Присъда № 212 от 28.09.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 4303/2022
- Вид
- Присъда № 212
- Подписан
- 28.09.2023
- В сила
- 23.06.2026
- Състав
- Елена Димитрова Герцова
Цитирани разпоредби
- чл.212, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.309 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.6 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.282, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 212/28.09.2023г. по НОХД № 4303/2022г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.
Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу С. Н.
Д., ЕГН **********, и същата е предадена на съд за извършено престъпление по чл.212, ал.1 от НК, за това, че в периода от 23.06.2015г. до 03.11.2015г. включително, в гр. Пловдив, чрез използване на 23.06.2015г. на неистински частен документ – Декларация, представена по изп. дело № 20142880402170 по описа на ЧСИ Д. М., рег. **, с район на действие – ОС – Пловдив, от името на С. Н. М., е получила без правно основание чуждо движимо имущество – пари на обща стойност 4764,90 лева, собственост на С. Н. М., ЕГН:
**********, с намерение да го присвои.
Производството пред настоящата съдебна инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по Глава ХХVII от НПК – съкратено съдебно следствие, в частност такова по чл.371, т.1 от НПК, като между страните е постигнато съгласие да не се разпитват част от свидетелите -Д. Д. М., А. С. М. и С. Р. М., разпитани в досъдебното производство, а при постановяване на съдебния акт да се ползва съдържанието на протоколите от техните разпити от досъдебното производство.
В разпоредително заседание, по искане на пострадалата С. Н. М., същата е била конституирана в качеството на частен обвинител, който се представлява в процеса от повереника адв.И.. От пострадалата е бил предявен и граждански иск срещу подсъдимата С. Н. Д. и е поискано конституирането на М. в качеството на граждански ищец, като Съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения граждански иск и да конституира пострадалата в качеството на граждански ищец.
В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа така повдигнатите обвинения. Излага възприета от него фактическа обстановка, обсъждайки наличната доказателствена съвкупност.
Предлага по отношение на подсъдимата Д. да бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години, което да изтърпи при първоначален общ режим. Пледира в тежест на подсъдимата да бъдат присъдени, сторените по делото разноски.
Адв.И. – повереник на частния обвинител М., поддържа изложеното от представителя на държавното обвинение както относно установената фактическа обстановка и доказателствената обезпеченост, така и досежно наказателната отговорност на подсъдимата.
Частният обвинител С. М., редовно уведомена, не се явява в последното по делото съдебно заседание.
Адв.К. – защитник на подсъдимата Д., от нейно и от свое име иска 1 провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 от НПК без разпит на свидетели Д. М., А. М. и С. М.. По отношение на наказателната отговорност на подзащитната му моли съда да я признае за невиновна досежно повдигнатото й обвинение и да я оправдае, излагайки доводи за недоказаност на деянието. Допълнително, пледира, в случай, че намери обвинението за деянието по чл.212, ал.1 от НК за недоказано, но същевременно и ако установи, че от страна на подсъдимата е осъществен съставът на престъпление по чл.309 от НК, каквито фактически обстоятелства били описани в обвинителния акт, то подсъдимата желае да се приложи института на абсолютната давност.
Подсъдимата С. Н. Д., редовно уведомена, се явява лично в съдебно заседание, дава обяснения и не признава вина. Лично и чрез защитника си прави искане за разглеждане на делото по реда на диференцираните процедури в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК, като също дава съгласие за приобщаване към доказателствата по делото на протоколите за разпит на посочените по-горе свидетели, без същите да бъдат събирани в условията на устност и непосредственост в хода на съдебното следствие. По отношение на обвинението моли да бъде оправдана, по аргументите изложени от защитника й.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата С. Н. Д. е родена **, живуща в **, б., б.г., неомъжена, с висше образование, работеща, неосъждана, ЕГН: **********.
Пострадалата С. Н. М. била едно от петте деца в семейството си, като имала трима братя – св.Х. Н. Г., К. Н. Г. и покойния С. Н. Г., както и една сестра – св.Л. Н. А.. След смъртта на С. Г. братята и сестрите му наследили неговото имущество – къща с двор в с.Брестник, обл.Пловдив, и земеделска земя, включваща нива, градини и лозе в землището на с. Брестник и тъй като не могли да разделят същото, то поискали от Районен съд Пловдив да постанови съдебна делба по отношение на тези имоти. В тази връзка било образувано гр.д.№ 20254/2011г. по описа на РС Пловдив, по което било постановено Решение № 2370/04.06.2013г., а след влизането му в сила бил издаден изпълнителен лист от 30.06.2014г. по цитираното гр.дело, съгласно който на публична продан се изнасяли 5 бр. наследствените имоти, а получените от публичната продан суми следвало да се разпределят поравно между съделителите – постр.С. М., св.Х. Г., св.Л. А. и К. Х.в.
Подс. С. Н. Д. била около 15 години във фактическо семейно съжителство със свид. Н. К. А., като имали малолетно дете. Свид. А. бил внук на св.Л. А., като тримата живеели дълги години заедно в общ имот в с.Брестник, като свид. Л. А. разчитала основно на грижите на внука си и неговата съжителка – подс.Д..
2
На подс. Д. й било известно постановеното съдебно решение, касаещо съдебната делба на имотите, както и че следвало същите да бъдат изнесени на публична продан. Подс. Д. след постановяване на съдебното решение за делбата предложила на постр. М. и сестра й свид. Л. А. да им съдейства при намирането на ЧСИ, който да се заеме с проданта на имотите. Около месецдва по-късно, тя се обадила в дома на постр. М., като съобщила, че е намерила ЧСИ – свид. Д. М. /ЧСИ с рег.** по регистъра на КЧСИ на Р България/.
Известно време след това посетила дома на постр. М. и обявила пред пострадалата и семейството й, че е намерила ЧСИ, както и, че започва продажбата на имотите.
На 23.06.2015 г. подс. Д. посетила кантората на ЧСИ Д. М. в гр.
Пловдив, където входирала от името на С. Н. М. декларация, в която саморъчно бил изписан следния текст: „Декларирам, че давам съгласието си постъпилите суми по Изп.дело № 2170 от 2014г. да бъдат преведени по банковата сметка на С. Н. Д. с ЕГН **********.“. Същата декларация била датирана от 22.06.2015 г. с посочено място на изготвяне – гр. Пловдив и подписана от „Декларатор“ с подпис, който не се чете. По същото време и място – 23.06.2015 г. в гр. Пловдив, подс. Д. входирала отново в кантората на ЧСИ М. от името на Л. Н. А. декларация, в която саморъчно бил изписан следния текст: „Декларирам, че давам съгласието си постъпилите суми по Изп.дело № 2170 от 2014г. да бъдат преведени по банковата сметка на С. Н. Д. с ЕГН **********.“. Същата декларация била датирана от 22.06.2015 г. с посочено място на изготвяне – гр. Пловдив и подписана от „Декларатор“ с подпис, който не се чете.
Впоследствие подс. Д. поискала от постр. М. да й даде 200 лева, които подсъдимата щяла да предостави на ЧСИ, като „такса за задвижване на делото“ при ЧСИ. Постр. М. предала на подс. Д. исканите 200 лева, а около месец-два след това подс. Д. заедно с мъжа й – свид. Н. К. А. посетили дома на постр. М., където й казали, че трябва да даде още 400 лева във връзка с продажбата на наследствените й имоти. Постр. М. предала на подс. Д. и тези 400 лева, като и в двата случая между тях двете не бил съставян какъвто и да било документ. Подс. Д. поискала от постр. М. да й предостави банкова сметка, по която да се извършват паричните преводи от нейния дял от продажбата на наследствените имоти. Тъй като постр. М. нямала собствена банкова сметка, то посочила на подсъдимата Д., че ще предостави такава на сина си - свид. А. М.. За разлика от постр.М. сестра й – св.Л. А., с която подс.
Д. живеела в една къща, имала разкрита банкова сметка в периода 09.10.2013г.
- 24.10.2019г. в ЦКБ АД. Свид. А. М. предоставил своя IBAN при УниКредит Булбанк АД на подс. Д.. Така подс. Д. извършила по предоставената й от свид.
А. М. банкова сметка с IBAN **, в резултат на продажбите на имотите превод на следните суми: на 01.07.2015 г. – 1298 лева, с наредител С. Д., а като основание било записано „вноска от ЧСИ“; на 24.11.2015 г. – 7430 лева с наредител С. Д., а като основание било записано „продажба на имот“. Първият превод бил извършен от банкови сметки на подс. Д. с IBAN ** в Инвестбанк 3
АД, а вторият – с IBAN **. Така получените суми свид. А. М. предоставил на майка си постр. М.. Свид. А. М. решил, че тези две суми са му преведени от ЧСИ във връзка с продажбите на имотите, тъй като и в двата случая подс. Д. му съобщавала по телефона, че „ЧСИ-то е превело пари“, след което той теглел съответните суми.
През 2020 г. свид. С. М. получила от ЧСИ М. уведомление за продажбата на последния имот, при което постр. М. заявила на сина си свид.
А. М., че трябва да се свържат с ЧСИ М., за да поискат последната да преведе парите по банковата сметка на свид. А. М.. Последният, позвънил в кантората на ЧСИ М., служител от която му обяснил, че свид. А. М. не е предоставил банкова сметка с IBAN и че парите до момента от продажбата на имотите са били превеждани на подс. Д.. При тази информация свид. А. М. се усъмнил в коректността на действията на подс. Д., поради което поискал от кантората на ЧСИ М. да не превеждат повече парични суми на подс. Д.. Заявил, че лично ще посети кантората и ще предостави своя банкова сметка, по която да бъде извършен превода, след което с майка му свид. М. посетили кантората на ЧСИ М., за да изяснят случая. Там ЧСИ М. им обяснила, че сумите от продажбите на имотите са били превеждани от нея на подс. Д., тъй като самата подсъдима била предоставила на ЧСИ М. декларация, саморъчно изготвена и подписана от С. М., която ЧСИ-то им показала. С цитираната декларация от 22.06.2015 г. с вх.№6520/23.06.2015 г. се твърдяло, че С. Н. М. е декларирала, че дава съгласието си постъпилите суми по Изп.дело №2170/2014 г. да бъдат преведени по банковата сметка на С. Н. Д. с ЕГН **********. Постр. М. и свид. А. М. отрекли свид. М. да е попълвала такава декларация, още повече, че нито същата била подписана от нея, нито текстът бил изписан от нея, нито свид. М. била давала съгласие някой да попълва документи от нейно име. По посоченото изп.дело № 2170/2014г. по описа на ЧСИ М. с вх.№ 6519/23.06.2015г. била депозирана и саморъчно изготвена декларация от името на Л. Н. А. с идентичен текст, но от името на св.А.. ЧСИ М. обяснила на постр. М. и сина й какви суми междувременно са били превеждани на подс. Д. във връзка с продажбата на имотите, при което пострадалата и синът й установили, че подс. Д. е превела суми в по-малък размер, с което е ощетила постр. М., като единствените предадени от подс. Д. на постр. М. суми са били тези по така посочените горе два банкови превода по сметка на свид. А. М.. Не е имало случай, в който подс. Д. да е предавала на постр. М. парични суми от продажбата на имота на ръка на пострадалата или на членовете на нейното семейство. Между подс. Д. и постр. М. е имало единствено уговорка парите да се превеждат по банков път по сметка на свид. А. М. и то от самия ЧСИ.
На подс. С. Д. по банковата й сметка в Инвестбанк АД във връзка с продажбата на имотите по изп.дело № 2170/2014г. от страна на ЧСИ М. й били преведени следните суми:
На 26.06.2015г. – 1302.13 лв – за С. Н. М.;
На 26.06.2015г. – 1401.49 лв – за Л. Н. А.;
4
На 20.10.2015г. – 2456.86 лв – за С. Н. М.;
На 20.10.2015г. – 2456.86 лв – за Л. Н. А.;
На 03.11.2015г. – 9733.91 лв – за С. Н. М.;
На 03.11.2015г. – 9929.76 лв – за Л. Н. А.;
На 14.10.2020г. – 348.38 лв – за Л. Н. А.;
На 04.03.2021г. – 228.38 лв – за С. Н. М..
На 04.03.2021г. ЧСИ М. превела на съделителя С. Н. М. по сметка на А.
С. М. сумата от 228.38 лв.
Получената от подс. Д. на 26.06.2015г. наредена по банков път от ЧСИ М. за С. Н. М. сума в размер на 1302.13 лв, подс. Д. превела на 01.07.2015г. по сметка на свид. А. М. частично, а именно в размер на 1298 лв. До пълния размер на сумата от 1302.13 лв подс.Д. присвоила.
Разпечатката съдържа 42 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa75480e-33de-4177-917a-52c2206a0daa