Определение № 584 от 10.10.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 584 гр. Варна, 10.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20253001000458 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от И. Л. П. против разпореждане Рег.№ 554 / 01.08.2025, постановено по електронно дело № 20243600100122(ГД122/2024) по описа на Окръжен съд – Шумен, с което е била върната въззивната му жалба срещу решението по същото дело.

Частната жалба е депозирана от надлежна страна, в срока по чл. 275 ГПК, отговаря на изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и редовната жалба е била надлежно администрирана.

Жалбоподателят П. излага оплаквания за допуснато процесуално нарушение, ограничило правото му на защита, като сочи, че съдът е констатирал изтичане на срок, за който той не е бил уведомен, тъй като след като е поискал продължаване на срок за изпълнение на указания за отстраняване на нередовности по въззивната жалба е не е получавал съобщение за новия срок. Моли незаконосъобразното разпореждане да бъде отменено.

Насрещната страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез пълномощник е оспорила оплакванията на жалбоподателя с доводи за правилно приложен закон при пропуснато полагане на грижа от страната в процеса.

Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт (чл. 279 вр. чл. 274 ал.1 т.2 ГПК), при наличие на правен интерес от обжалването на неизгодно за жалбоподателя преграждане на защита пред горестояща инстанция. Правото на жалба е упражнено лично от страната. Таксата за обжалване е внесена. Производството е допустимо.

За да се произнесе по жалбата съдът съобрази:

В срока за обжалване на акт по същество на първата инстанция, осъденият ответник е подал нередовна жалба(писмен документ без положен 1 подпис и без приложено доказателство за внесена такса за обжалването). С разпореждане № 378/03.06.2025г. съдът е уведомил жалбоподателя за реда за отстраняване на нередовностите, определил е едноседмичен срок за изпълнение и е предупредил страната за последици от пропускане на този срок. С молба от 17.07.2025г. жалбоподателят е поискал продължаване на дадения му срок, като се е позовал на временни затруднения за осигуряване на парични средства за заплащане на посочената от съда сума. Съдът е уважил тази молба като изцяло е удовлетворил искането, продължавайки срока с още 10 дни, считано от датата на изтичане на първоначалния седмичен срок( т.е. до 28.07.25г.), така че да достигне посочения по-удобен за жалбоподателя момент на очаквано получаване на текущ доход от трудово възнаграждение (20-25 число).

Именно така продълженият срок е пропуснат от жалбоподателя, като в обжалваното разпореждане съдът е констатирал, че след изтичането му въззивната жалба е останала нередовна и нито едно от указанията не е било изпълнено.

Въззивният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Предвидената в закона възможност за продължаване на срок не се изчерпва с посочване на уважителни причини за наложителна промяна на обичайно определен разумен срок за изпълнение (каквото страната принципно дължи в рамките на вече изтеклия преклузивен срок за обжалване), но изисква и допълнително полагане на грижа от тази страна за активна защита на гарантираните й от закона права. Позоваването на правилото по чл. 63 ГПК предполага и запознаване с правните последици от прилагането му в процеса, а те се изчерпват със дадената от съда положителна санкция по направеното искане. Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК изрично установява момента, от който започва да тече новоопределения срок като предвижда, че продължаването на срока(и то поне с толкова дни, колкото са били първоначално определени) тече от изтичането на първоначалния срок.

Началният момент на новоопределения срок следователно не е обвързан от датата, на която страната е узнала, че срокът е продължен, а е точно фиксиран.

И след като началният момент на срока е определен с изрична правна норма, за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба разпореждане, с което срокът е продължен. По този въпрос е установена трайна практика на ВКС(Определение № 547 от 4.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 570/2012 г., II г. о., ГК), а непознаването на това съдържание на закона не освобождава страната от тежестта на последиците от пропуснатия срок. Добросъвестното упражняване на процесуални права предполага страната да организира дължимото си поведение в рамките на срока, съответно и да положи грижа самостоятелно да се убеди, че поискания по-удобен срок е бил допълнително предоставен и съответно да го спази.

Като е приложил хипотезата на чл. 262, ал.2, т. 2 от ГПК и е констатирал основание за връщане на останалата след изтичане на допълнителния срок нередовна жалба, първоинстанционният съд е приложил точно процесуалния закон и обжалваното разпореждане изцяло съвпада с мотивите и на настоящия състав на съда.

2

Подадената жалба срещу правилното разпореждане е неоснователна.

По тези съображения, съставът на Варненския апелативен съд изцяло

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на И. Л. П. против разпореждане Рег.№ 554 / 01.08.2025, постановено по електронно дело № 20243600100122(ГД122/2024) по описа на Окръжен съд – Шумен, с което е била върната въззивна жалба срещу решението по същото дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК. Съобщението до пълномощника на насрещната страна, задължено лице по чл. 50 ал.5 ГПК да се връчи на пълномощника Х. И. чрез ЕПЕП (ползван за подаване на отговора по жалбата).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 584 гр. Варна, 10.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20253001000458 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от И. Л. П. против разпореждане Рег.№ 554 / 01.08.2025, постановено по електронно дело № 20243600100122(ГД122/2024) по описа на Окръжен съд – Шумен, с което е била върната въззивната му жалба срещу решението по същото дело.

Частната жалба е депозирана от надлежна страна, в срока по чл. 275 ГПК, отговаря на изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и редовната жалба е била надлежно администрирана.

Жалбоподателят П. излага оплаквания за допуснато процесуално нарушение, ограничило правото му на защита, като сочи, че съдът е констатирал изтичане на срок, за който той не е бил уведомен, тъй като след като е поискал продължаване на срок за изпълнение на указания за отстраняване на нередовности по въззивната жалба е не е получавал съобщение за новия срок. Моли незаконосъобразното разпореждане да бъде отменено.

Насрещната страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез пълномощник е оспорила оплакванията на жалбоподателя с доводи за правилно приложен закон при пропуснато полагане на грижа от страната в процеса.

Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт (чл. 279 вр. чл. 274 ал.1 т.2 ГПК), при наличие на правен интерес от обжалването на неизгодно за жалбоподателя преграждане на защита пред горестояща инстанция. Правото на жалба е упражнено лично от страната. Таксата за обжалване е внесена. Производството е допустимо.

За да се произнесе по жалбата съдът съобрази:

В срока за обжалване на акт по същество на първата инстанция, осъденият ответник е подал нередовна жалба(писмен документ без положен 1 подпис и без приложено доказателство за внесена такса за обжалването). С разпореждане № 378/03.06.2025г. съдът е уведомил жалбоподателя за реда за отстраняване на нередовностите, определил е едноседмичен срок за изпълнение и е предупредил страната за последици от пропускане на този срок. С молба от 17.07.2025г. жалбоподателят е поискал продължаване на дадения му срок, като се е позовал на временни затруднения за осигуряване на парични средства за заплащане на посочената от съда сума. Съдът е уважил тази молба като изцяло е удовлетворил искането, продължавайки срока с още 10 дни, считано от датата на изтичане на първоначалния седмичен срок( т.е. до 28.07.25г.), така че да достигне посочения по-удобен за жалбоподателя момент на очаквано получаване на текущ доход от трудово възнаграждение (20-25 число).

Именно така продълженият срок е пропуснат от жалбоподателя, като в обжалваното разпореждане съдът е констатирал, че след изтичането му въззивната жалба е останала нередовна и нито едно от указанията не е било изпълнено.

Въззивният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Предвидената в закона възможност за продължаване на срок не се изчерпва с посочване на уважителни причини за наложителна промяна на обичайно определен разумен срок за изпълнение (каквото страната принципно дължи в рамките на вече изтеклия преклузивен срок за обжалване), но изисква и допълнително полагане на грижа от тази страна за активна защита на гарантираните й от закона права. Позоваването на правилото по чл. 63 ГПК предполага и запознаване с правните последици от прилагането му в процеса, а те се изчерпват със дадената от съда положителна санкция по направеното искане. Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК изрично установява момента, от който започва да тече новоопределения срок като предвижда, че продължаването на срока(и то поне с толкова дни, колкото са били първоначално определени) тече от изтичането на първоначалния срок.

Началният момент на новоопределения срок следователно не е обвързан от датата, на която страната е узнала, че срокът е продължен, а е точно фиксиран.

И след като началният момент на срока е определен с изрична правна норма, за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба разпореждане, с което срокът е продължен. По този въпрос е установена трайна практика на ВКС(Определение № 547 от 4.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 570/2012 г., II г. о., ГК), а непознаването на това съдържание на закона не освобождава страната от тежестта на последиците от пропуснатия срок. Добросъвестното упражняване на процесуални права предполага страната да организира дължимото си поведение в рамките на срока, съответно и да положи грижа самостоятелно да се убеди, че поискания по-удобен срок е бил допълнително предоставен и съответно да го спази.

Като е приложил хипотезата на чл. 262, ал.2, т. 2 от ГПК и е констатирал основание за връщане на останалата след изтичане на допълнителния срок нередовна жалба, първоинстанционният съд е приложил точно процесуалния закон и обжалваното разпореждане изцяло съвпада с мотивите и на настоящия състав на съда.

2

Подадената жалба срещу правилното разпореждане е неоснователна.

По тези съображения, съставът на Варненския апелативен съд изцяло

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на И. Л. П. против разпореждане Рег.№ 554 / 01.08.2025, постановено по електронно дело № 20243600100122(ГД122/2024) по описа на Окръжен съд – Шумен, с което е била върната въззивна жалба срещу решението по същото дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК. Съобщението до пълномощника на насрещната страна, задължено лице по чл. 50 ал.5 ГПК да се връчи на пълномощника Х. И. чрез ЕПЕП (ползван за подаване на отговора по жалбата).

Председател: _______________________

Членове: