Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 72 от 10.04.2025, Районен съд - Момчилград

Съд
Районен съд - Момчилград
Дело
Гражданско дело 590/2024
Вид
Решение № 72
Подписан
10.04.2025
В сила
15.10.2026
Състав
Сунай Юсеин Осман

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.149 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.323 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Момчилград, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20245150100590 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗС.

Ищцата А. М. И. с ЕГН-**********, чрез процесуален представител адв.А. С. от АК-Кърджали, е предявила искова молба против С. М. И. с ЕГН**********, с правно основание чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗС.

Ищцата посочва, че от 1990г. владее свой Урегулиран поземлен имот №12, кв.10 по ПУП на с.******, общ.Момчилград, обл.Кърджали, с площ от 470 кв.м., ведно с построените в него Двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м., състояща се от Първи етаж с две стаи и коридор и избено помещение, и Втори етаж с четири стаи баня и коридор, и Второстепенна постройка с РЗП от 30 кв.м. при граници на целия УПИ №12: от двете страни улица и общинско дворно място.

Ищцата заявява, че е придобил правото на собственост по давностно владение върху горният, т.к. го владеела явно, спокойно, манифестирано и спрямо ответника повече от 30 години, считано от 1990г., като преди това имота е бил закупен от баща й. твърди, че процесният имот е изцяло нейна 1 собственост и никой освен нея не е владял и своил имота. Посочва, че е заедно с покойния си съпруг Х. И. своили и живяли в имота, като след смъртта му имота е неин.

Заявява, че повече от 30 години владее, поддържам и свои имота, била извършила редица подобрения в него- основен ремонт, ремонт на всички помещения и др. Никой не е имал претенции върху имотите. Твърди, че такива възражения били направени наскоро от ответника през последна година, който е оспорил нейното право на собственост, като е заявил, че е бил собственик и притежавал акт за собственост и бил декларирал имотите в Община Момчилград.

Оттогава са били налице скандали, свързани с правото на собственост и опитите от негова страна да встъпи във владение на имота й. Направила справка за да установи дали Ответника нотариален акт от 1976г. на имената С.

М.ов А. /с които е бил до възродителния процес/, и установил, че няма такъв.

Посочва, че все е успял да установи, че ответника притежава Нотариален акт № 72, том 1, дело № 127/1976г. на СВ при PC-Кърджали /вероятно има предвид РС- Момчилград/. В този н.а. са били записани българските имена С. М. И., каквито имена през 1976г. според ищцата нито един български гражданин от турски произход в България не е имал. Заявява, че е бил вписан ЕГН, който през 1976г. също нито един български гражданин не бил имал, защото същият е бил въведен в България в края на 1977г.

Освен това в н.а. е бил от 1976г., а паспортните данни посочени в него, са били с дата от 1985г. Предвид и на това намира, че този официален документ- нотариален акт, е бил неистински, поради което оспорва изцяло съдържанието му по реда на чл.193 от ГПК.

Заявява, че има правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Посочва, че със свидетелски показания, разписки и квитанции за заплатени сметки ще доказва, че владее процесните имоти повече от 30 години, както и че ответникът не е упражнявал владение върху тях за същия период. Освен това с удостоверение за данъчна оценка щяла да докаже стойността на имота.

Предвид горното и на осн. чл.124 ал.1 от ГПК, иска да се постанови решение, с което да се признае за установено спрямо С. М. И., с ЕГН**********, с постоянен адрес в с.******, общ.Момчилград, че е собственик 2 по давностно владение на урегулиран поземлен имот №12, кв.10 по ПУП на с.******, общ.Момчилград, обл.Кърджали, с площ от 470 кв.м., ведно с построените в него Двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м., състояща се от първи етаж с две стаи и коридор и избено помещение и втори етаж с четири стаи баня и коридор; и Второстепенна постройка с РЗП от 30 кв.м., при граници на целия УПИ №12: от двете страниулица и общинско дворно място. Претендира и осъждане на ответника да й заплати направените по делото разноски.

Представя писмени доказателства- разписки и квитанции за заплатени ел.енергия и вода- с посочени дати и периоди на фактуриране и имена на платеца, както и копие на Нотариален акт № 72, том 1, дело № 127/1976г. на PC- Момчилград.

В законоустановеният 1- месечен срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника С. М. И., чрез адв.Р. Х. от АК- Кърджали, в който се посочва, че исковата молба е допустима, но неоснователна, като посочва, че е Собственик на посочените Недвижими имот на основание покупка, съгласно Нотариален акт № 72, том 1, дело № 127/1976г. на PC- Момчилград.

Ответника твърди, че живее в процесния имот от 1976г. , когато го е закупил. През 1989г. ответникът със семейството си заедно с баща си и майка си са заминали за Р.Турция където са се установили да живеят, като в процесния имот са оставили лице, който е работил като учител, да го стопанисва, докато приключи с продажбата на тютюна. Ответникът посочва, че родителите му се завърнали в Р.България на следващата година през 1990г., и се настанили в неговата къща, като през 1991г. баща му се е разболял и е починал, а през 1997г. е починала и майка му.

В отговора се посочва, че родителите му са били в напреднала възраст, поради и което ищцата им е помагала, и се настанила при тях за да им помага.

Майката е починала през 1997г., и след шест месеца е починал и съпругът на ищцата през 1998г., и поради тези причини същата е останал да живее в процесния имот, за да го ползва със съгласието на ответника, като е ползвала първия етаж, а ответникът когато си идвал в Българи- винаги се е настанявал в имота , след което отново заминавал за Турция.

Ответника твърди, че винаги си е владял имота, плащал си е данъците в периода от 1976 година до настоящият момент, грижил се е за имота си като 3 собственик. Оспорват се твърденията на ищцата, и се посочва, че същата никога не е владяла процесния имот като свой, защото ответника е закупил процесния имот, и в него са живели със семейство си, но поради процесите , които настъпили в България, ответникът и семейството му, вкл. и родители им, заминали през 1989г. за Р.Турция. В отговора се посочва, че Ищцата през този период е живяла в с.Ауста, общ.Момчилград, и именно той- ответника е помагал на ищцата и при построяването на къщата на ищцата в село Груево, общ.Момчилград.

Заявява се, че Ищцата никога не е владяла имота за себе си, и когато ответникът си идвал в България , винаги е живял в собствената си къща.

Винаги се е грижил за собствеността си, плащал си е данъци, плаща ги и към настоящия момент. Ищцата никога не е декларирала имота в служба „Местни Данъци и такси“ към Общинска администрация, гр.Момчилград, не е плащала данъци, т.к. е била наясно, че правото на собственост върху имота принадлежи на ответника /който е бил брат на ищцата/.

Ответникът 2022г. е заявил на ищцата/своята сестра, че трябва да освободи имота, т.к. иска да направи основен ремонт, защото смята да заживее постоянно в Р.България, като ищцата е посочила, че няма проблеми в това отношение, но имала дърва, които искала да свърши, и след като същите са свършили, ответникът я е помолил отново да се премести в нейната си къща да живее, но същата е отказала.

Заявява, че оттогава с а почнали проблемите им, поради и което тойответникът е депозирал жалба в полицията, като с Постановление от 03.10 2024г. Е било отказано да се образува ДП. Ответникът твърди, че от 2022г. до настоящия момент ищцата отправяла системни закани за саморазправа, заплахи и други насилствени методи за отнемане на собствения му процесен имот.

По отношение на оспорването на представения Н. а № 72, том I, дело 127/1976г. по описа на PC Момчилград, твърди, че същият е бил пресъставен при заминаването му в Р.Турция, и поради тази причина имало разминаване в имената и посочения личен паспорт с година на издаване 1985г.

Предвид изложеното намира предявеният иск за неосноватален и недоказан, и като такъв иска да бъде отхвърлен.

Представя писмени доказателства; копия на Н.а. № 72, том I, дело 4

127/1976г. на PC Момчилград; Препис от Скица № 264 от 20.09.2024г. , изд. от общ.Момчилград; Клиентски номер с клиент С. И. и Заявление за получаване на персонален код; Жалба до РУ- Момчилград и Постановление за отказ да се образува ДП от 03.10.2024г. на РП Кърджали /т.о.Момчилград/.

В съдебно заседание ищцата, чрез адв.А. С., поддържа исковата молба така, както е предявена по изложените съображения в съдебно заседание и в представената по реда на чл.149 ал.3 от ГПК писмена защита. Претендира разноски.

Ответникът, чрез адв.Р.Х., намира предявената искова молба за допустима и неоснователна, в доводи изложени в с.з.

В съдебно заседание е открито производство по чл.193 от ГПК за оспорване истинността на Н.а. № 72, том I, дело 127/1976г. на PCМомчилград.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното;

С приложеното като доказателство по настоящото производство копие на Н.а. № 72, том I, дело 127/1976г. на PC- Момчилград- представено и от двете страни, в т.ч. и заверено от Служба по вписванията на РС- Момчилград, от съдържанието на който се установява, че ответникът С. М. И. /с посочено ЕГН- **********, и данни на личен паспорт- серия Д № 423111585/85г., изд. от МВР- Кърджали/ е закупил от лицето Ю.И.М. следният недв.имот, находящ се в с.******, общ.Момчилград, а именно; Дворно място от 470 кв.м., представляващ парцел № ХII, кв.10 по плана на селото, ведно с построените в него Жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 65 кв.м., и Стопанска постройка на един етаж, при съседи на целият имот; от двете страни- улица и общинско дворно място.

В същият нот.акт са описани и доказателства, представени при изповядване на сделката- като сред тях е и нот.акт № 95/ 1975г.

Представена е скица на УПИ № ХII, кв.10 по плана на с.******, изд. от общ. Момчилград на 20.09.2024г., в която имотът е записан на името на ответника С. М. И.- по силата на н.а. № 72, том I, дело 127/1976г.

Представени са копия на жалба подадена от ответника през м.август 2024г. против ищцата, касаеща процесният недв.имот- за самонастаняване на 5 ищцата в процесният имот, по която е била образувана преписка № 2539/ 2024г. на РП- Кърджали /т.о. Момчилград/, и след извършена проверка прокуратурата със Постановление от 03.10.2024г. е отказала да образува досъдебно производство за деяние по чл.323 от НК, като е счетено, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер. Прокуратурата е приела, че е налице гражданско- правен спор, поради и което е постановила отказа за образуване на ДП, и е прекратила преписката.

Представено е удостоверение за дан.оценка, изд. от общ.Момчилград на 17.09.2024г., в която процесният имот /имотите- УПИ № ХII, кв.10 по плана на с.******, както и Двуетажната къща с обща застроена площ от 130 кв.м., и едноетажна постройка от 30 кв.м., са записани на името на ответника С. М. И..

Ищцата А. М. И. е представила следните писмени доказателства;

Разписки и квитанции за заплатени ток и вода за процесният имот, а именно разписка от 03.02.2021г.; разписка от 05.12.2022г.;разписка от 06.02.2023г.; разписка от 05.03.2023г; разписка от 05.04.2023г.;разписка от 04.05.2023г.; разписка от 05.06.2023г. ; разписка от 07.09.2023г.; разписка от 06.07.2023г. разписка от 05.10.2023г.; разписка от 09.04.2024г.- в тези документи като задължено лице е посочено името на Х. Ф.И., а обектът е с адрес с.******.

Ищцата допълнително в съдебно заседание е представила следните писмени доказателства; Удостоверение за наследници от 05.04.2024г. на общ.Момчилград, за лицето Х. Ф. И. с ЕГН- ********** /починал на 06.09.1998г./- от което е видно, че ищцата е съпруга на това лице;

Представени са от ищцата и следните писмени доказателства; извлечения от заплатени фактури, както следва; от 15.09.2024г., от 09.07.2024г.; от 09.10.2024г.; от 10.11.24г., от 15.12.2024г. и разписки платени от Изи Пей от 06.02.2024г.;от 08.01.2024г.; самите фактури за отчетените периоди;разписка от Изи Пей от 03.05.2021г.; разписка от 29.04.22г. и приложение към нея; разписка от 29.04.22г. и приложение към разписка за фактура 1264508553; разписка от 04.01.2022г.; разписка от 06.12.2021г.; разписка от 04.08.2021г.; разписка от 05.04.2021г.; разписка от 04.01.2022г., разписка от 01.03.22 год. и приложение, със които се установява, че в тях като клиент на „ВиК“ и съответното електроразпределително дружество е посочено името Х. Ф.И..