Решение № 6108 от 07.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6108 гр. София, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Ивона В. Енчева при участието на секретаря Ирина Ст. В. като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20261100507981 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по въззивна жалба на М. С. Ч., чрез упълномощената адв. К. П. К. от САК, срещу съдебно решение № 5436 от 22.03.2026г., постановено по гр. дело № 34080/2024г. по описа на СРС, 181 състав, с което е отхвърлена молбата за издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН в нейна полза и е отказано издаването на заповед за защита. Съдебното решение се обжалва изцяло.

Във въззивната жалба се поддържа, че районният съд е постановил неправилно решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се подробни съображения. Жалбоподателят иска съда да отмени първоинстанционното решение и да издаде заповед за защита от домашно насилие срещу трите въззиваеми. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемите Д. Г. В., В. С. И. и Ц. Г. П., чрез упълномощената адв. Е. П., е постъпил писмен отговор, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Искането е да се остави в сила обжалваното решение.

Претендират разноски и представят списък по чл. 80 от ГПК.

По делото е постъпила и частна жалба от въззивника М. С. Ч. срещу определение № 17829 от 12.05.2026г., постановено по гр. дело № 34080/2024г. по описа 1 на СРС, 89 с-в, постановено в производство по чл. 248 от ГПК. Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Д. Г. В., В. С. И. и Ц. Г.

П., чрез адв. П., с който оспорват частната жалба като неоснователна.

Постъпила е и частна жалба от Д. Г. В., чрез адв. П. срещу определение № 17829 от 12.05.2026г., постановено по гр. дело № 34080/2024г. по описа на СРС, 89 с-в.

В срок е постъпил отговор на тази частната жалба от М. С. Ч., чрез адв. К..

Изложени са доводи за недопустимост, а при условията на евентуалност за неоснователност на частната жалба.

В открито съдебно заседание въззивникът лично и чрез представителя му по пълномощие поддържа въззивната жалба и частната жалба по изложените в тях съображения. Въззиваемата страна, чрез упълномощения представител оспорват жалбите по изложените в отговорите съображения и поддържат частната жалба на Д.

Г. В..

Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

1. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителя в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно и пълно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда и във въззивния съдебен акт.

Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, прие следното:

Молбата за защита е депозирана пред районния съд в преклузивния срок по чл.

10, ал. 1 от ЗЗДН, от лице, което твърди да е пострадало от акт на домашно насилие, 2 което е видно от датата на входящия номер на регистратурата в съда. Страните не спорят, че молителят е лице от роднинския кръг по съребрена линия от трета и четвърта степен с ответниците по молбата за защита. Следва, че молителят попада в кръга от лицата по чл. 3, т. 6 от ЗЗДН и е надлежно легитимиран да търси защита срещу ответниците в съдебното производство.

Следва, че първостепенният съд е сезиран валидно от процесуално легитимирана страна.

Според приложимата редакция на легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

В производството по предоставяне на защита по ЗЗДН следва да бъде извършена преценка осъществени ли са твърдените от молителя действия и доколко същите представляват домашно насилие. Доказателствената тежест за установяване на релевантните обстоятелства се носи от търсещия защита молител, за което са предвидени широк кръг от доказателствени средства по чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН. За доказване на твърдените обстоятелства са допустими доказателствените средства по ГПК (арг. от чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН), а поради особения характер на производството, както и поради обстоятелството, че проявите на домашно насилие най-често се случват в домашна обстановка, законодателят разширява кръга на годните доказателствени средства, като придава такова качество и на документи, създадени в хода на административни процедури, инициирани по повод твърдяното насилие(чл. 13, ал. 2 и 3 от ЗЗДН), както и на едностранни писмени изявления на молителя, обективирани в декларация (чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН). Материалната доказателствена сила на последната не е абсолютна, а е задължителна за съда само ако няма други доказателства, които я оборват. За да изпълни доказателствената си функция, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да съдържа ясно, точно и изчерпателно описание на твърдените актове на домашно насилие – дата, час, място, начин на извършване, последици и всички други особености на конкретния акт. Доколкото в производството пред първата инстанция са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Соня С. Гергова, Калоян Богданов Гешев, Найда С. Ч. и Костадин Вангелов Костадинов, то съдът не дължи преценка за достоверност на декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, каквато не се установява по делото.

Въззивният съд, като съобрази доказателствената съвкупност приема, че на посочените дати – 09.03.2024 г. и 19.03.2024 г. в с. Витановци, Община Перник, не се установява осъществено от Д. Г. В., В. С. И. и Ц. Г. П. домашно насилие, във формата на твърдяното физическо и психическо насилие срещу молителя М. С. Ч..

В процесния случай, посочените действия и казаните думи на 09.03.2024 г. и 19.03.2024 г. не могат да се квалифицират като прояви на домашно насилие, като по този въпрос настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите на районния съд и не следва да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В отговор на наведените от жалбоподателя доводи, въззивният съд излага следните съображения:

В случая молитЕ.та е изложила твърдения за два акта на психическо насилие, изразяващ се в отправяне на заплахи и обиди към нея, а именно: „безсрамна, ненаситна и изрод“, „Баба Яга, изрод, неблагодарна и че не е работила цял живот“ и „г-жа 3

Злостър и изрод“, които са осъществени от конкретен ответник и на всяка от двете дати.

За да прецени, дали така посочените изрази съставляват акт на домашно насилие, съдът взе предвид, че легалното определение по чл. 2 от ЗЗДН, като съобрази, че дефинирането на понятието за домашно насилие чрез самото него не носи никаква информация за същността му, а последната следва да бъде разкрита чрез тълкуване.

Въззивният съдебен състав споделя съдебната практика, която макар и да няма задължителен характер по смисъла на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт приема, че не всяко нарушение на лично или имуществено благо представлява „домашно насилие“. Дали описаната от молителя проява отговаря на признаците на домашно насилие, е въпрос по същество, който следва да бъде разглеждан и разрешаван индивидуално по всяко отделно дело.

В конкретния случай съдът намира, че обективното извършване на сочените от молитЕ.та действия и думи на ответниците се доказа от приобщения по делото доказателствен материал – писмени и гласни доказателства. Съдът не приема, че произнесените от ответниците думи и изрази на 09.03.2024 г. и 19.03.2024 г. в с.

Витановци, Община Перник съставляват акт на насилие, доколкото те не са проява на целенасочено въздействие спрямо психическата устойчивост на адресата, нито имат за цел сломяване, преодоляване или намаляване на психическите съпротивителни сили на личността на адресата, респ. утвърждаване на психическото надмощие на авторите на тези думи спрямо адресата, като поставят последната в невъзможност или значително ограничат възможността да отстоява своите блага и интереси.

Цялостният анализ на разговорите между страните налага извод, че процесните думи на ответниците са непреднамерена, спонтанна и неоправдана, но обяснима последица от продължителния имуществен спор между страните, който носи негативен заряд в отношенията им. Отделно от изложеното, изречените думи не съставляват „закана“ по смисъла на чл. 144 от НК, тъй като не сочат намерение на някои от тримата ответника да извърши престъпление против нейната личност. Техните обективни характеристики изключват възможността да предизвикат негативни последици за молитЕ.та.

Въззивният съд съобрази също, че страните не живеят в едно и също населено място, респ. не са членове на едно домакинство и инцидентите през март 2024 г. не целят принудително ограничаване на правата на молителя. Т.е. не всеки акт на невъзпитание, излизане от добрия тон или открито изразяване на негативна емоционалност, представлява акт на домашно насилие. Този въззивен състав не счита за основателни доводите на пълномощника на въззивника, че следва да бъде съобразено приетото в Решение №576/22.12.2025г. по КНД № 1044/2025г. на ВКС, I НО, тъй като същото е постановено при различна фактическа обстановка и в друго производство (наказателно, а не гражданско). Въззивният състав приема, че в случая не може да се обоснове извод, че М. С. Ч. е „жертва“ на ответниците, респ. не може да има „виктимизиране на жертвата“.

Съдът изцяло споделя доводите на въззивника, че ЗЗДН защитава лица, намиращи се в родствена връзка, без оглед на мотивите за извършване на насилието. В случая молителят не следва да получи защита по приложимия закон, тъй като не се установи да е осъществен акт на домашно насилие на 09.03.2024 г. и 19.03.2024 г. в с.

Витановци, Община Перник, каквито твърдения са изложени от страната, която търси защита. Механизмите за защита, разписани от ЗЗДН, не могат да се ползват за уреждане на имуществени или лични спорове между молителя и ответниците, за чието разрешаване съществуват други юридически способи, които могат да отстранят първопричината за влошените им отношения.