Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 645 от 19.07.2022, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 767/2021
Вид
Определение № 645
Подписан
19.07.2022
В сила
18.07.2022
Състав
Теодорина Димитрова, Илина Гачева, Георги Драгoстинов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 645 гр. Велико Търново, 18.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгoстинов

Илина Гачева като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно частно гражданско дело № 20214100500767 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл.129, ал.3 ГПК.

Предмет на подадената от Д. Ц. П. с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. П.П. - ВТАК, частна жалба, е Определение № 717/30.06.2021г. по гр.д.

№ 929/2021г. по описа на РС - Горна Оряховица, с което първоинстанционният съд е върнал подадената от Д. Ц. П. с ЕГН **********, искова молба като нередовна и е прекратил производството по гр.д. № 929/2021г. по описа на РС - Горна Оряховица, като е обезсилил изцяло издадената по реда на чл.410 ГПК, заповед за изпълнение на парично задължение № 411/13.04.2021г. по ч.гр.д. № 686/2021г. по описа на РС - Горна Оряховица.

С подадената пред настоящата съдебна инстанция, частна жалба се отправя искане за отмяна, като неправилно на Определение № 717/30.06.2021г. по гр.д. № 929/2021г. по описа на РС - Горна Оряховица, и връщане на така подадената искова молба за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд, като се излагат съображения за редовността на така подадената искова молба, както и недължимостта на допълнителна държавна такса в производството по чл.422 ГПК.

По така изложените в частната жалба твърдения, съобразно с преценката на фактите и обстоятелствата и приложимата нормативна уредба, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадената частна жалба е срещу акт, попадащ в приложното поле на чл.

274, ал.1, т.2 във вр. с чл.129, ал.3, изр.2 ГПК, а именно съдебен акт, за който е изрично предвидено, че се обжалва от лицата, имащи правен интерес, с частна жалба, по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК, от пълномощник на лице, на което принадлежи правото на обжалване, тъй като е страна по 1 делото/ чл.26, ал.1, вр. с чл.127, ал.1, т.2, вр. с чл. 32, т.1 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Не са налице и други абсолютни и/ или относителни отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи недопустимост на жалбата. Последната отговаря и на изискванията за редовност по съдържание и приложения, установени с нормите на чл.260 и чл. 261 ГПК.

На основание чл. 279 вр. чл. 273 вр. чл.129, ал.3, изр.2 ГПК, в отклонение от общите правила, препис от подадената частна жалба за връчване на насрещната страна не се изпраща.

Съобразно с установените правомощия на настоящата съдебна инстанция, установени в чл.278 ГПК, съдът намира, че няма необходимост от разглеждане на процесната частна жалба в открито съдебно заседание, поради което ще се произнесе в закрито заседание, по същество на жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че така подадената частна жалба е основателна и следва да бъде уважена, а постановеният първоинстанционен акт - отменен като неправилен.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от Д. Ц. П. с ЕГН **********. С подадената искова молба, ищцецът отправя искане към съда да се приеме за установено със сила на пресъдено нещо, че лицето В. Р.

К. с ЕГН **********, му дължи сума в общ размер на 508 лв. /петстотин и осем лева/, съставляваща сторени от ищеца разноски, свързани с незаявеното по предвидения за това ред, пред съответните публични институции, прехвърляне на правото на собственост върху МПС - марка “Фиат”, модел “Брава”, с рег. № ВТ6479АР. Към така подадената искова молба с правно основание чл.422 ГПК, ищецът е приложил писмени доказателства - няколко броя данъчни квитанции за заплатени данъчни задължения за процесното МПС, договор за правна защита и съдействие от 21.09.2019г., ведно с пълномощно към него, договор за покупко - продажба на МПС с нотариална заверка на подписите на страните, електронен фиш за налагане на глоба № 0001679.

С разпореждане №1458/25.05.2021г., първоинстанционният съд е констатирал, че подадената искова молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 и ал.2 ГПК, като е дал конкретни указания на ищеца, в т.ч. му е указал, че следва да довнесе държавна такса, дължима върху акцесорните искови претенции с правно основание чл.86 ЗЗД. За отстраняване на констатираните нередовности, съдът е предоставил на ищеца едноседмичен срок.

В същия срок, ищецът чрез процесуалния си представител е подал молба за отстраняване на нередовностите с вх. № 5214/07.06.2021г., ведно с която е представил платежен документ за довнесена държавна такса в размер на 50 лв., дължима върху акцесорната искова претенция с правно основание чл.86 ЗЗД.

С разпореждане №1601/08.06.2021г., първоинстанционният съд е констатирал, че ищецът не е отстранил част от нередовностите на исковата молба по чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, като му е дал указания в тази насока. На ищецът е било указано, че следва да довнесе държавна такса в размер на 50 2 лв., дължима върху другата акцесорна искова претенция с правно основание чл.86 ЗЗД, като е предоставил нов едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите.

С обжалваното определение, предмет на настоящото производство, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е отстранил констатираните с разпореждане №1601/08.06.2021г., нередовности на подадената искова молба, в предоставения му срок, поради което е върнал същата, прекратил е производството по делото и е обезсилил издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Настоящата съдебна инстанция намира, че съображенията на първоинстанционния съд са неправилни. Ищецът с достатъчна степен на яснота е изложил фактическите обстоятелства, на които основава исковата си претенция, като в съответствие с тях е формулирал петитума си. Посочен е конкретният времеви период, през който ищецът твърди да е заплащал данъчните задължения за процесното МПС, както и периодът, за който се претендира мораторна лихва върху заплатената сума. С достатъчна степен на яснота са формулирани и останалите вземания - размерът на заплатената глоба по издадения електронен фиш, както и размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение, за оказаната правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на същия по съдебен ред.

Посочена е и общата глобална сума, която се формира от отделните вземания.

С оглед на това, за настоящата съдебна инстанция се формира убеждението, че така подадената искова молба изцяло отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК.

По отношение на указанията, касаещи довнасянето на държавна такса в размер на 50 лв., дължима върху другата акцесорна искова претенция с правно основание чл.86 ЗЗД, настоящата съдебна инстанция намира, че същите са неправилни, поради което неизпълнението им от страна на ищеца в предвидения за това срок, не следва да обуслови връщане на подадената искова молба като нередовна. Съображенията за това са свързани с предвиденото в разпоредбата на чл. 72, ал.1 ГПК, съгласно която при предявяване на няколко искови претенции в защита на един правен интерес, се събира една държавна такса. В настоящата хипотеза следва да се приеме, че макар да става дума за няколко на брой искови претенции, целената с подаването на исковата молба, защита - санкция, е на правния интерес на ищеца да се признае със сила на пресъдено нещо съществуването на негови вземания, свързани с незаявеното по предвидения за това ред, пред съответните публични институции, прехвърляне на правото на собственост върху МПС - марка “Фиат”, модел “Брава”, с рег. № ВТ6479АР, и във връзка с това - реализирането на неблагоприятни правни последици в неговата правна сфера.

Предвид горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ изцяло като неправилно Определение № 717/30.06.2021г. по гр.д.

№ 929/2021г. по описа на РС - Горна Оряховица, с което първоинстанционният съд е върнал подадената от Д. Ц. П. с ЕГН **********, искова молба като нередовна и е прекратил производството по гр.д. № 929/2021г. по описа на РС - Горна Оряховица, като е обезсилил изцяло издадената по реда на чл.410 ГПК, заповед за изпълнение на парично задължение № 411/13.04.2021г. по ч.гр.д. № 686/2021г. по описа на РС - Горна Оряховица.

ВРЪЩА на компетентния първоинстанционен съд, на основание чл.278, ал.2 и ал.3 ГПК, подадената от Д. Ц. П. с ЕГН **********, искова молба за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4