Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 63 от 21.10.2026, Районен съд - Радомир

Съд
Районен съд - Радомир
Дело
Административно наказателно дело 178/2026
Вид
Решение № 63
Подписан
21.10.2026
Състав
АНТОН РАНГЕЛОВ ИГНАТОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.257, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Радомир, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М.К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно наказателно дело № 20261730200178 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

С наказателно постановление № 11/10.06.2026 г. на началник на РУ- Радомир при ОДМВР- Перник, на жалбоподателя А. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Радомир, обл.

Перник, ж.к. „Н. № ., ет. ., ап. ., е наложено административно наказание по чл.257, ал.1 от ЗМВР- глоба в размер на 100 лв.

Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по изложените от същия в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален представител адв.Г. Б. от АК - Перник, обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски.

Наказващият орган - началник на РУ- Радомир при ОДМВР- Перник, редовно призован не е изпратил представител в съдебно заседание и не е изразил становище по жалбата.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.

14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

Административнонаказателната отговорност е ангажирана със съставянето на акт № . г. на Г. Х., на длъжност „командир на отделение“ при РУ- Радомир. Според констатациите в същия, на 16.04.2026 г., около 18:30 часа, в гр. Радомир, жалбоподателя А.

А. Д., жалбоподателят А. А. Д. не изпълнява разпореждане на полицейски орган с рег. № 328р-3986/02.04.26 г. по описа на РУ - Радомир, като отправя обидни думи спрямо лицето Р.

С. Д.а, от гр. Радомир, а именно: „да й обижда вагината и да разказва как я раздава на 1 цигани, които да разкажат и на съпруга й Р. С. А..

В качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Г. Х. и свидетелят по акта А. Д..

Според свидетеля Г. А. Х.,

На длъжност „Командир на отделение“ в Група „Охранителна полиция“ към РУРадомир, бил наряд, била дадена преписка и е съставил акта по преписка. Преписката била за междусъседски скандал. Не си спомня точно по чии показания е съставена фактическата обстановка. Актът бил изготвен единствено при условията на преписката. Първо изготвил акта и след това извикал жалбоподателя да го подпише. Не му е изпращал покана да дойде в Управлението за изготвяне на акта.

Свидетелят Е. К. М., на длъжност „Старши полицай“ в РУ-Радомир, също си спомня, че им била дадена преписка, от която било видно, че колеги са посещавали нееднократно междусъседски скандал, въз основа на което имало издадено писмено разпореждане и снето сведение от лице, което е участник в междусъседския скандал. Въз основа на тази преписка, тези сведения и разпореждане, колегата Х. съставил АУАН на лицето, по който АУАН той е свидетел.

Въз основа на така съставения АУАН началника на РУ- Радомир при ОДМВРПерник издал обжалваното наказателно постановление № . г., с който на жалбоподателя А.

А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Радомир, обл. Перник, ж.к. „Н. № ., ет. ., ап. ., е наложено административно наказание по чл.257, ал.1 от ЗМВР- глоба в размер на 100 лв.

От правна страна.

Жалбата е подадена в срок и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:

За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.

Когато АУАН или наказателното постановление не са издадени от надлежен орган, или не са издадени в установените законови срокове, или не съдържат изискуемите от закона реквизити, или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то наказателното постановление е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващият 2 орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение такова, каквото е описано в акта и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато наказателното постановление е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпросът за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението, само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона.

В горния смисъл съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на працесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя, което води до отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, АУАН, респ. – НП следва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Видно от АУАН и НП, в същите е отбелязано като изпълнително деяние следното: «не изпълнява разпореждане на полицейски орган с per. № 328р-3986/02.04.26 г. по описа на РУ - Радомир, като отправя обидни думи спрямо лицето Р. С. Д.а от гр. Радомир, а именно: „да й обижда вагината и да разказва как я раздава на цигани, които да разкажат и на съпруга й Р. С. А.».

Съставът на нарушението, по който е ангажирана отговорноста на жалбоподатерля е формулиран в чл.257, ал.1 ЗМВР и гласи: «Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.» видно от същия текст, за да бъде осъществен съставът на това нарушение от обективна страна следва да е налице разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, от формулировката в АУАН и НП е видно, че е описано поведение на жалбоподателя в следния смисъл: «не изпълнява разпореждане на полицейски орган с per. № 328р-3986/02.04.26 г. по описа на РУ - Радомир, като отправя обидни думи спрямо лицето Р. С. Д.а от гр. Радомир, а именно: „да й обижда вагината и да разказва как я раздава на цигани, които да разкажат и на съпруга й Р. С. А.». Никъде не е упоменато кой е полицейският орган, както и какво е било разпореждането на същия, за да бъде преценено дали поведението на жалбоподателя съответства или се разминава с това разпореждане. Тази липса съответно е довела до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, което е от рода на съществените процесуални нарушения, водещи да отмяна на наказателното постановление.

По разноските.

Съобразно изхода на спора и своевременно направеното искане на основание чл.143, ал.1 от АПК ОДМВР- Перник следва да заплати на жалбоподателката разноски по делото в размер на 300 е., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.

3

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г. на началник на РУ- Радомир при ОДМВР- Перник, с което на жалбоподателя А. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Радомир, обл. Перник, ж.к. „Н. № ., ет. ., ап. ., е наложено административно наказание по чл.257, ал.1 от ЗМВР- глоба в размер на 100 лв.

ОСЪЖДА ОДМВР- Перник да заплати на А. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

Радомир, обл. Перник, ж.к. „Н. № ., ет. ., ап. ., сумата от 300 е. /триста евро/- направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс, по реда на глава ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14 - дневен срок пред Административен съд - Перник.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4