Протокол № 109 от 23.02.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 109 гр. Пазарджик, 22.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20235200500096 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

На второ повикване в 09:39 ч. се явиха:

Жалбоподателят И. К. И. се явява лично.

Ответникът Л. И. К. не се явява, редовно призован. Вместо него се явява адвокат Н. Т. Я., надлежно упълномощена да го представлява. Представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие и за настоящата инстанция.

Жалб. И. – Да се даде ход на делото.

Адв. Я. – Да се даде ход на делото.

Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

С решение на Пазарджишки районен съд №1120 от 17.10.2022г. постановено по гр.д.№ 2821/2021г. /….20215220102821/ по описа на съда за 1

2021 година, е ОТХВЪРЛЕН предявения от И. К. И., ЕГН- ********** от гр.

***, срещу Л. И. К., ЕГН-********** от с. ***, иск с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК във вр. с чл.415 ГПК за признаване за установено със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза н а И. К. И., ЕГН********** от гр. *** срещу длъжника Л. И. К., ЕГН- ********** , възникнало на основание неизпълнение на Договор за правна защита и съдействие №778820 от 19.03.2018г. в размер на 18 000.00 лв. /осемнадесет хиляди лева /, представляващо неизплатено възнаграждение по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /22.03.2021г./ до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №931 от 21.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №1031/2021 г. по описа на РС- Пазарджик, като неоснователен и недоказан

Със същото решение е обезсилена Заповед *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №1031/2021г. по описа на РС- Пазарджик. ОСЪДЕН Е И. К. И., ЕГН- ********** от гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на Л. И. К., ЕГН- ********** от с. *** , сторените съдебноделоводни разноски по производството в размер на 2450.00лв. /две хиляди четиристотин и петдесет лева/, на осн. чл.78,ал.3 ГПК.

Решението се обжалва изцяло от ищеца в производството пред първата инстанция И. К. И. с въззивна жалба с вх.№83849 от 23.11.2022г. с доводи за порочност като неправилно, и незаконосъобразно. Счита, че съдът неправилно изгражда своите правни изводи върху наличието на банкови документи за преведени суми и че в действителност не съществува банков превод било изцяло или частично който да покрива задълженията на ответника К.. Според жалбоподателя съгласно документите няма извършено плащане от К. към И., а има плащане от И., захранване на сметка, което е различно от изпълнението на договора и че не се погасява един дълг ако сам кредиторът си плати на себе си. Счита, че в случая няма реално плащане на дълга от К. доколкото вносител на сумите е И. И. по сметка на И. И..

Коментира се движението на паричните авоари по сметката на жалбоподателя на дата 10.03.2018г.-вноска от 6000лв с вносител И. К. И., като преди това и на същата дата е изтеглена от И. същата сума от 6000лв, които внася на каса в полза на К.. Коментират се мотивите на решението на ОС-Пазарджик по т.д.

№221/2016г. за липса на доказателства за извършено плащане на разноските 2 от страна на ищеца и че когато е договорено плащане по банков път то следва документално да е установено със съответните документи. Заключава от тези мотиви, че със сила на присъдено нещо съдът е установил липса на плащане относно разноските. Коментират се отново мотивите на търговския съд по чл.78 ал.1 от ГПК и извода, че няма доказателства за заплатен адвокатски хонорар по банков път от 18000лв.,поради което съдът оставил без уважение искането на Л. И. К. за присъждане на разноски. Счита, че търговският съд изрично е установил, че патримониумът на Л. К. не е намален в резултат на участието му в съдебното производство по отношение отговорността за разноски поради което според жалбоподателя не е имало и основание за присъждането им от съда. И че въпросът за липсата на извършени разноски от ищеца ,респективно няма извършени плащания, е решен със сила на присъдено нещо и пререшаването му е недопустимо. Моли поради наличие на обективни причини да бъде възстановен срока за обжалване на частни документи представени в съдебното заседание на 01.08.2022г. поради повреда на трасе на БДЖ осуетило явяването му в съдебното заседание. Направено е доказателствено искане за изискване от Райфайзенбанк АД удостоверение относно имената на вносителите на цитираните банкови документи от 20.03.2018г., -двата броя от по 6000лв всеки, и на 04.04. 2018г.-4000лв и на 17.04.2018г.-2000лв. Моли да се отмени обжалваното решение.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна с вх.

№2407 от 31.01.2023г. от Л. И. К. чрез адв. Я., в който жалбата се квалифицира като неоснователна. Коментира се установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и наличието на облигационна връзка между страните по процесуално представителство по т.д.№221/2016г.,представянето на списък с разноските по чл.80 от ГПК от пълномощника И. И. за присъждането им за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 18000лв. по банкова сметка преди да се проведе заседанието и че са приложени доказателства установяващи плащането на хонорара от ищеца на части; че тези платежни документи са представени от пълномощника И. в откритото съдебно заседание със списък на направените разноски по чл.80 от ГПК; че по повод оспорване на подписа на ответника И., по делото е назначена почеркова експертиза установила, че И. е положил подпис под договора за правна защита и съдействие и под пълномощното. Коментират се мотивите на исковия съд приел, че е налице 3 плащане на процесната сума от упълномощителя на упълномощения процесуален представител на страната, което се установявало от приложените платежни и други счетоводни документи и извлечения от банката. И че плащането на сумата е потвърдено от ищеца И. чрез извършени от него действия в хода на откритото съдебно заседание по т.д.№221/2016г. чрез представяне на съда на списък с разноските по чл.80 от ГПК и доказателства за платения хонорар от страната. Излага се аргумент, че според уговорките в договора за правна защита и съдействие плащането на адвокатския хонорар е следвало да се извърши преди съдебното заседание и че тази уговорка не е променяна, нито отметка, че има частично плащане. Оспорва като преклудирано направеното доказателствено искане по смисъла на чл.266 от ГПК поради възможност жалбоподателят да го изиска лично и сам да го представи в производството пред първата инстанция. Моли да не се уважава доказателственото искане и се потвърди обжалваното решение. Няма направени доказателствени искания от ответника по жалбата.

Жалб. И. – Поддържам жалбата в цялост, без да правя никакви изменени в днешното съдебно заседание. Нямам корекции или някакви числови изменения. Поддържам доказателствените искания. Аз нямам притеснения от гледна точна на събраният вече доказателствен материал. Но следното нещо, което поради може би, лош мой късмет, аз трябваше да присъствам на заседание пред първата инстанция. Обжалваното решение сега, железопътният състав не можа, аз се обадих на деловодството, но в това съдебно заседание учудващо се допуснаха доказателства и се приеха. Аз не мога да протестирам срещу това, но бих искал да взема отношение.

Адв. Я. – Изцяло поддържам отговора. Изцяло споделям становището, което съм изложила относно преклудирането на поставените искания за събиране на доказателства в настоящата инстанция.

Съдът след съвещание намира, че ще следва да остави без уважение направените доказателствени искания. Касае се за установяване на факти и обстоятелства, които са били известни в производството пред първата инстанция още от момента на започване на исковото производство. В този смисъл съдът намира, че не е налице процесуална пречка по тяхното ангажиране пред тази инстанция до приключване на производството пред 4 първоинстанционния съд. Към момента е налице настъпила преклузия по всички направени доказателствени искания с въззивната жалба. Затова намира, че следва да остави исканията без уважение и ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените доказателствени искания във въззивната жалба.

Жалб. И. – При положение, че нямам нови доказателства, аз не мисля да ви отегчавам. Моля да се даде ход на устните състезания.

Адв. Я. – Няма да сочим нови доказателства, затова няма да искаме да бъдат събирани нови такива. Моля делото да бъде приключено.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Жалб. И.: - Ув. окр. съдии, все пак е личен мой интерес, иначе бих предоставил, както нямам съмнения в безпристрастност, компетентност.

Поддържам си жалбата и моля да бъде уважена така заведеното установително производство по чл. 422. Съображенията накратко са следните: поради технически, известни на самия Л. К., причини се получи комплект от документи, които не съответстват на изискванията, като приложение към списъка на разноските пред цитираното архивирано № 221 дело. Самото поведение на ответника, той оспори собствения си подпис, тук вече не коментираме никакви етични и морални страни. Той, самият ответник, е регистриран като адвокат, но аз никакъв акцент не правя върху това. Той оспори собствения си подпис, което е негово право, както е мое право да искам доказателства и т.н. Оспори собствения си подпис неуспешно.

Експертизата беше проведена от в.л. А., който е крупен специалист и един от може да кажем интерспециалистите по графологиите, те са почти малко.

Подписът му беше различен от този, който полага в банкови документи в официални учреждения. Очевидно е било планирано да оспорва после в последствие подписа си. Няколко пъти разговарях с Л. К. лично в него адрес, район Пазарджик, с. Лозен, във въпросната мултифункционална сграда.

5

Помолих го да ми съобщи, да ми каже просто като клиент на адвокат. Тогава той не беше още адвокат. Помолих го: „Л.е, защо имаш така да се каже някакви неудобства?“ Викам: „Забавих ли те?“ Това е мъчно дело, което съм извел. Не лично аз. Това не е дело за авторски права, но очевидно имаме някакъв извън всякакви съдебни дела въпрос. Основното което, акцентирам, наясно ми е, че аз не мога да правя лекция тук. ЗЗД казва така: „Всеки може да изпълни чужд дълг.“ А за мен като кредитор е все едно кой ще ми плати.

Нямам никакви – това е паричен дълг. На мен ми е все едно кой ще ми преведе в банков сметка сумата, но ЗЗД казва: „всяко 3-то лице.“, а аз не съм 3-то лице, спрямо себе си.

Половината от платежните са превеждани, ако аз продължавам да си стоя на позицията, че не съм запознат с тези платежни. Съжалявам. Това е личен интерес и аз твърдя, че страната не може да ги представи в оригинал и до ден днешен, но твърди, че е изплатила задължението. Оригиналът на дълговия документ седи в длъжника, след като той твърди, че се е освободил от задълженията. Аз ли съм присвоил оригиналите. Защо не се представиха?

Това е съвсем такава скоба. Но основното, което ЗЗД урежда, точно с пресичане на всякаква спекула по въпроса за плащанията. Не може кредиторът сам да си погаси задължението към себе си. Това е медицинска терминология вече как си плащам сам на себе си сметката и освобождавам длъжника. Това е някакво опрощаване, невъзможна такава фигура, която твърдя и не го правя нито като подигравка към никой. Казвам просто, отбелязвам. Този довод го поддържам. Искам само да изясня защо ЗЗД казва, че всяко 3-то лице може да плати. На мен ми е безразлично фирма ли ще го плати, той ли ще си го плати, негова братовчедка ли ще го плати. При всички положения вътрешните отношения не ме интересуват. Оригиналът на документите обаче трябваше да бъде представен просто в писмения отговор по моята искова молба по чл. 422. Трябваше те да представят или да кажат: