Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260152 от 11.03.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1701/2021
Вид
Решение № 260152
Подписан
11.03.2022
В сила
12.04.2022
Състав
МОНИКА ЛЮБЧОВА ЖЕКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№260152/11.3.2022г.

Гр.Варна,11.03.2022 год.

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ

СЪСТАВ, в публично открито съдебно заседание, проведено на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА

ЖЕКОВА

При участието на секретаря

Христина Христова, като разгледа докладваното от Председателя на състава гражданско дело № 1701 по описа за 2021 г. на ВРС, XLII –ри състав,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена във ВРС на дата 4.2.2021 г., допълнително уточнена с писмена молба от 25.2.2021 г.Исковата молба е предявена от ищцовото дружество,,Б. П. П. Ф.” С.А., П. рег. № *, чрез Б. П. П. Ф. С.А., клон България ЕИК *със седалище и адрес на управление :*,представлявано от законния представител Д. Д., чрез юрисконсулт Н. М.против ответника М.И.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при вписана цена на иска в титулната част на исковата молба 529,48 лв.

Настоящото исково производство е образувано след заповедното производство – частно гр .дело № 12251/2020 г. по описа на ВРС ХLII- ри състав.

С предявения специален положителен установителен иск заявителя по заповедното производство – сега ищец цели да установи със СПН, че в полза на ищцовата страна съществуват паричните вземания за които заповедния съд е издал Заповед № 260488/1.10.2020г.за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по частно гр.дело №

12251/2020 г. по описа на съда за 2020 г., 42 състав.Видно и от петитума на иска и от заповедта по чл.410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, предмета на установителна защита включва следните парични вземания: сумата от

457,99 лв. (четиристотин петдесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит №

CREX-17087525, сключен на 16.06.2019 г. между М.И.Й. и „Б. П. П. Ф.” ЕАД; сумата от 35,21 лв. (тридесет и пет лева и двадесет и една стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 20.12.2019 г., сумата от 36,28 лв. (тридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 20.10.2019 г. до 16.09.2020 г.,ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 30.09.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК (Вземания, произтичащи от следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит № CREX-17087525, сключен на 16.06.2019 г. между М.И.Й. и „Б. П. П. Ф.” ЕАД).

В исковата си молба ищцовата страна е навела следните правно релевантни фактически твърдения, а именно:Със съобщение по частно гр. д. № 12251/2020 г. по описа на РС Варна на ищцовата страна / заявител в заповедното производство/ била предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по частното дело Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Предвид това обстоятелство и с оглед санкцията на чл.415 ГПК ищцовата страна обосновава правния си интерес от водене на настоящата специална установителна защита за установяване съществуването на изискуемо парично вземане по договор за потребителски кредит № CREX-17087525, в общ размер на 529,48 лв., от които 457,99 лв. главница по договора за кредит, 35,21 лв. възнаградителна лихва начислена върху главницата за периода от 20.09.2019 г. до 20.12.2019 г., 36,28 лв. мораторна лихва , начислена върху главницата за периода от 20.10.2019 г. до 16.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.Твърди се, че вземането на ищеца се основава на договор за кредит № CREX-17087525, сключен на 16.06.2019 г. между „Б. П.

П. Ф.“ като кредитор и М.И.Й. като кредитополучател.Кредитът бил сключен за закупуване на стоки и услуги на изплащане за срок от 6 месеца и обхващал периода от сключване на договора до 20.12.2019 год., съгласно погасителен план, включващ периода на падежните дати на месечните погасителни вноски ,размер на вноската и размер на оставащата главница. Сочи се още в исковата молба, че след сключване на договора сумата за закупуване на стоки била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор, а извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създавало задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 6 месени погасителни вноски, всяка в размер на 123,30 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника, пояснява още ищцовата страна, че бил определен годишен процент на разходите, като била посочена и обща сума на плащанията. Месечните погасителни вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка съставляваща печалната на кредитора /чл. 2 от договора/. Надбавката /възнаградителната лихва/ се формирала съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР. ГЛП бил лихвения процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилагал на годишна основа към сумата на усвоения кредит. ГПР показвал действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент по кредита се добавяли всички останали разходи – настоящи и бъдещи , свързани с него. ГПР бил общата цена на кредита за потребителя , изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит, като при изчисляването му се включвали всички задължителни такси за сметка на клиента,свързани с отпускането на кредита. Лихвения процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора, при допускането че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът бил валиден за целия срок като страните изпълнявали задълженията си по него. На осн. чл.1, във вр. с чл. 2 от договора, твърди още ищцовата страна, че за ответника възникнало задължението да погаси заема на 6 месечни вноски, всяка от които по 123,30 лева като в чл.3 о договора било предвидено, че при забава на 1 или повече месечни погасителни вноски , кредитополучателят щял да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за страната. На основание чл. 3 от договора, при забава на 1 или повече вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска.Сочи се още в исковата молба, че обезщетението за забава било равно на ОЛП обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 %. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислявало на база като дневния й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Твърди се, че М.Й. преустановила редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 20.09.2019 г., като към тази дата били платени 2 броя погасителни вноски. На осн. чл.3 от договора, вземането на Б. П. П. Ф. С.А. Клон България ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитопучателят просрочел 2 или повече месечни вноски, което в настоящия случай било на 20.10.2019 г., от която дата, сочи ищцовата страна , че вземането станало лихви и изискуемо в пълния му размер. Предвид изложеното и от кредитора било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми по договор за отпускане на потребителски кредит № CREX-17087525, както следва: 457,99 лв. главница, 35,21 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.10.2019 г. до 20.12.2019 г., 36, 28 лева мораторна лихва за периода от 20.10.2019 г. до 16.09.2020 г. и законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Пояснено е още, че законната лихва за забава била равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1.1., съответно от 1.7. на текущата година плюс 10 %. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли, за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислявала на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 от годишния процент , определен в предходното изречение.

При всичко изложено по-горе ищцовата страна е отправила искането си по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК/ л. 4-ти от делото, прецизирано на л. 27 –ми/ да бъде установено със СПН съществуването на паричните вземания за които заповедният съд е издал Заповедта по чл. 410 ГПК в полза на заявителя, против длъжника /посочени в идентичен начин, така както са цитирани и по-горе в самата Заповед/. Обективирано е искането за присъждане на разноските сторени от заявителя по заповедното дело и на разноските сторени от заявителя в качеството му вече на ищец в исковото производство.

В условията на евентуалност, ищцовата страна е отправила искането, ако ВРС приеме че искът по чл. 422 ГПК е неоснователен и или недоказан поради ненастъпила предсрочна изискуемост, да бъде разгледан осъдителния иск, при релевирано твърдение, че исковата молба има характер на обявление за настъпила предсрочна изискуемост. Посочена е и банковата сметка, водена при „*“ АД, клон България по която ответникът може да извърши плащане. Изрично е отправено искането ВРС да съобрази данните от ТР, нормата на чл. 265 г ТЗ, чл. 265 о ал.

2 ТЗ а именно че с вписването на преобразуването се прекратява преобразуващото дружество, при което правата и задълженията преминават върху приемащото дружество. Ищецът сочи и нормите на чл. 265 м ТЗ, чл. 13 Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент на Съвета във вр. с чл. 3 и чл.4а Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент на Съвета, за да изведе извода,че посочените обстоятелства са вписани в ТР.За доказване на твърденията си ищцовата страна е направила доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез надлежно назначеният му особен представител – адвокат Г.Т. от ВАК, изразява становище и по допустимостта и по основателността на иска:

1.

Особеният представител на ответника оспорва подписа на кредитополучателя М.И.Й. под договора за кредит № CREX- 17087525, сключен на 16.06.2019 год., като твърди, че М.Й. не е сключвала такъв. В тази връзка е обективирано и искането ВРС да задължи насрещната страна да представи оригинала на същия договор за проверка валидността.

2. Особеният представител на ответника твърди че ако съда приеме договора за валиден, следва да отхвърли иска, тъй като липсвало доказателство, че уговорената сума била заплатена на търговския партньор наведнъж или на вноски и последният да я е получил.

Т.е. счита адв. Т., че ищецът не бил изпълнил задължението си по договора поради което за М.И.Й. не било възникнало задължението да плати на кредитор уговорените погасителни вноски.

3. Отделно от горното особеният представител на ответницата счита, че търсения сбор от възнаградителна лихва + мораторна лихва + законна лихва за забава, заедно с 10 % надбавка, независимо,че били посочени в договора, не се дължали, тъй като тези уговорки противоречали на закона и морала и кредиторът се стремял да се обогати неоснователно. Възразява се в срока по чл. 131 ГПК, че можело да се търси само законна лихва за закъснели плащания без надбавката им, защото лихвата достатъчно удовлетворявала нуждата от обезщетяване на кредитора.

4. На последно място адв.Т. твърди, че предсрочната изискуемост не била надлежно обявена преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Не било възможно също така съда да приеме, че исковата молба има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, защото в този случай особеният представител не бил такъв по волята на представляваното от него лице, не го познавал и не бил в състояние да съобщи това обстоятелство на ответника,така както не било сторено и от кредитора и от съда.