Решение № 3385 от 26.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3385 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100505440 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20004114 от 14.01.2022 г., постановено по гр.д. № 65726/2018 г., по описа на СРС, ГО, 54 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД - за признаване за установено, че в патримониума на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД съществуват следните вземания от М. Х. В.: за сумата от 670, 92 лева, представляваща продажна цена на доставена, но незаплатена топлинна енергия до топлоснабден имот апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж. к. „****, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., за сумата от 33, 20 лева, представляваща стойността на предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.09.2017 г. до окончателно изплащане на задълженията, за сумата от 85, 04 лева - законна мораторна лихва върху цената на потребената топлинна енергия, както и за сумата от 6, 48 лева - обезщетение за забава, начислено върху вземането за цената на предоставената услуга дялово разпределение, дължими за времето от 15.09.2015 г. до 18.07.2017 г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 62689/2017 г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице - помагач на страната на ищеца.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с която го обжалва изцяло.

Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в 1 нарушение на материалния закон. Счита, че е неправилен изводът на решаващия съд, че ответницата не е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ. От представеният по делото договор за наем от 18.11.1999 г. се установява валидно възникнало наемно правоотношение между областния управител на Област София и ответницата. Твърди, че партида за имота е открита на името на ответницата във връзка с постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. С оглед на това ответницата дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди, като откриването на индивидуална партида на ползвателя може да стане както въз основа на отправено от него писмено заявление, така и служебно. Съгласно чл.64, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови, нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град София, клиент на топлофикационното дружество може да бъде и друго лице - ползвател на имота, различно от собственика на имота, при условие, че последният е представил писмено съгласие в нотариално заверена форма за това. Счита, че фактът, че по делото не е представена подобна декларация, не е пречка за възникване на облигационно правоотношение между наемателя на топлоснабдения имот и ищеца. Съгласно становището, възприето в практиката на ВКС, липсата на открита партида на името на ответницата не я лишава от качеството на ползвател на топлинна енергия и не рефлектира върху съществуването на облигационно отношение по договора за доставка на топлинна енергия, който се презюмира от закона (решение № 35 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО). Поддържа, че задължението за заплащане на консумативните разходи по ползването на имота, в това число и сумите за топлинна енергия от страна на наемателя произтича и от разпоредбата на чл.232, ал.2 ЗЗД. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответницата М. Х. В., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че по делото не са представени доказателства, че през исковия период ответницата е носител на право на собственост или на ограничено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот. Твърди, че през целия исков период е ползвала имота по силата на сключен със собственика договор за наем, като не са налице доказателства за сключен между наемателя на имота и топлопреносното дружество договор за продажба на топлинна енергия, включително депозиране на молба - декларация за откриване на клиентска партида. Счита, че по делото не е установено постигнато съгласие между страните за встъпване в облигационно отношение. Предвид липсата на договор за доставка на топлинна енергия, счита, че наемателят на процесния топлоснабден имот не е имал качеството потребител на топлинна енергия, поради което не дължи стойността на използвана топлинна енергия на доставчика, а на наемодателя. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Третото лице – помагач на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, както и не е изразило становище по нея в хода на съдебния процес.

2

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че спрямо ответницата е постановена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 795, 64 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. за топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр. София, ж. к. ****, аб. № 254203, 91, 52 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2015 г. – 18.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените в заповедното производство разноски. В срока по чл.414, ал.2 ГПК ответницата е депозирала възражение срещу постановената заповед. Твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. На основание чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София. Твърди, че е доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, която не е заплатена от ответницата. Съгласно общите условия на ищцовото дружество от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като законна мораторна лихва се начислява след изтичане на 30-дневен срок, считано от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Претендира установяване съществуване на вземанията, за които е постановена заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

С постъпилият в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, тъй като няма качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т.42 ЗЕ (отм.), доколкото не е собственик или ползвател на процесиня имот през исковия период. В условията на евентуалност заявява възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца суми. Моли съда да постанови решение ,с което да отхвърил предявения иск.

На 08.09.2017 г. „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Х.

В., за сумите както следва: 670, 92 лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, аб. № 254203 за периода за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г.; сумата от 85, 04 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 18.07.2017 г., сумата от 33, 20 лв. – главница за услугата дялово разпределение и 6, 48 лв. - обезщетение за забава върху 3 главницата за услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане.

С разпореждане от 26.09.2017 г. по ч. гр. д. № 62689/2017 г. по описа на СРС, 54 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 75 лв.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото е представена заповед № 11 от 14.04.2009 г. на СО – район „Триадица“, от която се установява, че М. Х. В. и сина й Виктор Ференц Бозаи се настаняват в държавно жилище, находящо се гр. София, ул. ****.

Във връзка с постъпило в Областна администрация на гр. София писмо от „Топлофикация София“ ЕАД, областния управител на гр. София е уведомил Директора на ТР „Земляне“, че в недвижим имот, находящ се в гр.

София, ж. к. ****, има наемател – М. В., съгласно сключен договор за наем.

Видно от представения договор за наем от 18.11.1999 г., сключен между областния управител на Област София и М. Х. В., на ответницата е предоставен за временно и възмездно ползване на апартамент 20, находящ се в гр. София, ж. к. ****, с площ от 63, 62 кв. м.

Съгласно протокол от проведено на 17.06.2002 г. Общо събрание на ЕС на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „Костински водопад“ № 1А, вх.А, етажните собственици са взели решение за сключване на договор за услугата топлинно счетоводство с „К.“ ЕООД. Към протокола е приложен списък на присъствалите на Общото събрание етажни собственици. За апартамент 20 като собственик е посочена СО-Район „Триадица“.

По силата на договор от 20.08.2002 г., сключен между „К.“ ЕООД и етажната собственост на адрес гр. София, ул. ****, „К.“ ЕООД е поело задължение за монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата на етажната собственост, съгласно изискванията на ЗЕЕЕ, както и да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода.

С договор от 11.10.2004 г. „К.“ ЕООД е прехвърлил на „Техем Сървисис“ ЕООД правата и задълженията си по договори за топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода чрез разпределители на топлинни разходи, подробно описани в приложение № 1 към договора.

По делото са представени извлечения от сметки на аб.№ 254203, фактури и справки от изравнителни сметки от третото лице – помагач за начислени суми за консумирана топлинна енергия в процесния недвижим имот през исковия период.

От удостоверение на ГИС-София се установява, че стар адрес – ж. к.

„Стрелбище“, блок 1А, 2А, 3А и 3Б се отнася за жилищна сграда с четири входа с настоящ адрес: ул. „Костенски водопад“, блок ****.

Пред СРС е ангажиран договор У№94 от 01.11.2007 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в 4 сграда – етажна собственост в гр. София. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.

Разпечатката съдържа 35 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa766530-24f3-4b4d-a101-9980139644cf