на кредитор по цитирания договор за потребителски кредит, претендира плащането на всички дължими по договора суми от кредитополучателя, на основание настъпила предсрочна изискуемост по договора, като заявява още претенцията на дружеството предсрочната изискуемост да бъде обявена на ответника чрез връчването на исковата молба.

Във връзка с настъпилата по договора предсрочна изискуемост и претенцията за нейното обявяване чрез връчването на исковата молба, както и предвид ТР от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк.д. № 3/2017 г., се твърди, че по процесния договор се дължи възнаградителна лихва за периода от датата на изпадане в забава - 15.03.2023 г. до датата на настъпване на предсрочна изискуемост - 15.05.2023 г., като съгласно погасителния план към договора, дължимата договорна лихва за посочения период е в размер на 195,44 лв.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди П. К. К., ЕГН:

**********, в качеството на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 4053520377/11.04.2022 г., да заплати на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, в качеството на кредитор, на основание настъпила по договора предсрочна изискуемост, следните суми: 4 443,79 лв. – дължима главница за периода 15.03.2023 г. - 15.04.2026 г.; 195,44 лв. – договорна лихва за периода 15.03.2023 г. - 15.05.2023 г.; 1 034,09 лв. – законна 2 лихва за забава за периода 15.05.2023 г. - 30.01.2025 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/; законна лихва за забава върху главницата – от 30.01.2025 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането; 379,23 лв. – разноски в заповедното производство: 119,23 лв. - платена ДТ и 260 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Евентуално, само в случай че горепосочените искове бъдат отхвърлени, съдът да постанови решение, с което да осъди П. К. К., ЕГН: **********, в качеството на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 4053520377/11.04.2022 г., да заплати на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, в качеството на кредитор, на основание настъпил падеж по договора, следните суми: 2 382,60 лв. – главница по договор за кредит за периода 15.03.2023 г. - 15.01.2025 г. /изцяло падежирали вноски/; 1 159,32 лв.

– договорна лихва за периода 15.03.2023 г. - 15.01.2025 г. /изцяло падежирали вноски/;

293,51 лв. – законна лихва за забава, начислена върху всяка просрочена вноска, считано от датата на забава до 30.01.2025 г. /датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК в съда/; законна лихва за забава върху главницата – от 30.01.2025 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането;

379,23 лв. – разноски в заповедното производство: 119,23 лв. - платена ДТ и 260 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Претендират се и сторените по настоящото дело разноски.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от процесуалния представител на ответната страна, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Последните се оспорват както по основание, така и по размер, като се оспорва и настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. В отговора е обективирано възражение за нищожност на договорите за потребителски паричен заем, в това число, но не само, тъй като в клаузите от договора, отнасящи се до определянето на ГПР, последният не е посочен, не е индивидуализирана стоката, за която е предоставен потребителския кредит, като клаузите на договора са неравноправни, противоречащи на добрите нрави и нарушаващи разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО. Посочва се, че за процесния договор е приложим Закона за потребителския кредит, като се твърди, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като в същия не са посочени изрично и изчерпателно всички разходи, които следва да се понесат от кредитополучателя по договора, както и кои разходи са включени в годишния процент на разходите по същия. Навежда се, че в процесния договор не е посочен размерът на ГПР, а единствено общата сума, която следва да се върне, като се уточнява, че има съществена разлика между посочената цифром сума и тази, посочена словом.

Релевира се, че посочените допускания при изчисляване на ГПР не са достатъчни, за да се приеме, че е налице ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора 3 по смисъла на чл. 10 от ЗПК, като това обстоятелство не е дало възможност ответникът да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Твърди се още, че в процесния потребителски договор не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК, тъй като липсва индивидуализация и конкретизация на стоките, като последните не са описани и не е посочена цената на всяка една от тях.

Предвид неизпълнението на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 8 и т. 10 от ЗПК, се сочи, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, като съгласно чл. 23 ЗПК се дължи само чистата сума. В тази връзка се посочва, че искът е основателен за сума в размер на 3 710 лв., която е формирана като разлика между сумата на отпуснатия кредит в размер на 5 261 лв. и платената от ответника сума в размер на 1 551 лв.

Независимо от изложеното, се сочи, че ищцовата претенция е недължима на твърдяното основание, тъй като заповедното производство е инициирано за вземания, произтичащи от договорно правоотношение, като същевременно се навежда, че същият договор е недействителен. В тази връзка се твърди, че искът, въз основа на който е образувано производството по чл. 422 ГПК следва да е идентичен по своето основание, размер и период на претенцията с претендираните такива в заповедното производство, като се изразява становище, че в исковото производство не може да се приеме дължимостта на вземането за главница и лихва, произтичащи от договорно основание, а не на основание чл. 23 от ЗПК, като дадено по недействително правоотношение.

Моли за отхвърляне на исковите претенции, като неоснователни. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява, от процесуалния представител са депозирани молби, с които молят предявените искове да бъдат уважени като основателни и доказани. Претендират сторените разноски.

Ответникът П. К., редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен представител, който поддържа подадения писмен отговор и моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

По делото са ангажирани писмени доказателства, прието е заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, като разгледа приложените по делото писмени доказателства, както и становищата на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от приложеното и прието ч. гр. д. № 128 по описа на П.кия районен съд за 2025 г., че ищецът е подал заявление вх. № 923/30.01.2025 г. по реда на чл. 410 ГПК, като е поискал да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу 4 длъжника П. К..

С Разпореждане № 158 от 12.02.2025 г. постановено от заповедния съд, Районен съд – П. е оставил без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Представени и приети като доказателства по делото са копия на Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит от „Ти Би Ай Банк“, Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, Договор за потребителски кредит № 4053520377 от 11.04.2022 г., 2 броя Декларация от 11.04.2022 г., Рамков договор за платежни услуги за физически лица от 11.04.2022 г., Общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Мост Финанс Мениджмънт“ АД на 24.07.2024 г., Уведомление за прехвърляне на вземания /цесия/ до П. К., Договор за продажба на вземания /цесия/ от 24.07.2024 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Мост Финанс Мениджмънт“ АД.

Приобщени към доказателствения материал по делото са и изисканите от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД документи, а именно: преводно нареждане от 22.04.2022 г. за преведена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сума в полза на „Рейнбоу Б.“ ЕООД, както и справка за направени плащания по Договор за потребителски кредит от 11.04.2022 г.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза се установява, че сумата предоставена на кредитополучателя по Договор за потребителски кредит № 4053520377/11.04.2022 г. е в размер на 5 261,18 лева е стойността на избраната от потребителя стока „Прахосмукачка Рейнбоу“, закупена от кредитополучателя, като съгласно чл. 7. 2. 1 от Договора е преведена на 20.04.2022 г. по банковата сметка на продавача „Рейнбоу Б.“ ЕООД.