Определение № 151 от 26.01.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 151 гр. София, 25.01.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Доротея Кехайова

Любомир Игнатов като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно дело № 20211100604066 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК.

С определение от 03.09.2021г., СРС, НО, 101 състав по НЧД № 9246/2021г е отменено постановление на СРП от 10.03.2021г. по пр.пр. № 33277/18г. по описа на СРП, с което е прекратено на наказателното производство по ДП № 2339/2018 по описа на 06 РУ -СДВР на основание чл.

243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1,т.1 от НПК.

Срещу определението на СРС, в установения от закона срок, е постъпил протест от прокурор при СРП, с който се иска от въззивната инстанция отмяна на съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен и съответно потвърждаване на Постановлението от 10.03.2021г. В протеста се оспорват изводите на първата инстанция, че постановлението, предмет на производството по чл.243, ал.4 и сл. от НПК не отговаря на процесуалните стандарти, поради което не е ясно как е формирано вътрешното убеждение на прокурора за наличието на основание за прекратяване на наказателното производство, а именно поради несъставомерност на деянието.

Прокурорът счита, че съдът се е произнесъл по жалба, в която не е посочен конкретно акта, срещу който е подадена. Твърди се, също, че жалбата е подадена от ненадлежен субект. Развива се теза, че процесуалният представител на пострадалия няма самостоятелно право да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство, а 1 разгледаната жалба е подписана единствено от него, поради което не може да се приеме, че пострадалата И. упражнява своите процесуални права.

Посочва се, че при постановяване на съдебния акт съдът е допуснал процесуални нарушения като не е изложил собствен фактически извод относно установените според него обстоятелства, което води до неяснота какво приема за установено. Освен, че определението не съдържа коментирания задължителен реквизит, съгласно закона, то в случая, предвид, че постановлението е отменено, поради необоснованост, е било необходимо съдът да посочи какви фактически изводи е направил въз основа на събрания доказателствен материал.

Наличието на противоречие в доказателствените източници според съда не е преодоляно, като са дадени указания за събиране на ново доказателства, чрез провеждане на нови действия по разследването.

Прокурорът счита, обаче, че тези указания водят до невъзможност на определението на съда да изпълни целите, предвидени в чл.243,ал.6, т.3 от НПК.

Посочените от съда противоречия не касаят приетата от прокурора фактическа обстановка, като се подчертава, че предмет на производството е намиращите се в имота вещи, а не самият недвижим имот и в този смисъл на доказване по делото подлежи установява на факта изнесъл ли е Д. тази движими вещи от жилището и реализирал ли е с това престъпление.

Противоречията между С. и Л. не се отнасят до фактическите изводи относими към предмета на разследване.

В определението, прокурорът посочва, че не е дадено указания относно правилното прилагане на закона, което е следвало да бъде направено, след като съдът е отменил постановлението като неправилно и същевременно не е посочено къде е допусната грешка в правната преценка на съставомерността на деянието.

По същество, прокурорът счита, че не е обоснова целта, поради която съдът иска отстраняване на противоречията между заявеното от С. и Л. относно познавали ли са се, знаел ли е Д. за фиктивните сделки на И. с недвижимия имот и установяване на автомобила и шофьора му, в който са били натоварени част от вещите. Основанието за прекратяване на наказателното производство е приетата от прокурора несъставомерност на 2 деянието, а не недоказаност т.е. приетото, че събраните по делото доказателства са достатъчни, за да бъде направен извод за несъставомерност, като продължаване на разследването, поради тази причина е безпредметно.

Указанието за повторен разпит на Л., за това какво му е споделила И. за Д. са незаконосъобразни, доколкото са налице първични доказателства относно тези обстоятелства. Не са необходими и установяване на обстоятелства дали декларацията и приемо-предавателния протокол, с данни на С. и Д. отразяват действителни уговорки, тъй като освен, че същото същите не биха променили изводите и относно липсата на състав на престъпление по чл.194 от НК .

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал.8 НПК законосъобразността на обжалваното определение на СРС, с което е отменено Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство и се запозна със събраните по делото доказателства, прие от фактическа страна следното:

Досъдебно производство e образувано със съставяне на протокол за действие по разследване на 04.09.2018г., съгласно чл.212,ал.2 от НПК и се води за това че на 04.09.2018г. в гр. София, от апартамент, находящ се на ул.

**** са отнети чужди движими вещи - два климатика „Финлукс“, телевизор „Сони“, телевизор „Самсунг“, абсорбатор „Финлукс“, котлон за вграждане и фурна „Финлукс“, миялна машина „Аристон“, микровълнова фурна „Финлукс“, спално легло, гардероб, две нощни шкафчета, две кресла от владението на Ю. Любомирова И., без нейно съгласие с намерение противозаконно да бъдат присвоени – престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

В хода на разследването са извършени оглед на местопроизшществие, разпити в качеството на свидетели са лицата: Ю. И., Д. Д., В. Л., Т.П., Я. С..

По делото са приобщени справки и решение във връзка с водени граждански дела, както и други документи.

С Постановление на СРП от 10.03.2021г., е прекратено наказателното производство основанията чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК .

Прокурорът е приел, че не е налице осъществен състав на престъпление по чл.194, ал.1 от НК по отношение на конкретизираните в постановлението за прекратяване вещи, тъй като изнасянето на същите от Д. не може да бъде квалифицирано като кражба. В случай, вещите не са отнети 3 от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да се присвоят, то липса елемент от състава на престъплението, а именно отнемането на владението водят до извод за несъставомерност на деянието.

Инкриминираните вещи са били във владение на Д. към периода 01.09.04.09.2018г., в какъвто смисъл са налице безспорни доказателствата по делото.

Коментирани са данни за извършено престъпление по чл.206 от НК, като отново е прието от обвинението, че не установява състав, тъй като не е налице задължение Д. да върне вещите, които е владеел. Не се доказва, И. да е поискала връщане на вещите. Подадената искова молба до съда и връчването й на лицето не може да бъде прието за уведомяване му в посочения смисъл.

Следвало е да бъде връчена покана за връщане на вещите и при бездействие от страна на Д. би реализирал деяние по чл.206 от НК.

Прокурорът е обсъдил и данните по делото, че от месец юли 2014г. Д. е ограничил достъпа на И. до жилището, по повод на което е била заведена преписка в СРП, с пр.пр. № 45110/2014г, приключила с отказ да се образува досъдебно производство, поради което и повторна преценка на същите факти би бил в нарушение на принципа „ non bis in idem“.

Счита се, че не е налице и престъпление по чл.323 от НК, тъй като Д. не е предприел действия за промяна на фактическите положение с оглед осъществяване на оспорвано от другиго право. Д. и И. съвместно са ползвали вещите, до момента в които заедно са живели в имота. И. претендира право на собственост върху вещите, но Д., които е продължил да ползва вещите след 2014г не променя фактическото положение. Обстоятелството, че същият е бил изведен от имота и И. е била въведена в същия нямат пряко отношение към вещите, тъй като изпълнителното основание има отношение към недвижимия имот. Липсва и правен спор за собствеността на вещите, тъй като правната претенция на И. по гр. дело № 24826/2018г. на СРС, ГО, 28 състав, е за обезщетение за незаконно обогатяване, а не за връщане на вещите Не е налице и престъпление по чл.209 от НК, тъй като не се установява, тъй като Д. не е създавал невярна представа у И., още по-малко е налице разпореждане с вещите от И..

Коментира се и престъпление по чл.216 от НК, тъй като дори и да е налице похабяване на имота, то не се установява същото да е от естество, 4 което да нарушава субстанцията или структурата на вещта.

Изложеното е дало основание на прокурора да приема, че между Д. и И. са налице неуредени граждански отношения, по които е взел отношение съда по гражданските дела водени между страните.

Срещу атакуваното Постановление с изложените в него фактически и правни изводи е постъпила жалба от процесуалния представител на пострадалата.

С определение от 03.09.2021г. по НЧД № 9246/2021г. на СРС, НО, 101състав е отменено постановление, с което е прекратено наказателно производство по ДП № 2339/2018г. по описа на 06 РУ -СДВР. За да отмени постановлението СРС е приел, че същото е необосновано и незаконосъобразно. След пресъздаване на съдържанието на постановлението на СРП от фактическа и правна страна, съдът е посочил в определението си, че не са обсъдени подробно и задълбочено събраните по делото доказателства, тъй като единствено са посочени действията по разследването но не са обсъдени в цялост.

В определението е посочено, че са изпълнени указанията, обективирани в определение на СГС и са проведени разпити на свидетелите В. Л. и Т.П., като обаче същите не са допринесли за изясняване на обстоятелства, свързани с предмета на делото. Твърди се, че освен противоречията между И. и Д. относно това дали Д. е знаел, че сделките с апартамента са фиктивни и имало ли е уговорки между И. и С., възникват и нови съществени противоречия, а именно между Л. и С. и Д. от друга страна.

Преразказан е разпита на Л., съгласно който се установява, че поради проблеми на И. с водено срещу нея наказателно производство, е имало фиктивна продажба на апартамента. Л. също съобщава, че знае от И., че Д. я е излъгал.

Следва резюмиране на разпита на С., който съдът намира, че е в противоречие с този на Л., тъй като според С. същият е закупил имота от П. чрез пълномощника й Л., като не е имало уговорки за фиктивна сделка.

Твърденията на С., че е отдал жилището под наем на Д., който живеел с неговата приятелка И., както и че впоследствие Д. е закупил жилището, също са посочени от съда като несъответстващи на част от показанията, дадени от Д..

5

Налице според съда е и вътрешно противоречие в показанията на Д. относно инкриминираните вещи. Коментира се , че в последния си разпит, същият отрича да е бил в течение на сключените от И. фиктивни сделки и предварителни уговорки на същата с Л.. По отношение на вещите в имота в този разпит Д. заявява, че ги е придобил с покупката на имота, за което е бил съставен нарочен протокол. Тези показания съдът намира, че са в противоречие с показанията на същия свидетел от 12.09.2018г., съгласно които се твърди, че И. е споделила за сключените фиктивни сделки и го е запознала със С., като е поискала от Д. да откупи жилището от него. В последващ разпит от 23.08.2019г. Д. променя показанията си,като съобщава , че е познавал С. и лично той е взел решение да закупи жилището в кв.

Княжево.

Съдът намира дефицит в обсъждането на тези доказателства от прокурора. Счита за недостатъчна констатацията, че в посочените части прокурора не им се доверява, тъй като липсва анализ. Съдът критикува необсъждането на приложените декларация и приемо-предавателен протокол с данни за С. и Д., като не в постановлението , предмет на проверка, не е коментирано дали същите отразяват действително уговореното между тях или са съставени за целите на делото, както и дали С. дава верни показания.

Като пропуск на разследването е посочено , че не е изследван въпроса имали извършени разпоредителни действия с инкриминираните вещи.;

Липсата на задълбочен анализ в постановлението, според съда е липса на мотивите и води до самостоятелно основание за отмяна ,тъй като право невъзможно съдът да ревизира волята на прокурора.