Решение № 479 от 18.04.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Варна, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20213100101936 по описа за 2021 година

Предявени са искове от П. И. К., Й. Н. К., И. Н. К. и Д. Н. К. срещу М. Д.

Д. и Я. Д. Я. за прогласяване нищожността на договор, сключен на 23.07.1996 г. с нотариален акт № 29, том XXV, дело 6642/1996 г. ВН, чрез който Й. Й.ов К., п. на 11.03.1997 г. е заявил, че прехвърля на Х.В.С., п. на 04.11.2020 г., 1/2 ид. ч. от жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ****, към улицата, състояща се от приземен и жилищен етаж, представляваща: входно антре, салон, две стаи, избено антре, салон, две изби, външен тоалет, както и 137/630 кв. м ид. ч. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 630 кв. м, по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД 1892/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, представляващи съответно сграда ид.

***, с предназначение жилищна сграда, със застроена площ от 61 кв. м и ПИ ид. ***, с площ от 625 кв. м, с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване ( до 10 м), при съседни имоти с идентификатори - ***,

***,

***,

***,

***,

*** срещу задължение за издръжка и гледане, основан на твърдения, че страните са знаели за предстоящата смърт на прехвърлителя и тя наистина е настъпила скоро след сключване на договора, до 1/24 ид. ч. от жилищната сграда, предмет на сделката и 137/7560 ид. ч. от поземления имот, предмет на сделката за всеки от ищците, по чл. 26, ал. 2, предл. четвърто от ЗЗД и за връщане на същите идеални части, по чл. 34 ЗЗД, с присъждане на разноски.

Ответниците оспорват исковете. Ответницата М. Д. предявява възражение за придобИ.е на имота по давност.

Ищците оспорват възражението.

По същество страните поддържат становищата.

1

Ответниците претендират разноски. Ищците представят бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

По предмета и правната квалификация:

Съдът приема, че на твърденията за знание и на двете страни може да се основе само иск за привидност, тъй като страните искат прехвърлянето на имота, но разбират, че не може да се очаква изпълнение на задължението за издръжка и гледане. Следователно те искат само да създадат привидност, че прехвърлят имота или прикриват друг договор (в този см. за знанието решение № 88 от 16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 528/2012 г., IV г. о., ГК).

Ищците обаче, не са изложили обстоятелства, от които да се извлече цел на привидността.

Съдът обаче приема, че след като искът е основан на твърдения за два факта (знанието и на двете страни) и единият не бъде установен в процеса, би следвало искането да бъде разгледано на основание единствено другия факт (знанието само на приобретателя).

Исковете и отговорите са допустими и надлежно предявени.

Възражението за придобИ.е по давност е безпредметно срещу иск за връщане на вещ, дадена без основание.

По същество:

От представения от ищците заверен препис (л. 16) се установява, че на 23.07.1996 г. с посочения в исковата молба нотариален акт е сключен договор за прехвърляне на описания в исковата молба имот от Й. Й.ов К. на съпругата му Х.С. срещу задължението да поеме цялостната издръжка и гледане на прехвърлителя.

По здравословното състояние на прехвърлителя:

Ищците уточняват, че в края на 1995 г. и в началото на 1996 г. общото здравословно състояние на прехвърлителя се влошило, той се залежал и тогава приобретателката заявявала неколкократно, че Й. си отива (л. 162).

От заключението (л. 215) на вещото лице д-р Д. по допуснатата съдебно-медицинска експертиза се установява, че през юни 1996 г. Й. К. е постъпил в клиниката по ортопедия при МБАЛ "Св. Анна-Варна" с данни за счупване на лявата тазобедрена става 20 дни по-рано и инсулт – 2 години порано. Отначало е прието, че няма противопоказания за оперативно лечение, но на главната визитация е решено, че (пациентът) не е показан за операция.

Изложен е и допълнителен мотив, но следващата страница от документа липсва.

В обясненията си (л. 250) вещото лице д-р Д. сочи, че практиката е при пациенти със съпътстващи заболявания да се остави да се развие т. нар. псевдоартроза т.е. естествено срастване. Според него за лицето оперативното лечение не е било подходящо, заради съпътстващите заболявания, а именно: хипертоничната болест, при която от упойката пациентите получават недостиг на кислород и загиват.

Заболяванията на Й. К. – хипертонична болест, III ст., сърдечно-мозъчна форма и мозъчно-съдова болест са хронични.

2

В обясненията си (л. 250) вещото лице д-р Д. сочи, че белодробна или мастна емболия се развиват две до три седмици от счупването и могат да причинят смъртта на лицето. Сочи също, че такава не е установена у К..

Въз основа на тези обяснения съдът приема, че опасността от емболия, даже да е съществувала, е била преминала към момента на изписването на Й.

К. (счупването е около 20 дни по-рано).

Следователно към момента на изписването въобще не е съществувала медицинска причина да се очаква Й. К. скоро да почине.

По възможността да се предвиди кога може да настъпи смъртен изход:

И двете вещи лица сочат, че при хроничните заболявания е невъзможно да се предвиди кога може да настъпи смъртен изход.

Следователно не е вероятно лекуващ лекар да е предупредил близките и конкретно Х.С. за предстоящата смърт на Й. К..

По знанието на страните:

В показанията си свидетелката Р. Н. (л. 177 и гръб) сочи, че след като Й. К. бил изписан без операция, Х. (Х.) С. се тревожела, че той не е добре и се влошава, но не е казвала, че смъртта му предстои. Показанията на останалите свидетели не са полезни за установяване на твърдяното знание. За знанието на прехвърлителя не са събрани доказателства.

Ако не е дори вероятно лекар да се е ангажирал с прогноза за това кога ще настъпи смъртен изход, то дори Х.С. да е казвала, че смъртта на Й. К. предстои, това би било израз само на мнение въз основа на личен опит от срещи с възрастни и болни хора, при това повлияно от страхове и тревожност, но не и израз на знание.

Съдът приема, че приобретателката не е знаела за предстояща смърт на прехвърлителя.

Й. К. е починал на 11.03.1997 г. (л. 23) от мозъчен инсулт, хипертонична болест (л. 110). Причината е внезапна.

Не би могло да се приеме, че смъртта е настъпила непосредствено след сключване на договора.

От представения от ищците заверен препис (л. 17) се установява, че на 01.04.1997 г. с НА № 121, т. ХVI, д. № 4402/1997 г. ВН Х.С. е дарила 4/6 идеални части от жилищната сграда, ведно с идеалната част от дворното място на ответницата М. Д..

Искът за нищожност, поради липса на основание и обусловеният иск за връщане на вещта са неоснователни.

Ищците следва да заплатят на ответницата сумата 450 лв., разноски по списък и на адв. Т. Г. 1 317.80 лв. – възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ на ответника Я. Я..

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от П. И. К., ЕГН **********, с 3 постоянен адрес: обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, ****, Й. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. ******, И. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, **** и Д. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. София, ******, чрез адвокат С. С. А., съдружник в Адвокатско дружество "А. и Узунова", със съдебен адрес: гр.

Варна, ул. ****** срещу М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Варна, ***** и Я. Д. Я., ЕГН ********** от гр. Варна, ****** за прогласяване нищожността на договор, сключен на 23.07.1996 г. с нотариален акт № 29, том XXV, дело 6642/1996 г. ВН, чрез който Й. Й.ов К., починал на 11.03.1997 г., е заявил, че прехвърля на Х.В.С., починала на 04.11.2020 г., 1/2 (една втора) идеална част от жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ****, към улицата, състояща се от приземен и жилищен етаж, представляваща: входно антре, салон, две стаи, избено антре, салон, две изби, външен тоалет, както и 137/630 (сто тридесет и седем върху шестстотин и тридесет) квадратни метра идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 630 квадратни метра, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД 18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващи съответно сграда идентификатор *** (десет хиляди сто тридесет и пет, две хиляди петстотин петдесет и три, седемстотин и седемдесет и осем, пет), с предназначение жилищна сграда, със застроена площ от 61 (шестдесет и един) квадратни метра и поземлен имот идентификатор *** (десет хиляди сто тридесет и пет, две хиляди петстотин петдесет и три, седемстотин и седемдесет и осем), с площ от 625 (шестстотин двадесет и пет) квадратни метра, с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване ( до 10 м), при съседни имоти с идентификатори - ***,

***,

***,

***,

***,

*** срещу задължение за издръжка и гледане, основан на твърдения, че приобретателката е знаела за предстоящата смърт на прехвърлителя и тя наистина е настъпила скоро след сключване на договора, до 1/24 идеална част от жилищната сграда, предмет на сделката и 137/7560 идеални части от поземления имот, предмет на сделката за всеки от ищците, на основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто от ЗЗД и за връщане на същите идеални части, на основание чл. 34 ЗЗД.

ОСЪЖДА П. И. К., Й. Н. К., И. Н. К. и Д. Н. К. с. ЕГН, с. а. да заплатят на М. Д. Д. с. ЕГН, с. а. сумата 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща сторените разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, както и на адв. Т. В. Г. от ВАК сумата 1 317.80 лв. (хиляда и триста и седемнадесет лева и 80 ст.), представляваща възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ на ответника Я. Д. Я., на основание чл. 38 ЗАдв.