Решение № 238 от 21.03.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Бургас, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20212100502127 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на Е. Б. Х., родена на **.**.****г. в Р., БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. В., к.к. „Ч.“, ул. „Б. Б.“ ***, вх. *, ет. *, ап.** против решение № 60194 от 20.08.2021 г., постановено по гр. дело № 577/2020 г. по описа на РСНесебър, с което въззивницата-ответницата е осъдена на основание чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД да заплати на ищеца „ВИГО ГРУП” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК: 130496343, с адрес на управление: гр. Монтана, ул. „Драган Цанков“ № 1, представлявано от управителя Димитър Илиев Димитров и синдика Ив. В.

Ризов, сумата от 22 296.46 лв. - главница, представляваща равностойността на 11400 евро, явяваща се дължимо възнаграждение за такса поддръжка за притежаваните от нея имоти, находящи се в комплекс "Панорама бийч", с адрес: гр. Несебър, обл. Бургаска, ул. "Иван Вазов" № 9, начислени за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2020г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от предявяване на иска – 23.07.2020г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца и направените от него пред първата инстанция разноски в размер на сумата от 891.96 лв.

Решението е постановено при участието на третото лице- помагач „ИНТЕРНЕТ ПАНОРАМА КЕПИТЪЛ“ ЕООД, встъпило да помага на страната на ищеца „ВИГО ГРУП“ ООД /в несъстоятелност/.

1

В жалбата се изразява недоволство от решението на първоинстанционният съд, като навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност, поради съображения, че е постановено при допуснати процесуални нарушения. Твърди, че районният съд не е направил анализ на събраните по делото доказателства, в т.ч. не е посочил кои кредитира и кои не, в т.ч. и липсва произнасяне по възраженията на ответницата, че за определени периоди от време процесната сграда /хотел/ не е работила и реално имотите в нея не са използвани, и съответно не се е извършвала каквато и да е тяхна поддръжка, в каквато насока са данните по делото. Излагат се доводи за необоснованост и несъответствие с доказателствата по делото на извода на районния съд, че ответницата има неизпълнение задължения по сключения с ищеца договор и направените в тази връзка съждения в решението, в т.ч., че съдът неправилно не е взел предвид направеното от ответницата плащане с РКО на 31.07.2015г. за сумата от 6840 евро, явяваща се такса поддръжка за 2015г., 2016г. и 2017г. и ангажираните в тази връзка свидетелски показания, както и обстоятелството, че ответницата не е имала достъп до имотите си. Навеждат се оплаквания, че районният съд не е обсъдил и възраженията на ответницата за изтекла погасителна давност. Сочи се, че е налице противоречие между дадената от съда правна квалификация на иска и посочените в решението подлежащи на доказване факти обстоятелства. Изложени са съображения за неправилност на извода на съда, че между страните е налице облигационно правоотношение, което e задължило ответницата да заплати на ищеца процесната такса поддръжка. Цитира се съдебна практика на ВКС по въпроса относно правния ефект на нотариалната покана, която се сочи, че не е съобразена при постановяване на обжалваното решение. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд относно приемането на представените от ищеца писмени доказателства за извършените плащания за поддръжката на обекта и префактурирането им, в т.ч. и досежно реалното извършване на посочените в тях разходи, по съображения, че считано от 01.01.2018г. хотелът е бил затворен и в него не е осъществявана каквато и да е поддръжка на общите му части. С гореизложените съображения, подробно доразвити във въззивната жалба се иска изцяло отмяна на решението на РС- Несебър и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Направено е доказателствено искане в случай, че съдът прецени на основание чл. 267, ал. 2 от ГПК да бъде извършен повторен разпит на свидетеля Найденов, което е оставено без уважение от въззивния съд. Претендира присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание, въззиваемата, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа възивната си жалба и моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият „ВИГО ГРУП” ООД /в несъстоятелност/, чрез назначения му временен синдик И.Ризов е депозирал писмен отговор, в който е посочил, счита, че обжалваното решението за правилно и законосъобразно. Счита, че с оглед ангажираните по делото доказателства ищецът е доказал твърдяните от него обстоятелства, като оспорва изложените в жалбата аргументи като неоснователни. Сочи, че въпреки доказателствената тежест, която носи ответницата не е доказала, че не е имала достъп до притежаваните от нея обекти в процесната сграда. Излага 2 се несъгласие с твърденията в жалбата относно показанията на св. Йолов досежно периодите, в които в хотела е функционирал и са направени разходи за поддръжката му, като се навеждат конкретни периоди, в които се твърди, че същият е посрещал туристи, респ. е охраняван от жива охрана и са правени разходи за нея и поддръжката му. Наведени са подробни съображения за неоснователност на възражението за погасяване на претендираните вземания по давност, като са оспорени доводите в жалбата за извършено валидно плащане на част от задължения с представената от ответницата РКО. По гореизложените съображения, доразвити в писмения отговор се твърди неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и присъждане на разноските по делото. Моли съдът да остави без уважение доказателственото искане в жалбата. Не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание въззиваемото дружество, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд.

Третото лице- помагач „ИНТЕРНЕТ ПАНОРАМА КЕПИТЪЛ“ ЕООД в съдебно заседание, чрез упълномощения си адвокатски представител заявява, че оспорва жалбата и поддръжа подадения от въззиваемото дружество отговор. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство пред Районен съд- Несебър е било образувано по предявения от ищеца „ВИГО ГРУП“ ООД иск за осъждане на ответницата Е.Б.Х. по силата на уговорките в чл. 12, ал. 2 от сключените между страните предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти, представляващи апартамент А 51, студио 411 и студио 412 да му заплати сумата от общо 22 296.46 лв. – главница /с равностойност на 11 400 евро/, явяваща се дължимо възнаграждение за такса поддръжка на притежаваните от нея горепосочени имоти, находящи се в комплекс "Панорама бийч", с адрес: гр. Несебър, обл.

Бургаска, ***, начислени за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2020г., ведно със законна лихва за забава отпредявяване на иска – 23.07.2020г. до изплащане на главницата.

В исковата молба се твърди, че на 07.07.2010г. между страните са сключени договори за покупко-продажба на три недвижими имота, находящи се в апартамент А 51 с идентификатор *** с площ от 92.58 кв.м., както и студио 411 с площ от 43.30 кв.м. и студио 412 с площ от 44.65 кв.м., като двете студия са обособени в самостоятелен обект с идентификатор ***. Сочи се, че във всеки от предварителните договори в чл. 12 е уговорена клауза, по силата на която ищцата се е задължила на датата на окончателното сключване на договора за покупко-продажба да подпише договор за поддръжка на общите части на сградата за всеки от притежаваните от нея обекти, в които да 3 бъдат уговорени условията и размерът на таксата за следващите години. Договорено е, че в случай, че по каквито и да е причини купувачът не подпише договор за управление и поддръжка на общите части, същият се задължава да заплаща на продавача или посочено от него лице следните годишни такси за следващите години, а именно: за апартамент А 51 – сумата от 840 евро годишно, а за всяко от двете студия с номера 411 и 412 – по 720 евро годишно или общо 2280 евро годишна такса за всички притежавани от ответница обекти.

Ищецът твърди, че горепосочените имоти са нотариално прехвърлени на ответницата на 30.03.2011г., но въпреки това страните не са подписали уговорения договор за поддръжка на общи части. Сочи, че независимо от това е поддържал и организирал техническото и административно управление на сградата и комплекс „Панорама бийч“, като в исковата молба подробно са изброени дейностите, които ищцовото дружество сочи, че е извършило за поддръжката на общите части в сградата, в която се намират имотите на ищцата и комплекс „Панорама бийч“- гр. Несебър, като е заплащало и консумативните разходи за електричество, вода и интернет в лоби бара. Ищецът сочи, че за периода от 2010-2014г. ответницата е заплащала дължимите от нея такси за поддръжка, като неизпълнението на задълженията й е започнало пред 2015г. Предвид това ищецът е предявил иск за осъждането на ответницата да му заплати дължимите от нея такси за поддръжка за притежаваните обекти в сградата периода от пет години, считано от 01.01.2016г. до 31.12.2020г., възлизащи в общ размер на сумата от 11 400 евро., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.07.2020г. до окончателното й изплащане.

В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, ответницата е оспорила исковете, като е изложил съображения, че вземанията на ищеца са погасени по давност. При условията на евентуалност е посочила, че тъй като на 31.07.2015г. ищецът е издал РКО за извършени от нея плащания в размер на 6840 лв. общо за 2015, 2016 и 2017г, за ап. 51а и двете студия 411 и 412, за вземанията над този размер е започнал да тече нов тригодишен срок, считано от частичното плащане на 31.07.2015г., поради което се считат за погасени с тригодишна давност, вземанията дължими до 31.07.2018г. Наред с това ответницата възразява, че считано от 01.01.2018г. комплекс „Панорама бийч“ и сградата на хотел Виго, в който се намират обектите й са били затворени без да е осигуряван достъп до апартаментите, хотелските стаи, студията, басейна и другите обслужващи части. По тези съображения счита за неверни твърденията в исковата молба, че считано от 2018г. ищецът е извършвал дейности по поддръжка, тъй като комплексът е бил затворен и не е осъществявал дейност. Предвид това се възразява, че през 2018г. и 2019г. ответницата не е могла да обектите си, поради което при условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че искът е основателен изцяло или частични, ответницата е направила възражение за прихващане на претендираната от ищеца искова сума със насрещното й вземане в размер на 18 000 евро, която твърди, че представлява сбора от претърпените от нея имуществени вреди, явяващи се загубите й в размер на наемната цена, която би могла да получи при отдаване под наем на обектите й в комплекса за летния сезон на 2018г. и 2019г. – 5000 евро на сезон за апартамент 51а и по 2000 евро на сезон за всяко студио.

4

Районният съд е квалифицирал иска с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

С обжалваното съдебно решение, първоинстанционния съд съдът е уважил изцяло предявения иск, като е приел, че вземането на ищеца се основава на сключения с ответницата предварителен договор за всеки имот. Счел е, че ищецът е изпълнявал задълженията си за управление и поддръжка за целия исков период и, че липсват доказателства ответницата да му е платила дължимите за това суми. Що се касае до представената от ответницата квитанция за плащане на сумата от 6840 евро за 2015-2017г. съдът е приел, че не представлява годно писмено доказателство за направеното плащане. За неоснователно е счетено направеното възражение за погасяване на исковата претенция по давност по съображения, че липсва уговорен конкретен падеж за плащане. По отношение на възражението за прихващане в мотивната част на решението съдът е приел, че не е доказано твърдяното от ответницата насрещно вземане, изразяващо се в сочената загуба в размер на 18 000 евро, в т.ч. и наличие на виновно поведение на ищеца за това.