Решение № 67 от 02.05.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Сливница, 02.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело № 20241890100840 по описа за 2024 година

Производството е образувано по молба от М. С. Н. срещу Д. М. Р., с която се иска на основание чл. 127, ал. 2 от СК да й бъдат предоставени родителските права по отношение на общото им дете т. Д.ов Р., както и да бъде определен режим на лични отношения с бащата. Предявен е и иск за издръжка и издръжка за минало време на детето.

В исковата молба се твърди, че родителите са разделени и не живеят заедно. Посочва се, че детето се отглежда от майката. Твърди се, че бащата не полага грижи за детето и не му заплаща издръжка. Иска се съдът да определи детето да живее при майката, която да упражнява родителските права, а бащата да има режим на лични контакти и да бъде осъден да заплаща издръжка.

В срока за отговор Д. М. Р. е оспорил исковата молба в частта относно режима на лични отношения и издръжката. Не оспорва упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката. Оспорва предложения от майката режим на лични отношения. Оспорва размера на претендираната издръжка. Оспорва посочените в исковата молба обстоятелства.

Съдът, като обсъди твърденията на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 127, ал. 1 от СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Според ал. 2 ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по 1 настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.

По предявените искове по чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне на майката на родителските права върху детето и за определяне на бащата на режим на лични отношения с него следва да се установят следните материални предпоставки, а именно - 1/ страните да са родителите на детето;

2/ да не могат да постигнат съгласие относно въпросите, свързани с родителската отговорност и същите да разполагат с родителски капацитет.

Конкретният режим на лични отношения съдът определя без да е обвързан от заявеното от страните, след преценка на всички обстоятелства по делото.

По делото не се спори, а и това се установява от приложеното удостоверение за раждане, че именно страните са родители на детето т. Д.ов Р.. Страните не спорят и по обстоятелството, че живеят разделно. Страните не са постигнали споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК и не могат да постигнат съгласие относно въпросите, свързани с родителската отговорност.

Следователно са налице предпоставките на предявените искове и съдът следва да се произнесе относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Относно местоживеенето и упражняването на родителските права:

От показанията на свидетелите С.П. Н. – майка на ищцата и Р. С. Н. – сестра на ищцата, става ясно, че страните живеят разделено и са в обтегнати отношения. Според свидетелките ответникът злоупотребява с алкохол и е имал зависимост към хазарта. Това се потвърждава и от показанията на свиделката Н. Н., която също споделя, че е виждала ответникът да посещава казина и игрални зали и да залага свои вещи.

От разпита на свидетелката Д.С. се установява, че ответникът се грижи добре за детето, запазвал му е играчки, дрехи. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетеля Т.Б. – колега на ответника, който споделя, че бащата вижда детето по-рядко защото майката не му позволява чести срещи. Според свидетеля ответникът се държи добре с детето, грижи се за него. Свидетелят споделя, че не е виждал ответника пиян.

Видно от изготвения от Дирекция „Социално подпомагане“ – Костинброд социален доклад, за детето се полагат всички необходими грижи от страна на майката, задоволени са потребностите на детето от жилище, храна, дрехи и грижи. Детето посещава детска градина и има личен лекар. В грижите за детето помагат и родителите на ищцата.

От изготвения социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Лозенец също се потвърждава, че основните грижи за дедето се полагат от майката. Установява се, че жилището, в което живее бащата е поддържано и чисто. Ответникът е споделил на социалните работници, че извежда детето на разходки и заедно играят игри.

Съдът счита, че съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства е в състояние да мотивира извода, че майката разполага с 2 необходимите личностни качества и материални възможности да полага адекватни на нуждите на детето грижи за неговото отглеждане и възпитание.

Съдът счита, че поради привързаността му към майката се налагат упражняването на родителските права да се концентрира у нейната личност, при която то да живее. Необходимостта от избягване на емоционалното натоварване на детето и последващи отзвуци в емоционалното му развитие, каквото би предизвикало отделянето му от средата, в която е отглеждано в момента и в която се чувства спокойно, също налагат упражняването на родителските права на този етап да се концентрира у личността на майката.

Относно режимът на лични контакти с бащата:

От изготвения социлен доклад се установява, че условията в дома на бащата също са подходящи за отглеждане на детето. Бащата има желание за по-чести срещи с детето. Според част от разпитаните свидетели (в частност доведените от ищцата), бащата е злоупотребявал с алкохол и хазарт, но според останалите свидетели това не е така. Съдът не кредитира показанията на свидетелите С. Н. и Р. Н., че бащата към момента злоупотребява с алкохол и хазарт, тъй като и самите свидетели споделят за техни предишни възприятия.

Това се опровергава от показанията на свидетелите С. и Б., а и от личните впечатления на съда от поведението на ответника в зала. Поради това съдът счита, че не се установява бащата да е неспособен да се грижи за детето през времето на личните контакти и да се налага по-ограничен режим без преспиване. Ето защо съдът намира, че следва да определи режим на лични отношения между бащата и малолетното дете, както следва:

- всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване, за времето от 13:00 ч. в събота до 18:00 часа в неделя като бащата ще взима детето от дома на майката и ще го връща в дома на майката; както и за 10 дни през лятото, разделени на два периода от по 5 последователни календарни дни с преспиване, като бащата ще взима детето сутрин в 10:00 часа от дома на майката и ще го връща до 18:00 часа в дома на майката на последния ден, като този период не следва да съвпада по време с платения годишен отпуск на майката, като за тези периоди майката следва да уведоми бащата до 30 май на съответната година;

- всяка нечетна година за коледните и великденските празници, за времето от 10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 18:00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник /като в нечетните години съботно-неделният режим не действа за времето от 10:00 часа на 31 декември до 18:00 часа на 02 януари на следващата година/; всяка четна година за новогодишните празници, за времето от 10:00 часа на 31 декември до 18:00 часа на 02 януари на следващата година /като в четните години съботно-неделният режим не действа за времето от 10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 18:00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник/.

Всеки един от родителите ще може да взима детето на рождения си ден независимо от това при кого от тях ще е детето съгласно определния режим на лични отношения. Рождения си ден детето ще празнува и с двамата си 3 родители, а в случай, че това е невъзможно бащата ще може да взима детето за два часа на рождения му ден.

Родителите могат да постигнат съгласие и за различен от посочения от съда режим на лични контакти, който да е в интерес на детето. Този режим съдът намира за адекватния такъв, който в максимална степен отговаря на този етап на потребностите и нуждите за общуване между детето и родителя, който не упражнява родителските права.

Относно издръжката:

По силата на императивната правна норма, уредена в чл. 143 от СК, бащата, ответник в настоящото съдебно производство, има право и е задължен да полага грижи за нормалното физическо, психическо и нравствено развитие на своето дете. Законодателят обаче е ограничил обема на правното задължение за издръжка на родителя.

В разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК са установени два критерия, съобразно които се определя размерът на дължимата издръжка. На първо място, това са нуждите на детето, а на второ място - възможността на родителя да я предоставя. В случай, че право на издръжка имат ненавършили пълнолетие деца, родителят не може да се освободи от изпълнението на това правно задължение независимо от доходите, имуществото, здравословното си състояние или работоспособност. Като друг важен критерий за справедливото количествено измерение на задължението за издръжка следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съгласно която минималният размер на издръжката, дължима на ненавършили пълнолетие деца, е ¼ от минималната работна заплата.

Съгласно Постановление № 193 от 12.10.2023 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2024 г. същата е определена на 933 лева. В тази връзка минималният размер на месечната издръжка за 2024 г. възлиза на 233,25 лева (119,26 евро) и не може да бъде определян под този размер.

Съгласно Постановление № 359 от 23.10.2024 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2025 г. същата е определена на 1077 лева. В тази връзка минималният размер на месечната издръжка за 2025 г. възлиза на 269,25 лева (137,67 евро) и не може да бъде определян под този размер.

Съгласно Постановление № 243 от 13.11.2025 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2026 г. същата е определена на 1213 лв. В тази връзка минималният размер на месечната издръжка за 2026 г. възлиза на 303,25 лева (155,05 евро) и не може да бъде определян под този размер.

Според т. 4 от ПП на ВС № 5/1970 г. нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай. При прилагането на тези насоки към настоящия случай по отношение на нуждите на детето, съдът 4 намира, че то е във възраст, в която потребностите нарастват. По делото не се установи наличието на изключителни нужди на детето, влошено здравословно състояние или специални потребности.

От постъпилите по делото справки за регистрирани трудови договори е видно, че и двамата родители са трудово ангажирани. По делото се установява, че бащата е реализирала доход от 1086,48 лева на месец през 2025 г.

При преценка на възможностите на ответника, следва да бъдат съобразени разясненията, дадени в т. 5 от ПП на ВС № 5/1970 г., според които възможността на задълженото лице да предоставя издръжка се определя от неговите доходи, имущество и квалификация.

Ответникът е в трудоспособна възраст, няма данни да се намира във влошено здравословно състояние, поставящо го в обективна невъзможност да реализира доход. Задължението за издръжка е безусловно и доколкото не се установява обективна невъзможност на лицето в тази насока, същият следва да бъде осъден да заплаща издръжка на малолетното дете в размер на 269,25 лева (137,67 евро), считано от датата на исковата молба (05.11.2024 год.) до 31.12.2025 г. като искът следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 300 лева (153,39 евро).