Определение № 2097 от 21.09.2026, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Частно гражданско дело 8182/2026
- Вид
- Определение № 2097
- Подписан
- 21.09.2026
- В сила
- 21.09.2026
- Състав
- Петър Никифоров Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 530 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 93, ал. 6 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 1 · Закон за наследството
- чл. 49, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 52 и сл. · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2097 гр. Враца, 21.09.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър Н. Петров като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Частно гражданско дело № 20261420108182 по описа за 2026 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 530 ГПК, вр. чл. 52 и сл. от Закона за наследството (ЗН).
Образувано е по заявление от М. В. В., ЕГН **********, л. к. № *************** изд. на 10.09.2018 год. от МВР - В., с адрес: гр. В., ж. к. Д., с което заявява, че като наследник на Д.
М. В., ЕГН **********, починала на 15.03.2026 год., се отказва от оставеното от нея наследство.
Молителят е направила искане отказът й да бъде вписан в особената книга на районния съд по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН и да й бъде издадено удостоверение за направения отказ.
Съдът намира, че задължителната форма за отказ от наследство е спазена.
Съдът, след преценка на изложеното в заявлението и след като разгледа приложените към него писмени доказателства, приема следното:
Производството по чл. 52 от ЗН за вписване на отказ от наследство е охранително, едностранно, поради което за спазване на местната подсъдност, съдът следи служебно. На основание 52 ЗН отказът от наследство се извършва по реда на чл. 49, ал. 1 от същия закон и се вписва по същия ред, като местно компетентен е районният съд, в района на който е открито наследството. Със смъртта на наследодателя наследниците придобиват правото да приемат новооткритото наследство. В случай, че сторят това, наследниците придобиват правата, съответно встъпват в задълженията на своя наследодател.
От друга страна законът дава възможност на наследниците да направят и отказ от наследство. По своята същност отказът от наследство е едностранно волеизявление на лице, притежаващо качеството наследник, с което то губи облагите и се освобождава от тежестите, с които е обременена една наследствена маса. По тази причина отказът от наследство е формален и изричен акт, който следва да бъде обективиран в писмена форма за действителност и да бъде извършен пред съответния районен съд, в чийто район е открито 1 наследството.
Съгласно чл. 52, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН заявлението за отказ подлежи на вписване в особената книга за приеманията и отказите от наследство, която се води в районните съдилища.
Производството по чл. 52 ЗН за вписване на отказ от наследство не е ограничен със срок, поради което и към настоящия момент е валидно направен. На основание чл. 1 ЗН, наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на починалия.
Според нормата на чл. 93, ал. 6 ЗГР именно постоянния адрес на гражданите служи за упражняване на права или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт. В този смисъл постоянния адрес на наследодателя към датата на неговата смърт определя и местно компетентния районен съд, в чиято особена книга следва да се впише отказът от наследство.
По делото е представен Препис-извлечение от акт за смърт № 0246 от 15.03.2026 год., съставен в гр. В., от който се установява, че Д. М. В., ЕГН ********** е починала на 15.03.2026 год. в гр. В.. Посочено е, че към момента на смъртта постоянния адрес на починалото лице е в гр. В..
Представено е и Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на починалото лице изх. № 1837 от 18.09.2026 год., от което се установява, че молителят М. В. В. е сред кръга наследници по закон на починалата Д. М. В., нейна племенница.
Константната съдебна практика, приема че нормата на чл. 1 ЗН визира при действието на Закона за гражданската регистрация (ЗГР) последния регистриран постоянен адрес на починалия наследодател, в случая това е гр. В., предвид което компетентен да се произнесе по заявлението е Районен съд – В..
Внесени са и дължимите държавни такси в размер на 12,78 евро.
Така мотивиран и на основание чл. 52, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ВПИШЕ в особената книга на Районен съд - В., направения от М. В. В., ЕГН **********, л. к. № *********, изд. на 10.09.2018 год. от МВР - В., с адрес: гр. Враца, ж. к.
Дъбника, бл. 36, вх. Д, ет. 7, ап. 110, отказ от наследството оставено от Д. М. В., ЕГН **********, починала на 15.03.2026 год., в гр. В., съгласно Акт за смърт № 0246 от 15.03.2026 год., съставен в гр. В..
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителя М. В. В., ЕГН **********, л. к. № ********, изд. на 10.09.2018 год. от МВР - В., с адрес: гр. В., ж. к. Д., удостоверение за вписания отказ от наследство.
Определението по аргумент на чл. 537, ал. 1 ГПК не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
2