Решение № 110 от 30.06.2026, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка П. Петрова при участието на секретаря Даниела Люб. Лашкова като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело № 20251450100726 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „*****“ ЕООД, ЕИК: 203374133, седалище: гр. София, чрез пълномощника юрк. Б. Т., с искане да се признае за установено, че ответникът К. С. К., ЕГН 8604301955 дължи на „*****“ ЕООД, с ЕИК 203374133 парично вземане, в общ размер от 1982,66 лв., формирана както следва: Главница, в размер на 1300,00 лв.; Договорна възнаградителна лихва върху главницата, в размер на 385,88 лв., за периода от 06.07.2022 г до 07.11.2022 г.; Законна лихва за забава върху главницата, в размер на 296,88 лв., за период от 07.11.2022 г. до 28.05.2025 г.; както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 59/06.02.2025г по ч.гр.д. № 137/2025г., по описа на Районен съд – Мездра

С молба от 16.07.2025г ищецът е уточнил, че претендираната лихва е за период от 07.11.2022 г. до 03.02.2025 г

Претендира се още ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените от него разноски в заповедното производство и в настоящото производство.

Преписи от исковата молба и приложенията са изпратени на ответницата, но същата не е открита на постоянния й адрес, който е регистриран и като настоящ адрес. Не са намерени лица, на които да бъде връчено съобщението. Лицето няма регистрирани трудови договори. На основание чл.47 ал.1 ГПК връчването на книжата е станало чрез залепване на уведомление на постоянния му адрес, като в указания срок лицето не са се явило да получи книжата.

1

С определение № 1048/26.11.2025г на ответницата К. С. К., 8604301955, от гр.

Мездра,ул.“Софроний Врачански“ №5, е назначен адвокат В. Ч. от АК-Враца за особен представител за процесуално представителство по настоящото дело.

Назначеният особен представител на ответницата оспрова предявените искове.

Предявените обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 415 ал.1 ГПК,във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД.

По делото са събрани писмени доказателства и е приложено

В исковата молба се твърди, че на 06.07.2021 година К. С. К., ЕГН: **********, е сключила Договор за потребителски кредит № 544462 със „***“ ООД, по силата на който е получила сумата от 1300 лева, срещу което се е съгласила да върне 16 броя вноски по 257лв. в срок до 07.11.2022 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.05 %.

Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 544462 на 06.07.2021 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Според ищеца в случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл.

11 и чл. 22 от ЗПК. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Ответницата К. С. К., ЕГН ********** не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания Цесия/ от 05.04.2023г. г. „***" ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „*****“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 818, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия.

Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата година, както и със СМС на посочения от него телефонен номер. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Ако се приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли съдът да приеме за надлежно връчването на 2 уведомлението, извършено с исковата молба.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следва съдът да приеме за установено, че ответникът К. С. К., ЕГН **********, дължи на „*****“ ЕООД, с ЕИК 203374133 парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 137/2025 г., а именно сумата в общ размер от 1982.66 лв., формирана както следва: 1) главница в размер на 1300 лв.; 2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 385.78 лв. за периода от 06.07.2021 г до 07.11.2022 г. 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 296.88 лв. за период от 07.11.2022 г. до 28.05.2025 г., 4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

С депозирания отговор от адв. Ч. се твърди, че приложения договор на хартиен носител не е подписан от ответницата. Не са представени и доказателства същият да е подписан с електронен подпис, ето защо го счита за недействителен.

На следващо място клаузите на договора противоречат на закона и добрите нрави.

При сключване на договора не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, съгласно който сключеният договор за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В конкретния договор в чл.3, т. 5 е посочен ГПР 48.05 %, а в т. 7 фиксиран годишен лихвен процент -40.05%, но това бланкетно посочване обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се образува годишния процент на разходите и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗКП.

Годишният лихвен процент на разходите представлява съществен елемент от договора за потребителски кредит, затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето-чл. 22 ЗПК.

Оспорва включително и претенцията за заплащане на договорна възнаградителна лихва, законна лихва и лихва за забава за исканите периоди.

От събраните по делото доказателства се установява, че К. К. не е уведомявана лично за издадената заповед за изпълнение, както и за извършената цесия.

Не са приложени доказателства, че до момента на сключване на договора за цесия между “***“ ООД и "***** ЕООД от 05.04.2023 г., кредиторът да е изпращал уведомления до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Съгласно разпоредбите на закона Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, т.к. същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване за предсрочна изискуемост, защото заповедта не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че ще счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчване на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се 3 обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.

Уведомяването на Длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. По този въпрос е налице съдебна практика в решение № 114/07.09.2016 г. по т.дело № 362/2015 г. на ВКС, ІІ т.о.

С оглед на изложеното следва, че в настоящия случай предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК на ответника / на 01.12.2025 год., с връчването на особения представител/, но е обстоятелство настъпило след подаване на заявлението, което не може да бъде зачетено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено следното:

От представения и приет по делото договор за кредит Кредирект № 544462 от 06.07.2021 г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити, се установява, че съгласно същия на ответника е предоставена в заем сумата от 1300 лева.

Според договора срока на кредита е до 07.11.2022г, когато е последната погасителна вноска.

Освен заетата сума кредитополучателят дължи и договорна лихва в размер на 40.05 % и общата дължима сума по заема 1772,56лева. В чл.3.5 е посочено, годишния процент на разходите по кредита е 48,05%. В договора в чл.6.6 е предвидено при непредставяне на обезпечение по чл.6.5 се дължи и неустойка от 2339,44лева, при което общата дължима сума е в размер на 4112,00лева. В чл.6.5 е посочено, че кредитополучателят се задължава в тридневен срок, считано от датата на сключване на договора да предостави на кредитодателя следните обезпечения по кредита – банкова гаранция или две физически лица -поръчители, отговарящи на конкретно посочени условия. При неизпълнение на задължението за обезпечение, кредитополучателя дължи на кредитодателя неустойка в посочения по-горе размер на 2339,44лева.В договора е фиксиран погасителен план при представяне на обезпечение и погасителен план при непредставяне на обезпечение. В чл.6.1 от договора е посочено , че с предоставената в заем сума ще бъде погасено задължение от 528,05лева по сключения на 01.09.2020г между страните договор с №448145, а останалата част от главницата от 771,95лева по посочената от кредитополучателя сметка.

4

За установяване заплащането на сумата от 771,95лева извършен превод към EasyPey с получател ответницата. е представена разписка за