Решение № 195 от 29.05.2023, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Петрич, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20221230200611 по описа за 2022 година

И за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „М.А.МиМ“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Б.М.“ № *, представлявано от М.В.А. срещу Наказателно постановление /НП/ № ПО-02-118/04.08.2022г. на Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, с което, за нарушение на чл. 44, ал.1 от Закона за водите, на основание чл. 200, ал. 1 от Закона за водите, на дружеството жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ от 2 000 /две хиляди/ лева. Сочи се в жалбата, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, както и, че описаната фактическа обстановка е неясна и непълна. Направеното общо описание не съответства на законовото изискване за пълно и фактическо описание на нарушението и с посочване на елементите на обстоятелствата, при които те са осъществени. Предвид изложеното се иска отмяна на атакувания акт.

В проведеното съдебно заседание, за дружеството жалбоподател представител не се явява.

За административно-наказващия орган се явява юрисконсулт Г., която моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. По делото са ангажирани писмени доказателства.

1

Разпитани са свидетели.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, прие за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 15.02.2022 г., свидетелите С. Б. К. – главен инспектор в Дирекция „Контрол“ при БДЗБР, П. Ш. – главен инспектор в Дирекция „Контрол“ при БДЗБР, А. А. – началник отдел „Екология“ към Община – П. и Г. Ц. – главен експерт в Дирекция „ПД“ към РИОСВ Б. извършили съвместна проверка на Минерална баня, комплекс „Р.“, изградена в поземлен имот с идентификатор № *** (стар номер 000284), находящ се в местността „Р.“, село Р., община П. във връзка с постъпило в МОСВ отворено писмо, относно незаконно ползване на минерална вода от НМВ „Р. м.К.“, с. Р., общ. П.

При извършената проверка на място свидетелите установили, че обекта работи и се извършва водовземане от Сондаж № 1 ВКП и Сондаж № 2 ХГ от НМВ „Р.-м.К.“, с. Р. общ. П.за водовземане с минерална вода на изградени басейни в мъжка и женска баня, по два басейна и душове, като за това водовземане нямало издадено Разрешително за водовземане от минерална вода по реда на Закона за водите. Било установено, че към момента на проверката обекта се стопанисва от „М. А. МиМ“ ЕООД, гр. П., съгласно издаден фискален бон,както и, че НМВ – ИДС „Р.-м.К., с. Р., общ. П.е предоставено за безвъзмездно ползване и управление на Община П. за срок от 25 години с Решение № 64/22.02.2011г., изменено с Решение 97/11.05.2015г. на Министъра на околната среда и водите.

За констатациите от проверката бил съставен констативен протокол – КД-01-76/15.02.2022г. екземпляр от който бил връчен на управителя М. А. С оглед констатираното при проверката, че на „М.А.МиМ“ ЕООД, гр. П. не е издавано разрешително за водовземане на проверявания обект, управителят М. А. бил поканен в Басейнова дирекция „ Западнобеломорски район“ за съставяне на АУАН /писмо КД-04-16/22.02.2022г., л. 11-14 от делото/.

На 07.03.2022 г. в гр. Б., свидетелката С. К. съставила АУАН № КД-0415, в който, след като изложила установените обстоятелства приела, че с действията си „М.А. МиМ“ ЕООД, гр. П. е нарушило чл. 44, ал.1 от ЗВ.

АУАН бил съставен в отсъствие на представляващия дружеството, след което бил връчен лично на М.А., в качеството му на представляващ дружеството жалбоподател, без възражения. Такива не са постъпили и в законоустановения съгласно чл. 44 от ЗАНН срок.

На 04.08.2022г. от Директорът на БДЗБР е издадено обжалваното наказателно постановление, в което възпроизведена идентична на изложената в АУАН фактическа обстановка и за нарушение на чл. 44, ал.1 от Закона за водите дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

По делото има представено Заявление за издаване на разрешително за водовземане на подземни води, подадено на 24.02.2022г. от „М.А. МиМ“ ЕООД. С писмо изх. № 92-00-495-002/15.03.2022г. на Кмета на общ. П.в 2 съответствието на изискванията на чл. 52, ал.3 от Закона за водите заявлението, ведно с необходимите документи е изпратено на в БДЗБР за съгласуване параметрите на водовземането, но до приключване на делото процедурата по издаване на исканото разрешително не е приключила.

Горната фактическа обстановка се възприема от съда за доказана след анализ поотделно и в съвкупност на доказателствената маса. Така от показанията на свидетелите К., Ш., Ц. и А., съставения Констативен протокол № КД-01-76/15.02.2022 година - се установява, датата и мястото на извършената проверка и съответно датата на установяване на извършването на административното нарушение, възприета от актосъставителя и административно наказващия орган. Фактите свързани с липсата на разрешително за водовземане към инкриминираната дата – 15.02.2022 година, се установяват от показанията на свидетелите, както и от приетото като писмено доказателство Заявление за издаване на разрешително за водовземане на подземни води, подадено на 24.02.2022г. от „М.А. МиМ“ ЕООД и писмо изх. № 11-03-649-001/09.11.2022г. на Кмета на общ. П., от които е видно, че няма издадено разрешително.

Обстоятелствата относно упълномощаването на свидетеля С. К. и административно наказващия орган – Директора на Басейнова дирекция „Западно беломорски район“ се установяват от приобщените като писмени доказателства – заповед № РД-05-6/10.01.2022 година и трудов договор № 337/27.04.2022г.

Действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и образуването на административно наказателното производство, и действията на административния орган в хода на същото се установяват от показанията на свидетелите К., Ш. и Я. и приетите като писмено доказателство Акт за установяване на административно нарушение, Наказателно постановление, констативен протокол, писмо покана, известия за доставяне.

При горните изводи относно фактите, обосновани от анализа на доказателствената съвкупност настоящия съдебен състав е мотивиран да стори следните правни изводи :

Производството е такова по смисъла на чл.201, ал.1 от Закона за водите във връзка с чл.59, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания.

Жалбата е подадена от лице, срещу което има издадено наказателно постановление в законово установения срок и пред местно компетентния съд – по местоизвършване на административното нарушение. В този смисъл същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В хода на производството съдът провери издадения Акт за установяване на административно нарушение и Наказателно постановление и приема, че при издаването им и в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да 3 са ограничили правата на привлеченото към административно наказателна отговорност лице, поради което се следва, че твърденията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

Проверяваният акт за установяване на административно нарушение отговаря на императивните изисквания за съдържание по смисъла на чл.42 от ЗАНН, като и е съставен в срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Описаната в него фактическа обстановка, свързана с фактите относно начина на извършване на административното нарушение се доказа изцяло и се подкрепя от анализа на доказателствения материал, приобщен в хода на съдебното следствие.

Актосъставителят – свидетелят К., притежава по силата на нарочно упълномощаване и във връзка с чл.201, ал.1 от Закона за водите, компетентността да съставя актове за установяване на административни нарушения по Закона за водите. В съставения акт правилно актосъставителят е определил и посочил нарушената правно норма, като всеки един от елементите на фактическия състав на това административно нарушение – водовземане от страна на дружеството жалбоподател, което се извършва без основание, като под основание се приема липсата на издадено действащо разрешително за водовземане по смисъла на чл.44, ал.1 от Закона за водите, с което е налице неизпълнение на позитивно задължение от страна на дружеството жалбоподател, за което в хода на процеса се доказа, че е извършвало водовземане на инкриминираната дата – 15.02.2022 година.

Административно наказващия орган, за който се установи от анализа на доказателствата, че притежава компетентност да издава наказателни постановления за административни нарушения по Закона за водите е спазил изискванията на чл.57, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като обжалваното наказателно постановление отговаря на законодателните изисквания за съдържание. В същото е описана възприетата от административно наказващия орган фактическа обстановка, посочени са доказателствата, които я подкрепят, като е отбелязана и правната квалификация на приетото за извършено административно нарушение от дружеството жалбоподател. Наказателното постановление е подписано от издаващия го административно наказващ орган и е връчено на санкционираното лице.

От доказателствата по делото по категоричен начин се доказа, че при извършената проверка на 15.02.2022 година дружеството жалбоподател е извършвало водовземане, чрез Сондаж № 1 ВКП и Сондаж № 2хг от НМВ – ИДС „Р. - м.К.“, с. Р., описани в наказателното постановление, като по този начин е водоснабдяло с минерална вода изградените в стопанисваната от дружеството жалбоподател Минерална баня, комплекс „Р.“ два броя басейни в мъжка и женска баня и душове. От приетите писмени доказателства се установи, че дружеството е подало на 24.02.2022г. Заявление за издаване на разрешително за водовземане на подземни води, но след момента на извършване на проверката от контролните органи, като и до приключване на съдебното следствие пред настоящия съд не се представиха доказателства за издадено и действащо разрешително за водовземане. Дружеството 4 жалбоподател започва, чрез бездействие – по отношения снабдяването с разрешително и с действие – извършваното водовземане да осъществява състава на административно нарушение по смисъла на чл.44, ал.1 от Закона за водите и подлежи на санкциониране по реда на чл.200, ал.1 т.2 от същия закон. Не може да се спори, че това административно нарушение е такова на формално извършване и има характеристиката на продължено противоправно поведение, а не на продължавано административно нарушение. Към дата на проверката това неизпълнение е продължавало да се осъществява, при което именно от 15.02.2022 година – датата на установяване на нарушението следва да се броят и преценяват сроковете по чл.34, ал.2 от ЗАНН. В разглеждания казус и Актът за установяване на административно нарушение № КД-0415/07.03.2022 година и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Правилно административно наказващия орган е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева, който размер и минимално предвидения от Закона за водите.

При горните фактически и правни аргументи, настоящия съдебен състав приема, че в хода на образуваното административно наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до незаконосъобразно издаване на обжалваното наказателно постановление. Административно наказателното обвинение срещу дружеството жалбопадател се доказа в хода на съдебното следствие и след анализа на доказателствената съвкупност, което мотивира съда да потвърди наказателното постановление в цялост.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор и осъществената защита, разноски се дължат в полза на административнонаказващия орган, чийто представител своевременно е поискал присъждането им. Предвид изхода от спора и изрично направеното искане, на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ /ЗЗП/ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правна помощ, в полза на Басейнова Дирекция „Западнобеломорски район“, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева. Размерът е съобразен с вида и количеството на извършената дейност, на основание чл. 37 от ЗПП.